Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19614 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 66888/2024
Вид
Решение № 19614
Подписан
19.10.2026
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19614 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110166888 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу Ц. Д. М. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 98,14 лева, представляваща непогасен остатък от главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, надпартерен апартамент, аб. № ***, за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.04.2024 г., до изплащане на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2024 г. по ч. гр. д.

№ 23571/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия. Излага, че в хода на образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 23571/2024 г. по описа на СРС, 87 състав, и в срока по чл. 412, т. 8 ГПК ответницата заплатила сумата от 291,45 лв., получена по сметка на ищцовото дружество на 29.07.2024 г. Твърди, че с платената сума ответницата частично погасила задълженията си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Счита, че с извършеното плащане ответницата изцяло погасила сумата от 11,05 лв., представляваща законна лихва, дължима от момента на подаване на заявлението в съда до 1 извършеното на 29.07.2024 г. плащане, сумата от 58,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.04.2024 г., сумата от 9,55 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до 10.04.2024 г., сумата от 33,54 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г., както и сумата от 25 лв., представляваща държавна такса в заповедното производство.

Ищецът твърди, че с извършеното плащане частично е погасена и главницата за цена на топлинна енергия до размера на 153,64 лв., като в настоящото производство претендира плащане на непогасения остатък от главницата в размер на 98,14 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. Поддържа, че с извършеното плащане не е погасено дължимото се юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лв. Счита за приложимо правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвата и най накрая главницата. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на ответницата.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответницата Ц. Д. М. чрез адв. С. Г., която оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява за изтекла погасителна давност за вземанията на обща стойност от 103,39 лв., дължими за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Твърди, че в хода на заповедното производство е извършила плащане в размер на 291,45 лв., с което е погасила остатъка от непогасените по давност вземания по заповедта за изпълнение, дължими за периода от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., в т.ч. и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Не оспорва количеството и стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена изцяло. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. за заповедното и исковото производство.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕАД, ЕИК 130036512, не взема становище по основателност на исковете.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.04.2024 г. срещу ответницата за сумите от 251,78 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдем имот в ..., аб.№ ***, за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 58,67 лева, представляваща обезщетение за забавава в размер на законнта лихва върху главницата за период от 15.09.2021 г. до 10.04.2024 г., 33,54 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 19.04.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 2

9,55 лева за обезщетение за забвава в размер на законната лихва върху дялото разпредление за период от 16.05.2021 г. до 10.04.2024 г., по което е образувано ч. гр. дело № 23571/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, и на 04.06.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 03.07.2024 г. и в срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК на 01.08.2024 г. са постъпили възражение по чл. 414а от ГПК и по чл. 414 от ГПК, с което длъжникът е възразил мотивирано, че вземанията по заповедта, дължими за периода от 3 години назад, считано от датата на подаване на заявлението в съда, са погасени по давност, а остатъкът на стойност от 291,45 лв. е заплатен на 26.07.2024 г. – в срока за доброволно изпълнение по чл.

412, т. 8 ГПК.

В становището си по чл. 414а, ал. 4 ГПК заявителят е признал извършеното от длъжника плащане в размер на 291,45 лева, но е заявил, че същото е отнесено само към част от главницата и лихвите, като е останала неплатена главница от 98,14 лева. Следователно, съществуването на вземането за главница по заповедта за изпълнение е спорно, тъй като страните спорят относно прихващането на изпълнението от страна на длъжника спрямо вземанията, възникнали в полза на кредитора и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на ищеца са дадени указания да предяви установителен иск за установяване на вземането си по заповедта, който иск е процесуално допустим.

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ, по който в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, както и размера на търсената главница.

В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца от 2016 г., които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в приложимите ОУ; че ответницата е собственик на топлоснабдения имот и има качеството на потребител на ТЕ за спорния период за топлоснабдения имот; че имотът е топлофициран;

3 количеството и стойността на доставената топлинна енергия; че ответницата е извършила плащане в размер на 291,45 лева.

С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството възникнало ли е вземането за остатъка от главницата за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в търсения от ищеца размер при възражения за изтекла погасителна давност за главните вземания по заповедта за изпълнение и за извършено плащане на 26.07.2024 г., което не е отнесено от ищеца законосъобразно.

От заключението по изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства – 1 бр. платежно нареждане от 26.07.2024 г. за сумата от 291,45 лева с основание „зад. по ч. гр. д.

23571 от 2024 г. 87 с-с на СРС“, се установява, че в счетоводството на ищеца за инсталация 4000075734, за която се води договорна сметка № 2100506582, за спорния период са начислени суми по съобщения по фактури за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 214,67 лева и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в размер на 122,03 лева.

След отчитане на средствата за дяловото разпределение за периода и изготвяне на изравнителни сметки са издадени кредитни известия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 214,67 лева, и кредитни известия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 122,03 лева, с което сумите по ежемесечните фактури в счетоводството на ищеца са анулирани. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е издадена обща фактура № 1014136292/31.07.2021 г. за сумата от 95,99 лева със срок на плащане 14.09.2021 г., а за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2022 г. е издадена обща фактура № 1021655425/31.07.2022 г. за сумата от 122,03 лева със срок на плащане 14.09.2022 г. От заключението на експерта се установява, че главницата за топлинна енергия по прогнозни данни в общ размер на 5,83 лева, дължима за периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г. вкл., е погасена чрез извършено плащане от 05.11.2020 г. на обща стойност от 178,42 лева, с остатъка от което са погасени предходни задължения извън процесния период. Вещото лице е изчислило, че за исковия период от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г. дължимата главница за топлинна енергия възлиза на 251,78 лева, какъвто размер ищецът е претендирал в заповедното производство.

В случая ищецът е заявил претенция за заплащане на главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 19.04.2024 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 19.04.2021 г., са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай това са вземанията за периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г. вкл., тъй като вземането за м.02.2021 г. е станало изискуемо на 15.04.2021 г. Като се съобрази погасената чрез плащане главница за периода от м.05.2020 г. до м.09.2020 г. вкл. за сума в общ размер на 5,83 лева и след изваждане на погасената по давност сума в общ размер на 134,77 лева за периода от м.10.2020 г. до м.02.2021 г. вкл. /съгласно таблица № 4 от заключението/, размерът на непогасената по давност главница за топлинна енергия за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г. възлиза на 111,18 лева. Размерът на дължимото 4 обезщетение за забава върху непогасената по давност главница за топлинната енергия, изчислен по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор, за периода от 15.09.2021 г. до 10.04.2024 г. възлиза на 34,48 лева. След изваждане на погасената по давност сума за дяловото разпределение за м.03.2021 г. в размер на 2,58 лева /таблица № 3 от заключението/, размерът на дължимата главница за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 31.03.2022 г. възлиза общо на 30,96 лева. Обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение не се дължи.