Решение № 32 от 16.02.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Кюстендил, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Мирослав М. Начев

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500250 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано пред Окръжен съд – Кюстендил, след като с Решение № 50074 от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 662/2022 год. на Върховен касационен съд на Република България, IV-то гражданско отделение, е обезсилено въззивно решение № 260194/28.09.2021 г. по в.гр. дело № 72/2021г. на Окръжен съд – Кюстендил, като ДЕЛОТО Е ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА СЪДА.

С оглед на това в настоящото въззивно производство предмет на ново разглеждане е въззивна жалба с вх. № 260509/15.01.2021 г., депозирана от С. Н. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „************, и адрес за връчване: гр. Д., ул.

******, **** чрез пълномощника й адв. Ю. С., насочена против Решение № 260188 от 23.12.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр. д. № 1685по описа на същия съд за 2020 г. в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният против Р. Г.

С., с адрес с Б., общ. Д., обл. К., иск, възприет при разглеждането на делото пред първата инстанция като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД над сумата от 5 851.07 лева до пълния предявен размер от 16 784 лева или за сумата от 10 932.93 лева и е осъдил ищцата да заплати на ответницата сумата от 566.71 лева, представляващи направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

В жалбата е застъпено становище, че атакуваният акт е неправилен незаконосъобразен и необоснован.

Сочи се, че съдът неправилно е приел и добавил към описаните в исковата молба и приети от ищцата разходи в размер на 5444.23 лева, и допълнително направени такива по закупуване на строителни материали в размер на 4320.01 лева, или на обща 1 стойност 9 764. 24 лева, независимо че в съдебно заседание на 26.02.2019 г. ищцовата страна изрично ги оспорила с твърдението, че не се отнасят за имота на ищцата и по делото не са събрани доказателства, удостоверяващи конкретно материалите по фискалните бонове и стокови разписки да са вложени в обекта й. Твърди се, че като реален разход за материали би следвало да се приеме сумата 8 070 лева, посочена от вещото лице П. в заключението на назначената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза.

Определя се като неправилно приетото от съда, че доказаният разход за труд при ремонта на обекта е в размер на 9 365 лева, като се твърди, че разписките относно тези разходи, представени по делото и подписани от трети лица, са антидатирани, реално този разход за труд във връзка с ремонта следвало да бъде на стойност 4 807 лева, както е посочило вещото лице в заключението. Предвид признатите в съдебно заседание от ищцата разходи, направени от ответницата за закупуване на вещи, в размер на 560. 98 лева и дадения на ответницата аванс за закупени мебели, описани в исковата молба в размер на 2007.50 лева, въззивницата твърди, че общата сума вложена в ремонтирания обект е на стойност 15 444. 50 лева.

Акцентира се и върху това, че изтеглената от ответницата сума от сметка на ищцата е в размер на 26 987.51 лева (обстоятелство, за което се твърди, че е безспорно установено по делото) или разликата е в размер на 11 543,01 лева.

При посочените доводи се иска да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и постановено ново, с което да се осъди ответницата да заплати на ищцата още 5 691,94 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се всички разноски върху уважената част на исковете направени в двете инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна. С него се оспорва изцяло подадената въззивна жалба като неоснователна и се иска отхвърлянето й, съотв. потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно, обосновано и постановено в пълно съответствие със закона и събраните доказателства.

Оспорва се твърдението, че ответницата е изтеглила от сметката й сумата 26 987.51 лева.

Твърди се, че ищцата не е доказала извършването на реална престация на пари, нито точният размер на "получената" парична сума.

Позовава се на приетото като доказателство извлечение от банкова сметка на ищцата, в което било посочено, че всички посочени плащания и тегления са извършени от самата К., като сред тях имало плащания, извършени лично от ищцата, които не било възможно да бъдат извършени от ответницата. С него не се установявали получени от ответницата парични суми.

Излага се още, че в решението липсва анализ на доказателства, въз основа на които съдът е стигнал до безспорен извод за размера на сумата от 26 987.51 лева, който съдът е приел, че ответницата е получила от ищцата.

Сочи се, че с аргументите от въззивната жалба за неодобрени от ищцата разходи за ремонта, се игнорират безспорно установени разходи за плащания на майстори, 2 чиито възнаграждения са лично договаряни от ищцата.

Отбелязва се, че въпреки твърденията на въззивницата, в съдебно заседание на 26.02.2019 г. представените писмени доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК и не е открито производство по оспорване истинността им.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е депозирана въззивна жалба с вх. № 260835/25.01.2021 г. и от Р. Г. С. чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. В. З. от КАК, насочена против Решение № 260188 от 23.12.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр. д. № 1685/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 5 851,07 лв., на основание чл.

55, ал. 1, пр. 3 от ГПК, ведно със законовата лихва върху исковата сума, считано от 26.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, в която в тежест на ответницата са възложени деловодни разноски в размер на 289,35 лева, съобразно уважената част от иска.

Сочи се, че решението на ДнРС в обжалваната му част е необосновано, неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Твърди се още, че е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не била извършена последователна логическа преценка на всички доказателства по делото, не били анализирани всички възражения на процесуалния представител на ответника, а част от тях изцяло били игнорирани.

Определя се като необоснован изводът на ДнРС, че "авансовото плащане е надлежно реализирано". В тази насока били игнорирани възраженията на ответника за това, че в приетото като доказателство банково извлечение изрично е записано, че всички транзакции са извършени от ищцата, без никъде да е посочено плащане или теглене на суми от ответницата, че ищцата е имала неограничен достъп до парите и е могла да извършва свободно транзакции; че в извлечението са посочени плащания, извършени лично от ищцата, които е невъзможно да се извършат от ответницата; игнорирани били и доказателства, че към момента на връщане на банковата карта в банковите сметки на ищцата е имало наличност. Твърди се, че ищцата не е доказала, че е престирала реално определена сума пари на ответницата, както преминаване на пари от нейното имущество в имуществото на ищцата, а обстоятелството, че банковата й карта е била в ответницата определен период от време, не можело да се приеме за доказателство за предаване на определена сума пари на ответницата.

Твърди се, че ответницата в нито един момент не е получавала парични средства или други блага от ищцата, нито е била титуляр на банкова сметка, по която ищцата да е превеждала парични средства.

Акцентира се, че по делото не са доказани с допустимите от ГПК доказателствени средства нито наличните суми към началния момент, за който се твърди, че ответницата е получила някаква сума, с която се е обогатила, нито сумите в края на период, нито размера на реално извършени плащания по банковата сметка на ищцата, както и кой ги е извършил.

Наведени са доводи, че не е доказано кое е волеизявлението на ищцата, с което е упражнила правото си на разваляне на договора, имащо правното значение на отпаднало с обратна сила основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ГПК. Твърди се, че по делото не е установен цялостно фактическият състав на посочения текст от закона и решението в обжалваемата му част противоречи на материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС, като се сочат редица решения и 3 определения на ВКС в подкрепа на изразеното становище.

По същество се иска отмяна на решението на ДнРС в обжалваната му част.

Претендират се и разноските във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна чрез пълномощника й адв. Ю. С., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, като същата се оспорва изцяло.

Твърди се, че съдът правилно е приел, че са предявени искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ГПК и чл. 86 ЗЗД. В подкрепа сочи изявления на ответницата, дадени в отговора на исковата молба, както и дадени в образувано ДП.

Противопоставя се на твърдението, че ищцата е разполагала с банковата си карта и е теглила суми от нея.

Акцентира, че при условията на чл. 193 от ГПК са оспорени част от приетите от съда платежни документи за закупуване на материали и заплащане на труд с твърдение, че са неотносими към процесния ремонт.

Твърди, че ответницата не е доказала по несъмнен начин какви точно суми е разходвала за ремонта и се позовава на назначената ССЕ, която е дала значително пониска стойност на действително извършените разходи.

Иска се оставяне на жалбата без уважение.

С Решение № 50074 от 19.05.2023 г. по гр.д.№ 662/2022 год., са дадени конкретни указания от Върховен касационен съд на Република България, заради което производството при новото разглеждане на делото започна от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението – арг. от чл. 294 ГПК.

В съдебно заседание страните поддържат жалбите си.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова молба, депозирана от С. К. против Р. С.. Било е поддържано искане за присъждане на сумата от 16 784 лева, съгл. молбата – уточнение на ищцата от 26.10.2020 г., депозирана по гр. д. № 1685/2020 г. по описа на РС – Дупница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Поддържано е било, че страните по делото били в изключително близки отношения, като ответницата предложила на ищцата да се занимава с ремонта на сутеренния етаж на къщата й, находяща се в с. Б., община Б., за да може нейни близки да изкарат допълнително средства, като за това не пожелала заплащане. За да разполага със средства за разплащане с доставчици на материали и за работата на евентуално наети лица, ищцата, заедно с ответницата, посетили офис на банка „************“ АД в гр. Д. и открили на името на ищцата две банкови сметки - едната в лева, а другата в долари, като в последната през месец септември 2016 г. купувачът по договор за покупко–продажба на друг недвижим имот на ищцата й прехвърлил суми. Направили чрез нейния имейл интернет - банкиране, за да може ответницата да извършва транзакции от собствения си компютър, като същата в рамките на две години 4 прехвърляла суми от **** сметка на ищцата в левовата такава и в последствие при нужда теглила по 400 лева от банкомат. Прибирайки се в Б. през лятото на 2017 г. ищцата видяла, че се работи по обекта, като върху стените на помещенията бил сложен гипсокартон, без антрето между спалнята и банята и тавана на банята, били поставени три ПВЦ прозореца, като ответницата я уверила, че работата по обекта продължава.