Решение № 764 от 27.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110209240 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Г. Н., с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-004636/07.03.2024г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 850 /седемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и са му отнети 18 /осемнадесет/ контролни точки.

Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в описанието на нарушението не е посочено лице за свидетел при спазване на изискванията за посочване на три имена, адрес и дата на раждане, както и че не е отбелязано на кое действие е свидетел-очевидец, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. По-нататък се твърди, че НП е издадено извън срока по чл. 52 от ЗАНН. С жалбата се оспорва и компетентността на органа, издал наказателното постановление. Предвид изложените аргументи се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят И. Н., редовно уведомен, се явява.

В хода на съдебните прения моли за отмяна на НП в частта относно наказанието лишаване от свобода, предвид трудовата му ангажираност като шофьор.

Въззиваемата страна, Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при 1

СДВР, редовно уведомени, не изпращат представител. По съществото на делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител – юрк.

Пашунов, в които се излагат аргументи за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, въз основа на които се отправя искане до съда да остави депозираната жалба без уважение и да потвърди НП. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и е в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

От показанията на свидетеля Д. Т. Ч., които съдът оценява като достоверни, както и от писмените доказателства по делото, се установява, че на 05.09.2023 г., около 11:09 часа, в с. Волуяк, на бул. „Ломско шосе“, жалбоподателят И. Г. Н., ЕГН: ********** е управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ”, модел „320 Д” с рег. № СА1742СН, с посока на движение от ул. гр. Костинброд към гр. София, като до № 271 се е движил със скорост от 116 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място до 50 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство АТСС TFR1-M с номер 524. Действително измерената скорост е 120 км/ч., като от нея е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача.

На 19.02.2024 г. от Д. Т. Ч. - младши автоконтрольор при ОПП СДВР е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 129424, който е връчен на И. Г. Н. на 19.02.2024 г.

Срещу акта не са постъпили писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН административно наказващият издадено обжалваното понастоящем НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:

Гласни доказателствени средства:

Показанията на свидетеля Д. Т. Ч., които съдът приема за достоверен източник на доказателства, въз основа на които се потвърждава, че именно свидетелят Ч. е съставил процесния АУАН.

По отношение на обясненията на жалбоподателя Н., съдът намира, че същите са негова защитна теза и отказва да ги кредитира, доколкото от писмените доказателства по делото се установи, че дядо му не е посещавал УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ“, поради необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, с оглед на което се опровергава твърдението му, че е бързал и поради тази причина е извършил нарушението, което му е вменено, съдът намира за недостоверно.

Писмени доказателства:

Справка от Българския институт по метрология; протокол от 18.05.2023 г. от проверка на видео- радарна система за наблюдение и регистрация на 2 пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации; протокол от 05.09.2023 г. за използване на автоматизирано техническо средство (АТСС) ведно със снимков материал; ежедневна форма на отчет от 05.09.2023 г.; справка картон на водача; заповед № 513з-2689 от 19.04.2017 г.; заповед № 8121к-13318 от 28.10.2019 г.; призовка; заповед 8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и я изясняват в пълнота.

Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма се прилага в настоящото производство съгласно чл. 84 ЗАНН.

От предоставените писмени доказателства от УМБАЛСМ „Н.И.

ПИРОГОВ“ се установява, че пациент с имена И. Стойчев Н., за който жалбоподателят Н. твърди, че му е дядо и че е бързал да го закара в лечебното заведение, поради необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, не е посещавал лечебното заведение на посочената дата на извършване на нарушението.

При установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.

При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. От материалите по делото се установява, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от съответните компетентни за това органи и при законосъобразно проведена процедура и срокове.

Компетентността на органите, издали двата основни за производството акта – АУАН и НП, се установява по безспорен начин от представените по делото заповеди за компетентност, с оглед на което наведеното с жалбата твърдение за липса на компетентност се явява неоснователно. Същите са издадени в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, предвид което наведеното от жалбоподателя твърдение, че не са спазени сроковете се явява неоснователно. В допълнение на това, срокът по чл. 52, ал.1 от ЗАНН тече от датата на получаване на преписката – информация, която има вътрешнослужебен характер и не е известна на жалбоподателя. Отделно от това няма никакви доказателства за датата на получаване на преписката, поради което съдът е поставен в невъзможност да определи началния момент на срока, спрямо което обстоятелство да прецени нарушена ли е разпоредбата 3 на чл. 52 от ЗАНН или не.

Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението. От НП става ясно, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, който е достатъчно добре индивидуализиран, като го е управлявал със скорост от 120 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, поради което е прието, че е управлявал автомобила си със скорост от 116 км/ч, при максимално допустимо ограничение за населеното място от 50 км/ч, което ясно означава, че това е довело до превишаване на максимално допустимата и разрешена скорост с 66 км/ч. С оглед посочването на начина, по който е въведено ограничението на скоростта в конкретния пътен участък, доколкото от НП е видно ясното посочване, че става въпрос за ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, което следва по силата на закона, а именно чл. 21 от ЗДвП, съгласно който законов текст, в процесния случай, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч. Съгласно ал. 2 на същия текст, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от доказателствата по делото е, че мястото, на което е извършено нарушението е на територията на с. Волуяк, като видно от предоставената схема на организацията на движението от ОПУ София, в конкретния пътен участък, към датата на нарушението, не е била въведена различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост посредством поставен пътен знак, указващ максимално разрешената скорост на движение. С оглед на това и предвид обстоятелството, че става въпрос за управление на лек автомобил, очевидно е, че е в сила ограничение на скоростта от 50 км/ч. по силата на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. Още повече, че 50 км/ч е максимално допустимата стойност измежду изискуемата за всички категории МПС за населено място съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което липсата на посочване на категорията на конкретното МПС в обжалваното НП не съставлява съществено процесуално нарушение. Ето защо превишаването на скоростта от 50 км/ч в населено място в конкретния случай се явява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е посочено в НП.

Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

В конкретния случай се установява превишаване на скоростта с 66 км/ч, което означава, че при прилагане на правилото по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, нарушителят следва да бъде санкциониран с глоба в размер на сумата от 700 лева (за самото превишаване с 50 км/ч), към която сума следва да се прибави сумата от 150 лева, представляваща увеличение на глобата съобразно чл. 182, 4 ал. 1, т. 6 от ЗДвП за превишението на скоростта с 66 км/ч, т. е. за разликата от 16 км/ч над разрешената скорост. Следователно, в конкретния случай водачът е следвало да бъде санкциониран за превишението на скоростта с 66 км/ч с глоба в размер на сумата от 850.00 лева, поради което съдът намира, че правилно е приложена санкционната разпоредба. Законосъобразно е наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Предвид кумулативния му характер и нормативно фиксирания му размер от законодателя, налагането му е задължително в посочения от разпоредбата размер и не зависи от преценката на административнонаказващия орган. Доколкото размерът на наказанието е абсолютно определен в закона, съдът не може да слезе под него, като измени наказателното постановление по отношение на наказанието. Ето защо липсва основание за отмяна на НП в частта относно наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В обобщение на изложеното, не се установява да е налице основание за отмяна на обжалваното НП, нито с оглед наведените от страна на жалбоподателя основания, нито с оглед изискуемите от закона основания, за които съдът следи служебно. В случая е спазена процедурата по установяване на нарушенията и относно санкционирането им. При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.