Определение № 98 от 17.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500146 по описа за 2024 година намира следното:

Производството по настоящото дело е приключило с постановяването на решение

№ 199/09.12.24г., с което е било потвърдено решение № 1488/15.12.23г., постановено по гр. д. № 1617/20г. на ОС-Варна, в частите му, с които са били отхвърлени исковете на З. Г. Г. и на Д. З. Г., и двамата от гр.

Добрич, за солидарното осъждане на ответниците Т. Б. Б. от гр. Пловдив, „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна и Т. Г. Н. от с. Болярско, обл. Ямбол, да им заплатят съответно сумата от 50 000 лв. на първия въззивник и сумата от 30 000 лв. на втората въззивница, представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие на смъртта на И. З. К.

(баба на въззивника и майка на въззивницата), починала на 02.07.2015 год., за което е съставен акт за смърт № 0004/21.09.2020 год. в с. Здравец обл. Варна, ведно със законните лихви върху претендираните суми, считано от предявяване на исковете на 19.06.2020 год. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД. С решението са били осъдени З. Г. Г. и Д. З.

Г. да заплатят на всеки от въззиваемите суми от по 3 000 лева, представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В срока за обжалване на горното решение е депозирана молба с вх. № 284/17.01.24г. от адв. Г. Б. като процесуален представител на въззиваемите Т.

Б. Б. от гр. Пловдив и „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна, в която е изразено 1 несъгласие с присъдените им разноски и се претендира постановеното решение да бъде изменено в частта му за разноските. Изложено е, че в представените договори за правна защита и съдействие са били договорени размери на адвокатските възнаграждения от по 7 050 лв. за всеки един от въззиваемите. Счита се, че същите не са прекомерни и не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските. В тази връзка е изложено, че заплатените възнаграждения от тези въззиваеми са в ориентировъчните минимални размери, изчислени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв.С, съобразно защитавания материален интерес за всеки един от тях от по 80 000 лв. Сочи се, че съдът неправилно е възприел и приложил решение № С-438/22г. на СЕС, тъй като зачитайки това решение националният съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е било съществено надценен (в този смисъл е цитирано определение № 2995/13.06.25г. по ч. гр. д. № 1991/24г. на ВКС). В тази връзка се сочи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, а освен това пред въззивната инстанция е бил разпитан и един свидетел. По делото са били проведени три съдебни заседания и независимо от невъзможността на процесуалния представител на тези въззиваеми да се яви в третото такова, същият е проявил процесуална активност, депозирайки писмено становище. Освен това в хода на въззивното производство са били депозирани и други две мотивирани становища по исканията за събиране на нови доказателства. Освен това процесуалният представител е бил принуден да пътува от гр. Пловдив до гр. Варна и да реализира пътни разходи в не малък размер – да ползва хотел и да губи реално два работни дни, които също следва да бъдат овъзмездени. Ирелевнатно се счита обстоятелството, че въззиваемите са подали общ отговор, тъй като те са отделни страни, спрямо които са били предявени самостоятелни искове от двама ищци, предполагащо самостоятелна защита. Поради това се сочи, че не е налице надценяване на труда на адвоката, а уговорените и заплатени размери на възнагражденията отговорят на спецификата на делото и същите не следва да бъдат редуцирани.

Отправените искания са да се измени решението в частта за разноските като на въззиваемите Т. Б. и търговското дружество да се присъдят пълните размери на заплатените от тях адвокатски възнаграждения от по 7 050 лв.

В предвидения срок, изтекъл на 04.02.25г., не е депозиран отговор на молбата от насрещните страни З. Г. Г. и Д. З. Г..

2

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от страни, които са представили списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Както съдът е посочил в решението си, настоящите молители в качеството си на въззиваеми са представили доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения в размери от по 7 050 лв. (л. 35а и л. 38).

Процесуалният представител на въззивниците е релевирал възражение за прекомерност на така заплатените адвокатски възнаграждения, претендирайки да бъдат намалени до размера, заплатен от самите тях (в размери от по 2 000 лв.). Съдът е съобразил, че заплатените адвокатски възнаграждения от посочените двама въззиваеми са в минималните размери, изчислени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдв.С, съобразно защитата, осъществена срещу материален интерес за всеки един от по 80 000 лв. В тази връзка обаче е изложил, че съгласно решение по дело С-438/22г. на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др. Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но определеният размер следва да е справедлив и обоснован.

В тази връзка съдът намира, че не са налице основания за промяна на формирания извод за прекомерност на така заплатените адвокатски възнаграждения от по 7 050 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, разглеждано пред въззивната инстанция. Следва да се посочи, че осъществената за всеки от въззиваемите адвокатска защита е идентична, тъй като всички спорни факти и извършваните от насрещните страни процесуални действия са били идентични – поради това е бил подаден общ отговор на въззивната жалба и писмени становища по доказателствените искания на насрещните страни и е изразявано становище по съществото на спора. Основният доказателствен материал е бил събран пред 3 първоинстанционния съд, но поради допуснати от последния процесуални нарушения, пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства и са снети показанията на един свидетел. Съдът счита, че материалният спор не се отличава с висока правна сложност, а обемът на събраните доказателства не го определят като такъв и с висока фактическа сложност.

Поради всичко изложено, така заплатените от тези въззиваеми адвокатски възнаграждения се явяват прекомерни, надценяващи дължимия и положен труд на адвоката. Това най-ясно се онагледява от самооценката на труда, извършена от другите адвокати по делото, които са осъществили защитата на двамата въззивници (заплатили по 2 000 лв. адвокатско възнаграждение) и на другият въззиваем (заплатила 3 000 лв. адвокатско възнаграждение) – при идентичност на предявените искове. Само за пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че аргументът за неоснователно намаляване на размерите на дължимите адвокатски възнаграждения на тези въззиваеми, обоснован с това, че техният адвокат се е налагало да прави разходи за пътуване и нощувки, както и да губи работни дни, е неоснователен – съобразно заложеното правило в чл. 2, ал. 8 от цитираната Наредба № 1 на ВАдв.С, при процесуално представителство, защита и съдействие, осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват сумите за пътни разходи и престой.

Поради всичко гореизложено молбата следва да бъде оставена без уважение.

Водено от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 284/17.01.24г. от адв. Г. Б. като процесуален представител на въззиваемите Т. Б. Б. от гр. Пловдив и „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна, с искане за изменение на решение № 199/09.12.24г., по в. гр. д. № 146/24г. на ВАпС в частта за разноските чрез присъждането на пълните размери на заплатените адвокатски възнаграждения от по 7 050 лв., вместо присъдените размери от по 3 000 лв., на осн. чл. 248, ал.

1 от ГПК.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на въззиваемите Т. Б. Б. от гр. Пловдив и „ИНТЕРЕКСПРЕС“ ЕООД, гр. Варна чрез общия им процесуален представител адв. Г. Б..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5