Решение № 18419 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18419 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20221110160410 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Ищецът .................. твърди, че с ответника Р. П. К. са били в трудово правоотношение, възникнало с трудов договор № ..................... и прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед № ................... г., връчена на ответника на 11.10.2022 г. Поддържа, че трудовото правоотношение е безсрочно с уговорен срок на предизвестие при прекратяването му от 30 дни.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1823,91 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока за предизвестието, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.11.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Р. П. К. в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск като твърди, че в друго съдебно производство оспорва заповедта за уволнение. На това основание иска спиране и прекратяване на делото. Не оспорва размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 221, ал. 2 КТ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникнало трудово правоотношение между страните; налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ответника; размер на брутното трудово възнаграждение, получено от ответника през месеца, предхождащ налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”.

В тежест на ответника е да докаже плащане в погашение на съдебно предявеното вземане.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото 1 писмени доказателства – трудов договор № ....................., че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по силата на което Р. П. К. е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ при ищеца. Видно от трудовия договор, срокът на предизвестието при прекратяването му е еднакъв и за двете страни и се определя на 30 дни.

Правоотношението е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № ................... г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява в хипотеза на прекратяване без предизвестие, какъвто е настоящият случай, от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Процесната заповед е получена от ответника на 11.10.2022 г.

С протоколно определение от 10.04.2023 г. производството по делото е спряно до приключване с влязъл сила съдебен акт на гр. д. № 67139/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, образувано по предявени от Р. П. К. срещу .................. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението извършено със Заповед РД № 20-226/10.10.2022 г., за възстановяване на заеманата длъжност „медицинска сестра“ и за заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение.

От приетите и приложени по делото Решение от 10.10.2023 г., постановено по гр. д. № 67139/2022 г. по описа на СРС, 75 състав, Решение № 3293 от 5.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 14225/2023 г. и Определение № 1603 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3487/2024 г., IV г. о., ГК, се установява, че с влязло в сила на 02.04.2025 г. решение са отхвърлени предявените от Р. П. К. срещу .................. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението извършено със Заповед РД № 20-226/10.10.2022 г., за възстановяване на заеманата длъжност „медицинска сестра“ и за заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, в случай на безсрочно трудово правоотношение. С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ответника през месеца, предхождащ налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” е 1823,91 лв.

Предвид изложеното и доколкото ответникът не твърди и не доказа погасяване, като единственото наведено от последния оспорване срещу така предявения иск е обстоятелството, че процесната заповед е оспорена по съдебен ред, съдът и при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, намира че в полза на ищеца е възникнало претендираното вземане в размер 2

1823,91 лв., представляващо обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока за предизвестието, ведно със законната лихва от предявяване на иска 08.11.2022 г. до окончателното плащане.

Предвид доказаността на претенцията по основание и размер, предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в общ размер на 1150,96 лв., от които: за настоящото производство – 82,96 лв. платени държавни такси и 500 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение; за обезпечителното производство респ. изпълнителното производство, образувано по издадената обезпечителна заповед, разноските за които производства се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход (т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС) – 168 лв. такси по ТТРЗЧСИ и 400 лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 1691/2023 г. на СГС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН ********** да заплати на .................... на основание чл. 221, ал. 2 КТ сумата от 1823,91 лв., представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от 08.11.2022 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. П. К., ЕГН ********** да заплати на .................... сумата от 1150,96 лв., разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3