Решение № 340 от 28.11.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Ботевград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200536 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„-“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление с.*, обл.Софийска, представлявано от управителя му Д. М. П., чрез адв.В. В. от САК е обжалвало в законния срок електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505231422, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се представлява от адв.В., който поддържа жалбата и прави искане за присъждане на направените разноски по делото от търговското дружество.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, редовно призована не се представлява в съдебно заседание.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в – извлечение; снимков материал – 2 бр.; справка за собственост на МПС – извлечение; известие за доставяне, се установява следната фактическа обстановка:

На 15.03.2022г., в 10,26 ч. с устройство № 10051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС) специален автомобил м.“*“ с рег.№ *, с техническа допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2 в състав с ремарке по път А-2 км 51+778, в община Правец, с посока нарастващ километър (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, чрез която може да бъде заплатена таксата съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Поради това и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 36 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на горепосоченото ППС, а именно -“ ООД с ЕИК *.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

В конкретния случай санкцията е определена в съответствие с чл.

187а, ал. 2 т.3 вр. чл. 179 ал.3б от ЗДвП, според който ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени 2 задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , на собственика се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. Следователно санкцията е предвидена във фиксиран размер, поради което независимо от липсата на данни за други нарушения на ЗДвП съдът не разполага с правомощия да определи различен размер на глобата.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице противоречие с принципа на пропорционалност на наложената имуществена санкция. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Въззивният състав намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал.

3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на имуществената санкция от 2 500. 00 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства 3 такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен. Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер о т 550. 00 лв. и с оглед липсата на направено възражение от въззивната страна за прекомерност на същото, следва да се уважи претенцията в цялост.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505231422, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „-“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление с.*, обл.Софийска, представлявано от управителя му Д. М. П. му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500лв, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА "Агенция пътна инфраструктура" на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН да заплати на „-“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление с.*, обл.Софийска, представлявано от управителя му Д. М. П. сумата от 550.00лева/петстотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение. срок от

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен съобщението до страните за постановяването му, пред 4

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5