Решение № 5492 от 12.05.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 729/2026
- Вид
- Решение № 5492
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Милена Несторова – Дичева, Светомир Бабаков, Дарина Матеева
Други актове по делото
- Разпореждане № 2958 от 13.03.2026 · Милена Несторова – Дичева
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, изречение второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 5492
Пловдив, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА
Членове:
ДАРИНА МАТЕЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА канд № 20267180700729 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. К. Е., [ЕГН], против решение № 45/15.01.2026 г. на ПРС.
Твърди се така постановеното решение да е неправилно, а наложеното наказание да се явява явно несправедливо – чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НК.
Сочи се, че в хода на цялото производство, касаторът не е знаел за настъпилата дерегистрация на МПС, съответно това незнание изключва вината му, което обстоятелство не е взето предвид от ПРС.
Заема се и тезата, че неправилно ПРС е приел, че в случая е неприложим чл.28 ЗАНН.
В крайна сметка се сочи и явно несправедливост на наложеното наказание.
Иска се отмяна на обжалваното решение, на наложеното наказание, алтернативно налагане на наказание в по-нисък от предвидения в закона срок.
За ответната страна не се взема становище по касационната жалба.
Административен съд Пловдив, като провери законосъобразността на въззивното решение по наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.218 ал.2 АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН, намери следното:
Предмет на касационната проверка е решение № 45 от 15.01.2026 г. по АНД № 3909 по описа за 2025 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 25-3389-000251 от 10.06.2025 г. на началник сектор в 06 РУ при ОДМВР Пловдив, с което на С. К. Е., [ЕГН], за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението е правилно.
Касационната инстанция споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях – чл.221, ал.2, изречение второ АПК.
В хода на касационното производство не се установиха основания за отмяна на обжалваното решение.
Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни.
ПРС е извел обосновани правни изводи на база събраните по делото доказателства, които са преценени правилно в тяхната съвкупност.
Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която, в действащата към момента на извършване на нарушението редакция, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, които обстоятелства безспорно се установяват на база събраните от ПРС доказателства по делото. По аргумент от чл. 143, ал. 15 ЗДвП, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, с който се допускат моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно - да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. С нормата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП се установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му.
Съобразно нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от собственика на превозното средство не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията. Съответно направените в този смисъл оплаквания по касационната жалбата са неоснователни. Уведомяване на новият собственик, законът - в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и в чл. 186 от Наредбата, не е предвидил. Следва да се посочи също, че чл. 18б, ал. 2 от Наредбата изрично посочва случаите, при които се уведомява собственика на МПС, като прекратяването по т. 15 от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените. Съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС, е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Незнанието на закона (че трябва да се регистрира автомобила на приобретателя и в какъв срок) в случая не оправдава касатора.
Неоснователни са твърденията на касатора за несъставомерност на деянието. Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В случая касаторът е управлявал превозното средство без надлежна пререгистрация на МПС.
Настоящият касационен състав приема, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая законосъобразно са определени двете административни наказания по вид и размер, а именно към минимално предвидения в закона. Доколкото нарушението не се отличава по своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид, касационният състав приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. От обективна страна нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито обществената му опасност е явно незначителна, нито са налице многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването им. Като е достигнал до същите правни изводи, съставът на въззивния съд е постановил правилно решение.
Определянето на наказанието в неговия минимум препятства възможността на съда да го измени в какъвто смисъл има искане по касационната жалба.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни.
Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила решението на ПРС.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXХI състав, Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 15.01.2026 г. по АНД № 3909 по описа за 2025 г. на ПРС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: