Решение № 88 от 23.04.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Шумен, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20253600500065 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №938/05.12.2024г. по гр.д.№91/2024г. на ШРС са отхвърлени предявените от „АПС Бета България“-гр. София, представлявано от управителите Х.М. П.В., срещу М. С.

В., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.9 и сл. от ЗПК, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 304, 75лв., от която 800лв. неизплатена главница по договор за потребителски кредит №1031415, сключен на 21.02.2018 г. по електронен път между „Кредисимо“ АД и ответницата, като вземането по договора е обезпечено чрез поръчителство, чрез сключен на 21.02.2018 г. между М. С. В. и дружество „Ай тръст“ договор за предоставяне на поръчителство, и чрез сключен на 21.02.2018 г. между „Ай тръст“ и „Кредисимо“ договор за поръчителство, при които поръчителят по договора „Ай тръст“ е изплатил изцяло задълженията на ответника, в качеството му на кредитополучател, и в последствие поръчителят е прехвърлил вземанията си по договора на ищцовото дружество; 79, 90лв. – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 21.02.2018 г. до 31.12.2018 г.; 424,85лв.- законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.02.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователни и недоказани.

Решението е обжалвано от ищцовата страна

„АПС Бета България“ЕООД-гр.София изцяло. Сочи съображения за неправилност на същото. Процесният договор бил сключен 1 при спазване изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство.

Дори да се приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то договорът за паричен заем по естеството си бил реален договор и се считал сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Сочи също, че съдът неглижирал и представеното доказателство за усвояване на заетата сума. Моли решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което заявените осъдителни претенции бъдат изцяло уважени.

Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна, чрез назначения й особен представител адв.Св.П. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Представен е договор за потребителски кредит № 1031415 от 21.02.2018г. между „Кредисимо“АД-гр.София и ответницата М. С. В., по силата на който дружеството се е задължило да предостави на последната, в качеството на кредитополучател парична сума в размер на 800лв. със задължение на последната да върне сумата посредством 10 месечни вноски, всяка в размер на 87, 99 лева. Посочен е лихвен процент по кредита- 21, 24 % и годишен процент на разходите- 50.00%, като е отразен общият размер на всички плащания879, 90лв.. Представени са и приложение №1 към договор за потребителски кредит № 1031415 от 21.02.2018г. и общи условия за предоставяне на кредит на "Кредисимо" АД.

Същите, както и договорът за кредит, не носят подписа на ответницата.

Съгласно раздел III, т.1 от общите условия към договора за кредит, кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до дружеството по образец, лично или чрез партньор. В раздел VIII, т. 2. 6 oт ОУ е предвидено кредиторът да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

В хода на първоинстанциноното производство ищцовото дружество е ангажирало разписка за извършено плащане чрез системата ePay.bg, с наредител „Кредисимо“ЕАД и получател В. за сумата 800лв., с описание-паричен превод към Изи пей, Кредисимо плюс.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 21.02.2016г., по силата на който "Ай тръст"ЕООД-гр.Шумен се е задължило спрямо В. да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо"ЕАД-гр.София, по силата на който да отговоря пред него солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по същия договор /чл. 1, ал. 1/. За поемане на тези задължения, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в приложение № 1 към договорар.ІІ, т.1/ - 53.89лв. на месец за периода на действие на договора. Съгласно Раздел IV, чл. 8, ал. 4, ответникът 2 имал право да заплаща възнаграждението на поръчителя по банкова сметка на "Ай Тръст" , или на "Кредисимо", или по други начини, установени в договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5, "Кредисимо" било овластено да приема вместо поръчителя плащане от ответника на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания. В случай че платената сума не била достатъчна да погаси изискуемите задължения, се погасявали с приоритет задълженията към "Ай Тръст". Договорът за поръчителство между страните бил сключен въз основа на раздел III, чл. 12 от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за кредит- когато е посочено в заявлението, че кредитополучателят ще предостави обезпечение -или във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на заявлението или като сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Представен е и договор за поръчителство от 21.02.2018г.., сключен между "Кредисимо" АД-гр.София и "Ай Тръст"ЕООД-гр.София, съгласно който последното се задължавало да отговоря пред "Кредисимо" солидарно с потребителя за всички задължения по договора за потребителски кредит. В чл. 3, ал. 2 е посочено, че"Ай тръст"ЕООД-гр.София остава задължено и след падежа на главното задължение, независимо дали кредиторът бил предявил иск срещу длъжника или поръчителя в 6-месечен срок от него. Съгласно чл. 4, ал. 1 от този договор, аналогичен на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай Тръст" ЕООД, поръчителят бил длъжен при писмено поискване от страна на "Кредисимо" да плати всички изискуеми задължения. В чл. 3, ал. 2 от последния договор е прието, че поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане най –късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената от "Кредисимо" информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на всеки вид задължение поотделно, включително за направените от кредитора разноски за събиране на вземанията му. Съгласно ал.4 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да му представи информация за размера на платените вземания и за задълженията му към поръчителя.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. "Кредисимо" ЕАД и "Ай тръст" ЕООД, са прехвърлили на ищеца в настоящото производство - "АПС Бета България" ЕООД свои вземания, включително и вземане срещу В. в общ размер на 1 774, 88 лева /на ред №729 от Приложение № 1 към договора за цесия/.

Представена е и справка от системата на „Ай тръст“ЕООД, счетоводна справка за клиент М. С. В. по договор №1031415/23.02.2021г., сметка вземания от клиенти по претенции Кредисимо, съгласно която са заплатени 1100.74лв. по договор за кредит.

Въз основа на депозирано от АПС Бета България“-гр. София заявление, по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №886/07.09.2023г. по ч.гр.д.№1751/2023г. на ШРС, по силата на която е разпоредено ответницата М. С. В. да заплати на ищцовото дружество: сумата 800лв. - главница по договор за потребителски кредит №1031415, сключен на 21.02.2018 г. между „Кредисимо“ АД и В., 79, 90лв. – договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 21.02.2018 г. до 31.12.2018 г.; 424,85лв.- законна лихва за 3 забава върху главницата за периода от 21.02.2018 г. до 01.08.2023г.г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2023г. до окончателното изплащане на главницата, както и 57.01лв. разноски, съразмерно уважената част от заявлението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1, от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок не е сторил това, поради което заповедта за изпълнение е била обезсилена.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Заявени са претенции за заплащане на неиздължена главница, лихви-договорна и законна по договор за потребителски кредит, които били заплатени от ищцовото дружество като поръчител на В. на кредитора на последната/чл.143 от ЗЗД/. Претенциите се явяват допустими, доколкото заповедта за изпълнение касателно претендираните суми е била обезсилена.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответницата, , изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последната, изпълнение на остатъчните задължения на ответницата по договора за кредит от поръчителя. Съответно възникване на облигационно правоотношение във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, елементите му, изпълнение на задължението от страна на поръчителя, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания и съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник. Ответната страна следва да установи факта на своевременно заплащане на дължимата главница и лихви по договора за кредит, съответно направените от нея правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Ищецът твърди, че процесният договор за потребителски кредит №822186 от 09.02.2017г. е сключен по електронен път чрез системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.

Легална дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно 4 физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По делото не се твърди, нито се установява, че процесният договор за кредит е подписан с квалифициран електронен подпис. Разпоредбата обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Тогава също е налице и е създаден подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението - чл. 180 ГПК. В раздел III, чл. 1 от общите условия е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит чрез подаване на заявление до „Кредисимо“ АД по образец. Кандидатстването се извършва на сайта или по телефона по реда, указан в т. ІІІ.3.. След това „Кредисимо“ изпраща по имейл или чрез платформа на сайта Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ преддоговорна информация. Едва след декларирането, че е получил СЕФ и приел ОУ, кредитополучателят, посочен в заявлението, съгласно чл. 10 на раздел III от ОУ, се счита за негов автор до доказване на противното, а съгласно чл. 11 заявлението се счита за подадено от него, а договорът за кредит – за приет и подписан от кредитополучателя, което съгласно раздел VІ, чл. 1 от ОУ е предпоставка за усвояване на кредита по един или няколко от посочените начини – чрез превод към посочена от кредитополучателя банкова сметка; чрез предаване на сумата в брой в офис на кредитодателя или чрез извършване на директен превод към търговец, посочен изрично в заявлението.