Решение № 1271 от 10.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Русе, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520103324 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. В. Г., ЕГН **********, чрез адв. Б. К. С., против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие от 25.05.2023 г.

Първоначално ищецът е претендирал сумата 5 000 лв., предявена като част от общо вземане от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 10 251 лв., предявена като част от общо вземане от 18 251 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

В проведеното на 13.05.2026 г. открито съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК увеличение на исковете, като претенцията за неимуществени вреди е увеличена на 15 000 лв., частично от 20 000 лв., с посочена еврова равностойност 7 669,38 евро, частично от 10 225,84 евро, а искът за имуществени вреди е увеличен на 17 000 лв., частично от 18 251 лв., с еврова равностойност 8 691,96 евро, частично от 9 331,59 евро.

Ищецът твърди, че на 25.05.2023 г., около 17:30 часа, управлявал собствения си лек автомобил „Ауди ТТ“, рег. № *******, по ул. „Чипровци“ в гр. Русе. При приближаване на пешеходна пътека спрял автомобила, за да пропусне преминаващ пешеходец. В този момент управляваният след него лек автомобил „Мицубиши 1

Паджеро Пинин“, рег. № *******, с водач А. В. П., ударил автомобила му отзад.

Вследствие на удара автомобилът на ищеца бил изтласкан напред и надясно, ударил пешеходеца, след което се сблъскал с паркиран лек автомобил „Фолксваген Кади“, рег.

№ ********.

Твърди, че при произшествието получил мозъчно сътресение, охлузвания в лявата челна област и по лицето, както и травматично увреждане на лявото око, изразяващо се в отлепване на стъкловидното тяло и макулен оток, довели до намаляване на зрението. Освен физическите увреждания произшествието се отразило неблагоприятно и върху психичното му състояние, като преживял силен страх, тревожност, нарушения на съня, кошмари, натрапливи спомени, избягващо поведение и страх при управление на автомобил и преминаване през пешеходни пътеки.

Поддържа и че автомобилът му е увреден до степен на „тотална щета“, а освен стойността на автомобила е направил и разходи за медицински прегледи, изследвания, съдебномедицинско освидетелстване и лекарства в размер на 251 лв.

Към датата на произшествието гражданската отговорност на водача А. П. е била застрахована при ответното дружество по застрахователна полица № BG/03/123000369038/01, валидна от 06.02.2023 г. до 05.02.2024 г.

На 12.07.2023 г. ищецът е сезирал ответния застраховател с претенции по чл.

380 КЗ, по които са образувани съответните щети. С писма от 10.10.2023 г. и 20.10.2023 г. застрахователят е уведомил ищеца, че преписките се закриват поради недостатъчност на представените документи за доказване на претенциите и определяне размера на обезщетението.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва причинната връзка между всички твърдени от ищеца увреждания и процесното произшествие, оспорва размера на претендираните неимуществени вреди и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По отношение на имуществените вреди поддържа, че при определяне на обезщетението за автомобила следва да бъде приспадната стойността на запазените части, които са останали в патримониума на собственика, както и че следва да бъде съобразено последващото разпореждане с автомобила.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на вещите лица, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 25.05.2023 г. около 17:56 часа на ул. „Чипровци“ в гр. Русе е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „Мицубиши Паджеро Пинин“, рег. № *******, управляван от А. В. П., лек автомобил „Ауди ТТ“, рег. № *******, управляван от ищеца, и паркиран лек автомобил „Фолксваген Кади“, рег. № ********.

2

Безспорно е и обстоятелството, че към момента на произшествието за автомобила, управляван от А. П., е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество.

От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза се установява, че непосредствено преди произшествието автомобилът на ищеца е бил спрял пред пешеходна пътека с цел да пропусне пешеходец. Движещият се зад него автомобил „Мицубиши“ не е поддържал необходимата дистанция и водачът му е предприел спиране със закъснение, вследствие на което е последвал удар в задната част на автомобила „Ауди“. От удара спрелият автомобил е приведен в движение напред и надясно, последвал е контакт с пешеходеца и с паркирания автомобил.

Вещото лице е категорично, че техническата причина за произшествието е поведението на водача на автомобила „Мицубиши“, който не е съобразил необходимата дистанция спрямо движещия се пред него автомобил и не е осигурил възможност за безопасно спиране при възникналата пътна ситуация. Заключението е обективно, компетентно и обосновано, кореспондира с останалия доказателствен материал и съдът го кредитира изцяло.

Същият механизъм на произшествието се потвърждава и от показанията на свидетеля А. П., който непосредствено е участвал в произшествието и признава, че автомобилът на ищеца е бил спрял пред пешеходната пътека, когато го е ударил отзад, след което от удара автомобилът „Ауди“ е продължил напред.

При така установения механизъм възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.

За да бъде намалено дължимото обезщетение поради съпричиняване, необходимо е ответникът да установи конкретно поведение на увреденото лице, което обективно да е допринесло за настъпването или за размера на вредите. Не е достатъчно наличието на предположения за евентуално неправилно поведение. По делото не се установява ищецът да е извършил действие или бездействие, което да е в причинна връзка с настъпването на произшествието. Напротив, установява се, че непосредствено преди удара автомобилът му е бил в покой, като спирането е извършено с оглед задължението да се пропусне пешеходец на пешеходна пътека. Не се установяват техническа неизправност на автомобила или действия на ищеца като водач, които да са допринесли за сблъсъка. Следователно изключителната причина за настъпване на произшествието е поведението на водача на застрахования при ответника автомобил.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът намира следното:

От приетата комплексна съдебномедицинска и офталмологична експертиза се установява, че при произшествието ищецът е получил сътресение на мозъка без 3 обективна неврологична симптоматика и охлузвания в лявата челна област. Тези увреждания по медико-биологичен признак представляват причиняване на болка и страдание. Наред с тях са установени травматични увреждания на лявото око, изразяващи се в отлепване на стъкловидното тяло и макулен оток. Вещите лица са обсъдили възможността отлепването на стъкловидното тяло да настъпи и без травматично въздействие, но са категорични, че установеният при ищеца макулен оток не възниква спонтанно и е последица от ударната вълна при травмата на главата и лявата лицева област. Съвпадението на механизма, локализацията и времето на травматичното въздействие с възникналите непосредствено след инцидента оплаквания, младата възраст на ищеца и липсата на данни за развитие на друг патологичен процес са дали основание на експертите да приемат причинно-следствена връзка между произшествието и установените очни увреждания. Тези увреждания са квалифицирани по медико-биологичен признак като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Особено значение при определяне на обезщетението има обстоятелството, че към проведения през март 2026 г. офталмологичен преглед възстановяването не е било пълно. Зрението на лявото око е възстановено приблизително до 90%, но са останали дискретни патологични изменения. Процесът на отлепване на стъкловидното тяло не е приключил окончателно и според вещите лица продължаването му крие риск от възникване на разкъсвания на ретината и последващо отлепване на ретината. Не е било напълно завършило и резорбирането на макулния оток. Следователно не се касае единствено за краткотрайно травматично увреждане, преодоляно в обичаен оздравителен период, а за увреждане на сетивен орган, което е имало продължително отражение върху здравословното състояние на ищеца и към момента на експертното изследване все още е оставяло обективно установими последици и риск от бъдещи усложнения.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите М. В.а и Г. Г. относно състоянието на ищеца след произшествието. От тях се установява, че непосредствено след инцидента ищецът е имал силно главоболие, световъртеж, гадене и общо влошено състояние, а впоследствие се появили продължителни проблеми със зрението на лявото око, замъглено виждане, сълзене и чувствителност към силна светлина.

Обстоятелството, че свидетелите са близки на ищеца, налага преценка на показанията им по реда на чл. 172 ГПК, но не е основание те да бъдат изключени от доказателствения материал, доколкото описаните от тях оплаквания се подкрепят от обективните медицински находки и заключенията на вещите лица.

Произшествието е оставило последици и върху психичното състояние на ищеца.

От заключението на съдебнопсихологичната експертиза се установява, че непосредствено след произшествието той е развил остра стресова реакция със силен 4 страх, тревожност, напрежение, натрапливи мисли, кошмари, безсъние, сърцебиене и загуба на апетит. Последвали са временно социално отдръпване, избягващо поведение и повишена бдителност при ситуации, напомнящи за произшествието. Експертизата установява и индикации за преживяно посттравматично стресово разстройство, проявило се чрез повторно преживяване на произшествието, избягване на свързани с него стимули и засилена психофизиологична реактивност. Към момента на психологичното изследване ищецът функционира адаптивно и не се установява тежко актуално психично разстройство, но са останали леки тревожни прояви и повишена чувствителност, активиращи се при преминаване през пешеходни пътеки, пътуване с автомобил или разговори за произшествието.

При определяне размера на обезщетението съдът съобрази правилото на чл. 52 ЗЗД и задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г., според които понятието „справедливост“ не е абстрактно, а предполага съобразяване на всички обективно съществуващи обстоятелства, характеризиращи интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания.

В случая следва да бъдат отчетени характерът и множеството на получените травми, мозъчното сътресение, увреждането на лявото око, продължителните зрителни оплаквания, наличието на остатъчни органични изменения и риск от усложнения, продължителността на възстановителния период, психичното отражение на произшествието, острата стресова реакция и остатъчната тревожност, както и младата възраст на пострадалия.

От друга страна, съдът съобразява, че зрителната функция е възстановена в значителна степен, приблизително до 90%, и към момента на психологичното изследване ищецът е запазил способност за нормално социално и професионално функциониране. Преценени в тяхната съвкупност, тези обстоятелства обосновават извод, че справедливото обезщетение за всички причинени неимуществени вреди възлиза най-малко на 20 000 лв. Доколкото предмет на настоящото производство след допуснатото увеличение е частичен иск за сумата 15 000 лв., равностойни на 7 669,38 евро, същият следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на имуществените вреди: