Определение № 358 от 02.09.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. К., 02.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 6507 от 04.06.2025г., постъпила по ЕПЕП, подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. като управител на АД „Д.М.“ гр.С., упълномощени както той, така и дружеството, да представляват Д. М. Н. пред всички съдилища в страната, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК. Частната жалба е подадена срещу

Разпореждане N

1448/29.05.2025г. по гр.д. N 1036/2024 г. на РС – К., с което районният съд е върнал частна жалба вх. N 3101 от 14.03.2025г.. Частна жалба вх. N 3101 от 14.03.2025г., постъпила по ЕПЕП, е подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. като управител на АД „Д.М.“ гр.С., против Определение рег. N 342/11.03.2025г. по гр.д. N 1036/2024 г. на РС – К., с което районният съд е оставил без уважение искането на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноски за адвокатско възнаграждение. С частната жалба се прави искане разпореждането да се отмени и делото д а с е върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия – администриране на частната жалба, като се иска и присъждане на разноски. Изложените в частната жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са следните: ответникът по делото не е заявил желание да получава електронни изявления, но приложима в случая е втората хипотеза на чл.102з, ал.3 от ГПК, в която законодателят е предвидил, че ответникът е задължен да получава електронни изявления и съответно на това за жалбоподателя няма задължение да внася такса за възпроизвеждане на хартиен носител, защото ответникът е задължен да получава електронни изявления съгласно чл.50 ал.5 от ГПК; и обстоятелството дали съдът е изпълнил задължението си по закон 1 да задължи кредитната институция да посочи електронен адрес, когато същата не е посочила такъв, не може да се вмени във вина на другата страна и да й се налагат неблагоприятни последици, още повече, че книжата може да й бъдат връчени в ЕПЕП.

Така изложеното според частния жалбоподател налага извод, че не е било налице годно за изпълнение указание, а оттам връщането на частната жалба е неправилно.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответника „Ф.Б.“ ЕООД, гр.С..

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд, след постановяване на основание чл.248 от ГПК на Определение рег. N 342/11.03.2025г. по гр.д. N 1036/2024 г. на РС – К., е постъпила по ЕПЕП частна жалба вх. N 3101 от 14.03.2025г., подадена от ищеца Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М., в частта, с която се оставя без уважение искането на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноски за адвокатско възнаграждение.

С разпореждане N 901/02.04.2025г. районния съд е оставил частна жалба вх. N 3101 от 14.03.2025г „без движение“, с указание до частния жалбоподател, чрез упълномощения адвокат, в едноседмичен срок от съобщението на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 261, т. 4 във вр. с чл. 262, ал. 1 от ГПК да представи препис от частна жалба за връчване на ответника или да внесе по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 2 лева на основание чл. 102з, ал. 3 от ГПК за възпроизвеждане на заверен препис от частната жалба за връчване на ответника, като е предупредил същия, че при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната на основание чл. 275, ал.

2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. Указанията са съобщени на частния жалбоподател на 09.04.2025г. и в дадения срок, изтекъл на 16.04.2025г., не са били изпълнени – по делото не е представен препис от частната жалба на хартиен носител, нито е постъпила сумата от 2 лв. за възпроизвеждане на частната жалба. По делото, на 11.04.2025г. и отново по ЕПЕП е постъпила идентична частна жалба, която е възпроизведена от районния съд на хартиен носител, без съдът да има такова задължение, защото частният жалбоподателя не е представил доказателства за платена за тази цел държавна такса в указания му срок за отстраняване на нередовностите на частната жалба.

При така изложеното, обжалваното разпореждане, с което частната жалба е върната поради неотстраняване на нередовностите й съгласно дадените указания, е правилно. Дадените указания са годни за изпълнение с оглед правомощието на съда по чл.7, ал.1, изр. 1-во от ГПК служебно да извършва необходимите процесуални 2 действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, включващо и правомощието му по чл.275, ал.2, вр. чл.261, т.1, вр. чл.262, ал.1 от ГПК да даде указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите на подадената частна жалба и ако същите не се отстранят в указания срок, да върне частната жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.

Постъпилата частна жалба, върната с обжалваното разпореждане, представлява електронно изявление по смисъла на чл.102ж, ал.2 от ГПК, без да е представен документ, удостоверяващ заплащане от жалбоподателя на такса за възпроизвеждането му с цел връчването му на насрещната страна/ответника/, възлизаща на 2 лв., която не е заявила, че желае да получава електронни изявления от съда, когато съгласно чл.102з, ал.3 от ГПК съдът възпроизвежда електронните изявления на страните в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, като за възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3, освен в случаите по чл.83.

Или на частния жалбоподател са дадени надлежни указания да представи документ за платена по делото такса от 2 лв. съгласно чл.23, т.2 от ТДТГПК за въпроизвеждане на електронното му изявление по частна жалба с вх. N 3101/14.03.2024 г., постъпила по ЕПЕП или да представи същото на хартиен носител за връчването му на насрещната страна, които не са изпълнени в указания срок, когато в изпълнение на императивните разпоредби на ГПК администриращият частната жалба съд следва да я върне.

Вярно е, че съдът няма задължение да възпроизвежда електронните изявления на страните по арг. за обратното от чл.102з, ал.3, изр.2-ро, вр. изр. 1-во от ГПК в препис за връчване на други участници в производството, които са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или са задължени да получават такива, като последното се извежда от разпоредбата на чл.50, ал.5 от ГПК, съгласно която връчването на посочените в обхвата на разпоредбата лица се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес. Въпреки това, в процесуалния закон това задължение не е скрепено със санкция, при което процесуално бездействие в тази насока – било на съда, било на участник в производството в обхвата на разпоредбата на чл.50, ал.5 от ГПК, не може освободи страната от задължението й да изпълни указанията на съда за извършване на действия, осигуряващи по-нататъшно движение на делото, особено в случаите, когато следва да се осигури връчване на книжа по делото, без което не е възможно продължаване на съдопроизводствените действия.

Задължението на съда, освен от прогласения в чл.7 от ГПК принцип на „Служебно начало“, произтича и от нормата на чл. 101, ал. 1 ГПК, според която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната 3 в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му – чл.101, ал.2 от ГПК, а при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено – чл.101, ал.3 от ГПК. В случая няма спор, че ответникът по върнатата частна жалба не е посочил електронен адрес за връчване и в тази връзка не е налице процесуално бездействие на съда, защото в процесуалния закон не е предвидено правомощие на съда да задължава участниците в производството на страната на ответника да посочват електронен адрес за връчване –арг. от чл.131, ал.2, т.2 от ГПК, който предвижда, че писменият отговор на ответника трябва да съдържа „електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване“, както и по арг. от чл.102б, ал.1, вр.ал.2 от ГПК, че съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма, ако са спазени посочените изисквания за това, но не могат в общото исково производство като настоящото да задължават страните да извършват такива действия в електронна форма, а и дори да ги задължат, неизпълнението не е скрепено със санкция за страната, при което правомощието на съда да даде надлежни указания като тези, които частният жалбоподател не е изпълнил, е винаги дължимо и в изпълнение на императивния процесуален закон.

Доводът във въззивната жалба за възможно връчване на ответника по ЕПЕП/единния портал за електронно правосъдие/ е неоснователен –съгласно чл.38, ал.2, т.1 от ГПК връчването е възможно само след като бъде избран от страната електронен адрес за връчване чрез ЕПЕП, какъвто избор от ответника не е направен, наред с което съгласно чл.38, ал.2 и ал.3 от ГПК е необходимо и съгласието на страната да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции, в т.ч. и когато е извършила процесуално действие в ЕПЕП, каквото съгласие от ответника не е дадено.

Предвид изложеното, частната жалба следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното разпореждане с определение, което на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на обжалване.

При тези мотиви, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане N 1448/29.05.2025г. по гр.д. N 1036/2024 г. на РС – К., с което е върната частна жалба вх. N 3101 от 14.03.2025г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. К., 02.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500252 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 6507 от 04.06.2025г., постъпила по ЕПЕП, подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. като управител на АД „Д.М.“ гр.С., упълномощени както той, така и дружеството, да представляват Д. М. Н. пред всички съдилища в страната, като образува и води дела и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК. Частната жалба е подадена срещу

Разпореждане N

1448/29.05.2025г. по гр.д. N 1036/2024 г. на РС – К., с което районният съд е върнал частна жалба вх. N 3101 от 14.03.2025г.. Частна жалба вх. N 3101 от 14.03.2025г., постъпила по ЕПЕП, е подадена от Д. М. Н., чрез адв.Д.М.М. като управител на АД „Д.М.“ гр.С., против Определение рег. N 342/11.03.2025г. по гр.д. N 1036/2024 г. на РС – К., с което районният съд е оставил без уважение искането на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноски за адвокатско възнаграждение. С частната жалба се прави искане разпореждането да се отмени и делото д а с е върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия – администриране на частната жалба, като се иска и присъждане на разноски. Изложените в частната жалба съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са следните: ответникът по делото не е заявил желание да получава електронни изявления, но приложима в случая е втората хипотеза на чл.102з, ал.3 от ГПК, в която законодателят е предвидил, че ответникът е задължен да получава електронни изявления и съответно на това за жалбоподателя няма задължение да внася такса за възпроизвеждане на хартиен носител, защото ответникът е задължен да получава електронни изявления съгласно чл.50 ал.5 от ГПК; и обстоятелството дали съдът е изпълнил задължението си по закон 1 да задължи кредитната институция да посочи електронен адрес, когато същата не е посочила такъв, не може да се вмени във вина на другата страна и да й се налагат неблагоприятни последици, още повече, че книжата може да й бъдат връчени в ЕПЕП.