Решение № 1023 от 15.07.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Русе, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520106463 по описа за 2021 година

Производството е за делба на наследство по чл.69 и сл от ЗН.

Ищецът К. С. Г. твърди, че през 2008 г. покойният му баща С. Г. П. прехвърлил на двамата ответници при равни права недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ на третия етаж /втори жилищен етаж/ на триетажна жилищна сграда, находяща се на ъгъла на ул. "Б.Т." и ул."Д.В.е", представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Русе, състоящ се от две стаи, трапезария, хол, кухненски бокс, клозет, баня, антре с площ по документи 109,77 кв.м., който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор ***, представляваща триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 132 кв.м., построена в поземлен имот ***, неразделна част от който самостоятелен обект са: ИЗБА № 2, TABAH № 2, заедно с 40.60 % идеални части от общите части на сградата и 24.9932 % идеални части от правото на собственост върху терена, в който е построена сградата, с площ от 264 кв.м. При изповядването на нотариалната сделка ответницата Р. П. и баща му били в брак, поради което прехвърлената й част от имота ставала СИО. След смъртта на баща му на 12.06.2019 г., ищецът придобил по наследство 1/12 ид.ч. от процесния имот. Тъй като не можели да се поделят доброволно, моли да бъде постановено решение, с което процесният имот да се допусне до съдебна делба при права: 1/12 ид. части за К. С. Г., 4/12 ид. части за Р. Д. П. и 7/12 ид. части за Г. С. П..

Ответниците депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище 1 з а недопустимост на иска, поради липсата на правно основание за претендиране на идеални части от процесния имот. От представения от ищеца нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, вх.рег.№ 3856/14.03.2008 г., акт № 136, том VII, дело № 1816, било видно, че прехвърлителят С. Г. П. се е разпоредил със своя собствен недвижим имот в полза на своите съпруга Р. Д. П. и син Г. С. П.. Безспорен бил и фактът, че към момента на прехвърлителната сделка С. П. и Р.

П. имали сключен брак. Неоснователно било твърдението, че по силата на сключения помежду им брак процесният имот станал съпружеска имуществена общност. Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са съпружеска общност. Наличието на принос, който може да се изразява в труд, пари или работа в домакинството, се предполага до доказване на противното, съобразно чл. 21, ал. 3 от СК. Тази презумпция обаче била оборима. Тя следвал о да се счита оборена, когато се касае за прехвърляне на вещни права, индивидуална собственост на единия съпруг на другия срещу поето от него задължение за гледане и издръжка. Уговорената алеаторна престация - полагане на грижи и даване на издръжка, изключва приноса на съпруга прехвърлител, който чрез прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя нужда. От друга страна, съпругът приобретател поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга си, като изпълнението на този договор изключвало приноса на съпруга-прехвърлител. Предвид изложеното, в случай на прехвърляне на недвижим имот, лична собственост на единия съпруг срещу поемане на задължение от страна на другия съпруг за издръжка и гледане, прехвърленият имот ставал лична собственост на съпруга-приобретател.

Придобитият от съпруга, поел задължението за издръжка и гледане, недвижим имот не ставал съпружеска имуществена общност, независимо, че имотът е придобит по време на брака и че не е безвъзмезден, тъй като в случая се изключвал съвместният принос на прехвърлителя в придобиването на имота. Предвид обстоятелството, че С. Г. П. прехвърлил своя личен имот на съпругата си, нямало как в това си качество едновременно същият да е имал и принос за неговото придобиване.

Ето защо следвало да се приеме, че лични на съпруга – приобретател, в случая на Р. Д. П., са вещните права, индивдуална собственост, които нейният съпруг й прехвърлил приживе, по време на брака, срещу задължение за гледане и издръжка.

Затова следвало да се счита, че със сключването на договора за издръжка и гледане процесният имот е прехвърлен на Р.Д. П. и Г. С. П. при равни права, или по 1/2 идеални части, съгласно отразеното в нотариалния акт.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

От представеното удостоверение за наследници на С. Г. П., б.ж. на гр.Русе, починал на 12.06.2019 г., е видно, че страните по спора са негови наследници по закон, като ищецът и ответникът са негови синове, а ответницата – негова преживяла 2 съпруга.

Приживе С. Г. П. прехвърля на двамата ответници при равни права собствения си недвижим имот, описан подробно в исковата молба, срещу задължението за гледане и издръжка. За изповядването на алеаторния договор е съставен нот.а к т № 169/13.03.2008 г., рег.№ 1267, д.№ 94/2008 г. по описа на нотариус при РС-Русе.

С влязло в сила решение по приложеното гр.д.№ 189/22022 г. по описа на ОС Русе, предявеният от К. Г. срещу Р. П. и Г. П. иск за прогласяване нищожността на цитирания договор за гледане и издръжка като привиден и относително симулативен е отхвърлен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

За да се уважи искът за делба на общата вещ, следва да се установи наличието на съсобственост между страните, възникнала вследствие на правна сделка или наследяване.

В настоящия случай се установи, че приживе общият наследодател на страните с нот.акт № 169/13.03.2008 г., рег.№ 1267, д.№ 94/2008 г. по описа на нотариус при РСРусе, е прехвърлил на съпругата си /по време на брака им/ и по-малкия си син при равни права собствеността върху спорния недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Поради това, според ищеца, имотът станал съпружеска имуществена общност и след смъртта на баща си той притежавал 1/12 ид.част от него.

По въпроса става ли съпружеска общност имот – индивидуална собственост на единия съпруг, прехвърлен възмездно от него на другия съпруг по време на брака, е налице задължителна съдебна практика на ВКС, на която се позовават и ответниците.

С ПП № 4/1983 г. е прието за допустима възможността между съпрузи да се сключи договор за издръжка и гледане с имот, лична собственост на единия. Съгласно чл. 19, ал.1 от СК /отм./, сега чл. 21, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, са съпружеска общност. Наличието на принос, който може да се изразява в труд, пари, или работа в домакинството се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 19, ал.3 от СК от 1985г./отм/, респективно чл.

21, ал.3 от новия СК. Тази презумпция обаче е оборима. Тя следва да се счита оборена когато се касае за прехвърляне на вещни права, индивидуална собственост на единия съпруг на другия срещу поето от него задължение за гледане и издръжка. Уговорената алеаторна престация – полагане на грижи и даване на издръжка изключва приноса на съпруга прехвърлител, който чрез прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя нужда. Приобретателят-съпруг поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга си. Изпълнението на този договор изключва приноса на съпруга- прехвърлител, а неизпълнението е основание за разваляне.

Предвид изложеното, според задължителната практика на ВКС следва да се 3 приеме, че лични на съпруга - приобредател са вещните права индивидуална собственост, които другият съпруг му е прехвърлил по време на брака срещу гледане и издръжка.

При даденото разрешение на поставения правен въпрос и в настоящия случай следва да се приеме, че придобитата от ответницата Р. П. ½ от апартамента срещу задължение за издръжка и гледане е нейна лична собственост, а останалата половина притежава ответникът на същото придобивно основание.

По изложените съображения съдът намира, че процесният недвижим имот е изцяло собственост на ответниците, поради което предявеният иск за делба като неоснователен следва да се отхвърли.

В тежест на ищеца са направените от ответниците деловодни разноски. Същият дължи и 50 лева държавна такса по делото.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. С. Г., с ЕГН **********, срещу Р. Д. П., с ЕГН ********** и Г. С. П., с ЕГН **********, иск за съдебна делба на АПАРТАМЕНТ на третия етаж /втори жилищен етаж/ на триетажна жилищна сграда, находяща се на ъгъла на ул. "Б.Т." и ул."Д.В.е", представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. Русе, състоящ се от две стаи, трапезария, хол, кухненски бокс, клозет, баня, антре с площ по документи 109,77 кв.м., който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор ***, представляваща триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 132 кв.м., построена в поземлен имот ***, неразделна част от който самостоятелен обект са: ИЗБА № 2, TABAH № 2, заедно с 40.60 % идеални части от общите части на сградата и 24.9932 % идеални части от правото на собственост върху терена, в който е построена сградата, с площ от 264 кв.м.

ОСЪЖДА К. С. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Р., ул.“К.“ 16, ет.2, чрез адв.В. Р. от АК-Русе, да заплати по сметка на Районен съд-Русе 50 лева държавна такса по делото.

ОСЪЖДА К. С. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Р., ул.“К.“ 16, ет.2, чрез адв.В. Р. от АК-Русе, да заплати на Р. Д. П., с ЕГН **********, 420 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА К. С. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Р., ул.“К.“ 16, ет.2, чрез адв.В. Р. от АК-Русе, да заплати на Г. С. П., с ЕГН **********, 420 лв. деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 24 седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5