Решение № 1003 от 23.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14656/2021
- Вид
- Решение № 1003
- Подписан
- 23.03.2023
- В сила
- 11.01.2025
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, ал.5 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.7 · Закон за общинската собственост
- чл.56, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.59, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.5, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл.14, ал.1, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18ж, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.23б · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1003 гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и **** година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20213110114656 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 о т ГПК за приемане за установено в отношенията между страните М. Т. Т. ЕГН ********** и В. Г. Ч. ЕГН **********, двете с поС.ен адрес гр.Варна, ул."****" № 82, ет.4, ап.10 – ищци и Община Аксаково действаща чрез Кмета **** – ответник, че Община Аксаково НЕ Е СОБСТВЕНИК на реална част с площ 1000 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по кад.карта на село Долище, Община Аксаково, област Варна, целия с площ 7138 кв.м., при граници по АЧОС: 000727др.селищна територия на ****-населено място на с.Долище, ****водно течение на държавата МОСВ, **** мера на Община Аксаково, ****, която реална част е включена в имот стар пл.№ **** по плана на с.Долище, попадаща в северозападната част на имота и в която част се намират постройките на ищците, очертана в червен цвят на скица, издадена от СГКК Варна **** г., представена с молба от 02.06.2021 г. /лист 94 от делото/, при граници на реалната част: от една страна имот с идентификатор **** и от три страни - останалата част на имот идентификатор ****.
Твърденията от които ищците черпят права са, че те са собственици на процесния имот по наследяване от ****, починал на 31.07.2004 г. Приживе в режим на СИО заедно с ищцата В. Г. Ч. двамата са придобили недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в село Долище, Община Аксаково, област Варна с пространство от 1000 кв.м. реални части от цялото с обща площ от 3120 кв.м., от който 1 продавачите са притежавали 2400 кв.м. ид.части, включени в пл.№ **** по плана на с.Долище, при граници: ***** което към настоящия момент представлява част от имот с идентификатор № ****, собственост на Община Аксаково. След смъртта на ***** съпругата му В. Ч. притежава 2/3 ид.ч. в режим на СИО и наследяване, а М. Т. Т. дъщеря на двамата е придобила 1/3 ид.ч. по наследяване от баща си. Същият имот е придобит на основание нотариален акт № 76, том 24, дело №7630/91г. на Варненски нотариус по силата на който ***** описания недвижим имот. Продавача ***** е притежавал нотариален акт по обстоятелствена проверка №****/1979г. на Варненски нотариус, което го е легитимирал като собственик на процесния имот. На следващата година същите продавачи продават отново на наследодателя само вилна сграда с представени архитектурни проекти, разрешение за строеж и разрешение за узаконяване, по силата на нотариален акт №*****/92г. на Варненски нотариус. Покъсно са построени и стопански постройки от ***** с надлежно издадени разрешения за строителство и съпътстващи документи издадени от Община Аксаково. Видно от същите документи закупения имот е бил в регулация в чертите на с.Долище и е представлявал част от имот с пл.№**** по плана на село Долище, като ви представяме извадка-копие на действащ план, с.Долище, общ.Аксаково, Област Варна, одобрен със заповед №6327/17.11.1977г. на председателя на ОНС-Варна. Ищците са установили, че наследствения имот, който притежават не е вписан в АГКК. Наели са вещи лицагеодезисти и същите започват процедура по изменение на кадастралната карта за вписване на имот и собственост на кадастралната карта. В този момент се разбира, че имот с идентификатор №**** в който е включен стар имот с пл.№**** по плана на с.Долище е станал собственост на Община Аксаково. Постъпило е възражение, че за този имот има съставен акт за Общинска собственост №****. вписан в Службата по Вписвания на 19.09.2016 г., съставен въз основа на решение №22-1- 15.12.2005 г. издаден от Общинска служба земеделие по силата на което Община Аксаково е собственик на поземлен имот № ****, землището на с.Долище, съставляващ ПИ №**** с площ 7138 кв.м. - начин на трайно ползване-друга селищна територия. В резултат на това получили отказ и започнали процедура с искане за отписване от актовите книги на 1000 кв.м. ид.ч. След няколко месеца отново получили отказ с мотива, че от представените документи не се установява по безспорен начин собствеността, границите и техническите характеристики на имота. От момента на закупуването на имота вкл. земя и сгради до настоящия момент фактическата власт върху имота считано от 1991 г. се е упражнявала от наследодателя им ***** и съпругата му В. Ч.. От момента на закупуването имота е ограден и се владее от тях.
