Решение № 39 от 02.03.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Сливница, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100039 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1, във вр. чл. 422 от ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, че ответниците по делото - „В.” ЕООД, ЕИК: *** и П. Л. Ю., ЕГН: **********, дължат солидарно на „***“ ЕАД, в качеството на лизингодател по задължението, произтичащо от склочения Договор за финансов лизинг № 0067 от 25.07.2018 г., връщане на следните парични суми:

- 9 144.97 лева /девет хилядп сто четиридесет и четпрп лева и 97 ст./ просрочена главнпца, ведно сьс законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането;

- 632.17 лева /шестстотпн тридесет и два лева и 17 ст./ - неустойка, сьгласно Договор за лизинг и чл. 44, ал. 1, т. 1 от ОУ, за периода: от 05.10.2020 г. до 19.01.2021 г.;

- 1 366.71 лева /хпляда триста шестдесет и шест лева и 71 ст./ - договорна лихва за периода: от 05.10.2020 г. до 19.01.2021 г.;

- 10 843.29 лева /десет хиляди осемстотпн четиридесет и три лева и 29 ст./ неустойка, начислена вьрху остатьчната главнпца, на основание Договор за финансов лизинг, вр. чл. 88 33Д и чл. 44, ал.2, т.2 от ОУ, за периода: от 05.01.2020 г. до 16.09.2021 г.;

- 163.20 лева /сто шестдесет и три лева и 20 ст./ - нотариални такси;

- 723.00 лева /седемстотпн двадесет и три лева/ - разноски след прекратяване на договора, за изготвяне на констатпвен протокол от вещо лице и за транспортни разходп.

Претендира заплащане на сторените в хода на настоящото производство разноски, както и разноските в хода на заповедното производство.

1

За процесното вземане, ищецът на основание чл. 417 от ГПК подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 666/2021 г. по описа на РС - гр. Сливница. Предвид факта, че ответниците подали възражения, на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, във връзка с което било образувано и настоящото производство.

Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени искания.

Ответниците, „В.” ЕООД, ЕИК: *** и П. Л. Ю., ЕГН: **********, са представили в срока писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорват предявения иск, както по основание, така и по размер. Не представя писмени доказателства. Не възразява да се приемат представените от ищеца писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 17.09.2021 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 458 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 666/2021 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на длъжниците по реда на чл.418, ал.5 ГПК, и същите са депозирали пред съда възражение срещу издадената заповед. С разпореждане № 1237/22.11.2021 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 12.01.2022 г. и на 31.01.2022 г. същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо предявените искове са допустими.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 666/2021 г. на РС-Сливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 458/17.09.2021 г., по силата на която ответниците следва да заплатят солидарно сумите: 9 144,97 лв. (девет хиляди сто четиридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща просрочена и непогасена главница; сумата от 632,17 лева (шестстотин тридесет и два лева и седемнадесет стотинки) – неустойка, съгласно договора за лизинг и чл. 44, ал.1, т.1 от ОУ от 05.10.2020 г. до 19.01.2021 г.; сумата от 1 366,71 лева /хиляда триста шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ договорна лихва от 05.10.2020 г. до 19.01.2021 г.; сумата от 10 843,29 лева /десет хиляди осемстотин четиридесет и три лева и двадесет и девет стотинки/ - неустойка, начислена върху остатъчната главница на основание Договор за финансов лизинг № 0067/25.07.2018 г. , във вр. чл. 88 от ЗЗД и чл. 44, ал.2, т.2 от ОУ от 05.01.2020 г. до 16.09.2021 г.; сумата в размер на 163,20 лева /сто шестдесет и три лева и двадесет стотинки/ - разноски за нотариални такси за заверяване на подписи и връчване на нотариална покана; сумата от 732,00 лева /седемстотин тридесет и два лева/ - разноски след прекратяване на договора за изготвяне на констативен протокол от вещо лице и за транспортни разходи; сумата от 449,00 лева /четиристотин четиридесет и девет лева/ държавна такса и сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответниците е издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника-ответник от ЧСИ Васил Недялков по реда на чл. 418 ал.5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда, заявителят - ищец в законоустановения преклузивен 2 срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Разгледан по същество, искът се явява доказан по основание и размер.

От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност, Договор за финансов лизинг № 0067/25.07.2018 г. и погасителен план към него, по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение, което ги обвързва и което е било с краен срок: 05.08.2023 г.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ответникът дължи всички суми, претендирани в исковата молба. Според вещото лице длъжникът е преустановил плащанията по задължението си от 05.10.2020г., а размерът на просрочената главница по последната вноска на длъжника до прекратяване на лизинговия договор е в размер на 9 144,97 лева, като дължимите неустойки за периода от 05.10.2020 г. до 19.01.2021 г., съгласно Договора за лизинг и чл. 44, ал.1, т.1 от ОУ са в размер на 623,49 лева.

Според заключението на вещото лице, съгласно Договора за финансов лизинг, във вр. чл. 44, ал.2, т.2 от ОУ и чл. 88 от ЗЗД, ответникът не дължи неустойки за периода: от 05.01.2020 г. до 19.01.2021 г., а дължимите неустойки за периода: от 20.01.2021 г. до 16.09.2021 г. са в размер на 10 843,29 лева. Вещото лице, също така, е дало заключение, че размерът на договорната лихва за периода от 05.10.2020 г. до 19.01.2021 г. е в размер на 1 366,71 лева.

Във връзка с възражението на ответниците, че претендираните от ищеца суми са неколкократно завишени, както и че те не са неизправна страна по процесния договор, предвид обстоятелството, че на 04.01.2020г. е изпратено писмо от името на „В.“ ЕООД, с изявление, че предстои връщане на машините в най-кратък срок, съдът намира същото за неоснователно. Горецитираното писмо е приложено от ищцовата страна към материалите по делото, като видно от същото, в действителност то е изведено на дата: 04.01.2021 г. /изх. № 3115/04.01.2021 г./ и е входирано в ищцовото дружество под вх. № РВД-000-25/04.01.2021 г. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна, като последните твърдят, че то е резултат от адресирана до ответника покана за изпълнение на просрочените задължения или връщане на активите. Видно от представените доказателства, лизингополучателят – ответник е преустановил плащането на дължимите лизингови вноски в нарушение на разпоредбите на договора за лизинг, поради което при поискване от лизингодателя – ищец, дължат връщане на лизинговия актив.

Обект на процесния договор за лизинг са движими вещи, а именно: машина за белене SP/MAC модел 10, производствен № SP/MAC 10-01.00 и машина за белене SP/MAC, модел 10, производствен № SP/MAC 10-02.00, състоящи се от следните компоненти: белач, електромотор, сито, вибрационна маса, вибрационна възвръщаща система, покритие и циклон, окабеляване, контролен панел. След като е изпаднал в неизпълнение по договора, незаплащайки редовно лизинговите си вноски и след отправени покани до лизингополучателия – ответник да върне в цялост лизинговите активи в цялост, същият е върнал само част от тях.

На 29.04.2021г. с приемо-предавателен протокол са предадени от лизингополучателя - ответник на лизингодателя – ищец част от дължимите за връщане вещи, а именно: 2 бр. белачи, 2 бр. електромотори; 2 бр. сито, като върнатите части са по един брой от двете машини.

На 15.07.2021 г. отново е извършено предаване на част от дължимите за връщане вещи, удостоверено с приемо-предавателен протокол, подписан между лизингополучателя – ответник и транспортна фирма, наета от лизингодателя – ищец, а 3 именно: 2 броя циклони, които също са по един брой от двете машини.

Стойността на върнатите части от лизинговите активи е приспадната от размера на дълга, като за определяне на паричната им стойност е изготвена експертна оценка от вещо лице-оценител на 15.07.2021 г. /приложена по делото/.

Съдът приема за установено, че в настоящото производство ищцовото дружество претендира суми, които са дължими до прекратяване на договора за лизинг на 19.01.2021 г. и неустойка, поради невръщане на лизинговите активи от датата на прекратяване до 26.01.2022 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/. Ищецът претендира, също така, и неустойка за забава, съгласно чл. 44, ал.2, т.2 от ОУ, предвид обстоятелството, че ответникът не е върнал част от лизинговите активи към датата на подаване на исковата молба, като съдът приема за основателно и доказано твърдението на ищцовата страна, че връщането на отделни части от машините не позволява тяхната работа по предназначение и от това ищецът търпи загуби след датата на прекратяване на договора за лизинг.

По възражението за нищожност на клаузата на чл. 44 ал.2 т.2 от ОУ, предвиждаща неустойка при забава на лизингополучателя да върне лизинговия обект след разваляне на лизинговия договор, като противоречаща на добрите нрави, съдът го намира за неоснователно. В случая е налице разваляне на договора по вина на длъжника – сам длъжникът не оспорва, че е налице забавено изпълнение за лизингови вноски, по същество преустановяване заплащането им от 05.10.2020 г., което осъществява основанието за разваляне. Налице е уговорка в Общите условия на лизингодателя за заплащане на неустойка при забава на лизингополучателя да върне лизинговия обект след разваляне на лизинговия договор, поради което съдът я квалифицира като компенсаторна неустойка. Налице са материалните предпоставки за присъждане на неустойка в размер на 0,1 % дневно върху стойността на остатъчната главница – разваляне на договора и изрична договорна клауза, която предвижда обезщетение на лизингодателя на това основание. Съдът дължи произнасяне по възражението за нищожност на неустойката като неравноправна, нарушаваща добрите нрави, на основание чл.143, т.5 ЗЗП, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД. Налице е изрично възражение на ответника, а от друга страна, както съгласно чл.7, ал.3 ГПК, така и въз основа на ТР №1/2010 г., т.3 на ОСТК на ВКС, съдът дължи служебно преценка относно противоречие на неустоечната клауза с добрите нрави, т.е. при уговаряне извън присъщите й функции.

Установената в нормата на чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне и отсъствието на императивни законови правила, регулиращи начините на определяне на неустойката и нейните граници, както и въведения в гражданските и търговски правоотношения принцип за справедливост, позволява да се приеме, както изрично е посочено и в ръководната практика на ВКС /вкл. решение № 129 от 09.07.2010 г., по т. д. № 977/2009 г. на II-ро т. о. на ВКС/, че съответствието на уговорена неустойка с установените в обществото предели на нравствена допустимост се преценява във всеки конкретен случай към датата на сключване на договора. Разпоредбата на чл. 26, предл. трето ЗЗД намира приложение и при търговски сделки. В цитираната норма не е дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува. Касае се за правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности - общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, не само на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми /решение 4