След смъртта на ***** през 2004 г. същата се осъществява от двете ищци в производството, присъединявайки това на наследодателя си. През всичките тези години владението се осъществява от тях, като Община Аксаково не владее, нито ползва този имот. Още повече, че от момента на решението на поземлена комисия 2005 2 г. и актуването на имота 2016 г. са минали 11 години. Така съставеният АЧОС не съдържа конкретно правно основание, на което ответникът е придобил имота, а самият акт няма правопораждащо действие. За ищците е налице привидност, че ответника е придобил права и е налице правен интерес от отричането на правото на собственост на общината за 1000 кв.м. реални части от процесния имот със СПН. Още повече, не е ясно кога имота е станал извън регулация, не е ясно какъв е статута на земята, какво представлява друга селищна територия. Община Аксаково е нямала основания за възстановяване на правото на собственост, нито имота е бил държавна собственост, нито е бил включена в блокове на ТКЗС. Освен изложеното, ищците твърдят, че са придобили имота и по давност, след като от 1991 г. до настоящия момент владеят същия необезпокоявани от никой и към настоящия момент, като твърдят, че не е налице мораториум за придобиване по давност на тази земя. Изградените постройки в имота са законни и за тях съществуват разрешения за строеж, одобрени архитектурни проекти, актове за узаконяване издадени от Община Аксаково. На разписните листи под номера на пл.№ **** е вписан *****. Освен това твърдят, че към решението за възстановяване няма приложена скица, независимо от това, че има вписана такава.
Твърдят, че процесиите земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и не представляват такива незаявени, за да бъде извършена процедулата по чл.18ж от ЗСПЗЗ. В процесния имот с ПИ № **** с площ 7138 кв.м., са включени територии собственост на отделни физически лица видно от разписните листи. Тъй като притежавания от тях имот с площ 1000 кв.м. попада изцяло в границите на имот с идентификатор № ****, който е записан на Община Аксаково и е съставен АЧОС, ищците заявяват, че за тях е налице правен интерес от предявения иск за отричането правото на собственост на ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Аксаково е подал отговор на исковата молба с който изразява становище, че предявеният отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК е недопустим и неоснователен. Счита производството за недопустимо, тъй като иск за установяване съществуването или несъществуването на едно право или правно отношение може да се води само ако ищецът има правен интерес от това. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за завеждането на иск. Чл. 124, ал. 1 от ГПК допуска исковото производство за признаване право на собственост, когато то е нарушено, или за установяване на правоотношение или право, когато лицето има интерес от това. При предявен отрицателен установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот ищецът трябва да обуслови правния си интерес от предявяването именно на такава искова претенция, като се съобрази и доколко въобще е допустимо да се предявява отрицателен установителен иск, вместо положителен установителен иск за собственост. При спор за собственост е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, при което ищецът на общо 3 основание носи тежестта да докаже, че е собственик на спорния имот на годно правно основание. Недопустимо е доказателствената тежест в спора за собственост да се пренася върху ответника Община Аксаково посредством предявяване на отрицателен установителен иск срещу нея и освобождаване на ищците от необходимостта да доказват собственото си право. В съдебния процес по чл.124, ал.1 от ГПК ищецът е този, който следва да докаже правото си на собственост върху спорния имот, след като е инициирал съдебния спор, т.е. това обуславя правен интерес единствено от предявяване на положителен установителен иск. Според разясненията в TP 8/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК правен интерес от провеждане на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право възниква не само когато ищецът заявява самостоятелно вещно право върху вещта, но и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или реституция, ако отрече претендираните от ответника права. От изложеното следва, че разпределението на тежестта на доказване по отрицателния установителен иск зависи от твърденията на ищеца в исковата молба, обосноваващи правния интерес от предявения иск. Щом ищецът твърди, че е собственик, върху същия имот, върху който се претендират вещни право от ответника, и затова иска да ги отрече, то той е длъжен да докаже своето право на основанието, на което претендира, че го е придобил. В случай, че не докаже своите права производството следва да се прекрати поради липса на правен интерес. В този смисъл Решение № 77/18.02.2021г. по гражданско дело Ля 4436/2019г. по описа на ЕКС на РБ, първо гражданско отделение). В настоящия случай ищците, не биха могли да придобият права по давностно владение, доколкото не се позовават, че владението е осъществено срещу собственици, различни от държавата и общината, тъй като давност в тяхна полза или в полза на техния праводател не би могла да тече предвид разпоредбите на чл. 24, ал.7 от ЗСПЗЗ, чл.86 от ЗС /редакция от 1951г. до 1996г./ и § 1 от ЗД на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г./ и действащия понастоящем § 1, ал.1 от ЗД на ЗС, според който давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2022г. (в този смисъл е и Решение от 13.05.2011г., постановено по Гражданско дело № 389 по описа на ВОС за 2011г. Решение №128 от 14.02.2011г., постановено по Гражданско дело № 1936 по описа на ВОС за 20Юг., както и Решение № 914/07.07.2009г., постановено по Гражданско дело № 389 по описа на ВОС за 2009г., Решение от 03.02.20Юг. по Гражданско дело № 1809 по описа на ВОС за 2009г.). По горните съображения, ищците не са придобили собственически права върху процесния имот чрез извършената през 1991 г. правна сделка от общия им наследодател, тъй като продавачът не е придобил правото на собственост по давност, а никой не може да прехвърли права които няма.
По изложените съображения, ответникът счита, че исковата молба е недопустима, поради липса на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, и като такава следва да се остави без разглеждане.
4
В случай, че съдът разгледа иска като допустим, ответникът Община Аксаково го оспорва като неоснователен и моли за отхвърлянето му по изложените съображения и допълнителни такива, а именно: Заявява, че със заповед № 109 от 8.01.1966 г. на ИК на Председателя на ОНС е одобрено изменението на плана на с. Долище, одобрен със Заповед № 78/02.03.1931г. за улична регулация и Заповед № 541/03.03.1931г. за дворищна регулация. С посоченото изменение от строителните граници на населеното място частично е изключен кв.45. Следвайки презумпцията за масовизацията на земеделските земи процесният имот вероятно е бил обобществен чрез включването му в ТКЗС, ДЗС или друга, образувана въз основа на тях селскостопанска организация. В последствие с Решение № 22-1 от 15.12.2005г., издадено от Общинска служба по Земеделие и гори - гр. Аксаково (понастоящем Общинска служба по „Земеделие" - гр.
Аксаково) е възстановено правото на собственост на Община Аксаково върху имот с №**** по КВС на землище с.Долище, община Аксаково (съответстващ на имот с идентификатор № **** по КККР на землище с.Долище, община Аксаково). Соченото решение на Общинска служба по Земеделие и гори - гр. Аксаково е послужило като основание за съставяне на АОС № ****2016г., надлежно вписан в Служба по вписванията - Варна. След влизане в сила на КККК на землище с. Долище, община Аксаково, одобрена със Заповед № РД-18-940/18.12.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, на основание чл.59, ал.1 от ЗОС, за имота е съставен нов АОС №6992/21.07.2021 г., вписан на 27.07.2021 г. в Служба по вписванията - Варна. Според чл.5, ал.2 от ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено 5 длъжностно лице, както и относно вида и съС.ието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост.