Решение № 1249 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20211100901906 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Е.Е.Д.Л.“ ООД искове с правно основание чл. 145 ТЗ за солидарното осъждане на Г. З. Ц. и И. К. И. да заплатят на ищеца обезщетения за имуществени вреди от дейността им като управители на дружеството, както следва: сумата 12 330,00 лв. – обезщетение за вреди от непредадена касова наличност на дружеството; сумата 34 320,00 лв. – обезщетение за вреди от изтеглени от АТМ устройства и неотчетени парични средства на дружеството; сумата 34 269,22 лв. – обезщетение за вреди от изплатени, но неотчетени аванси на служители на дружеството; сумата 16 697,98 лв. – обезщетение за вреди от начислени лихви за непогасени осигурителни и данъчни задължения на дружеството; сумата 10 649,68 лв. – обезщетение за вреди от надплатени задължения към доставчици на дружеството; сумата 1 872,00 лв. – обезщетение за вреди от възникнали допълнителни разходи на дружеството във връзка с проверки на Инспекцията по труда; сумата 26 000,00 лв. (частично предявена при заявен общ размер на вземането от 153 737,92 лв.) – обезщетение за вреди от изплатени без основание възнаграждения на управителите на дружеството; сумата 26 000,00 лв. (частично предявена при заявен общ размер на вземането от 108 807,00 лв.) – обезщетение за вреди от изплатени, но неотчетени командировъчни на служители на дружеството; сумата 1 458,40 лв. –задължения на дружеството за вземания по фактура от 30.03.2018г. и за съдебни разноски по гр.д. №27555/2020г на СРС, 61 с-в.

Ответниците оспорват исковете с възражения, че описаните действия не представляват нарушения на задълженията им като управители, както и с възражения, че са освободени от отговорността за дейността им като управители на ищцовото дружество с решение на общото му събрание от 08.07.2020г.

Обстоятелството, че ответниците са били управители на ищцовото дружество в периода от 23.01.2015г. до 08.07.2020г. не е предмет на спор между страните, но се и установява по реда на чл.

1

23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.

От записите по партидата на дружеството в търговския регистър се установява още, че двамата ответници са били вписани и като единствени съдружници в дружеството в периода от 28.04.2018г. до 31.12.2018г., на която дата и като последица от договори за прехвърляне на части от дружествените им дялове като съдружници в дружеството са вписани италианското дружество „Р.К.С.“ ООД с дял с равностойност 180 лв., румънските граждани М.Д. и Р.У. с дялове с равностойност от по 30 лв., а ответниците Г. З. Ц. и И. К. И. - с дялове с равностойност от по 30 лв.

Ответниците Г. З. Ц. и И. К. И. са заличени като съдружници и управители на дружеството на 17.07.2020г. въз основа на договори от 08.07.2020г. за продажба на дружествените им дялове на „Р.К.С.“ ООД срещу цена в размери от по 30 лв. за дела на всеки от двамата съдружника, както и въз основа на решения на общото събрание на съдружниците от същата дата за освобождаването им като управители и за назначаване на В.Л.П. за управител на дружеството.

От протокола за проведеното на 08.07.2020г. общо събрание (приет като писмено доказателство по делото) се установява, че наред с решението за освобождаване на ответниците от длъжността управители на дружеството общото събрание с единодушно гласуване от всички съдружници е приело и решение за освобождаване на ответниците от отговорност за дейността им като управители на дружеството.

Това решение погасява отговорността на ответниците за обезщетяване на вреди, настъпили за дружеството от дейността им като управители, с изключение на вредите от обстоятелства, за които липсва знание у съдружниците към датата на приемане на решението или записи в счетоводството на дружеството, въз основа на които могат да бъдат установени данни за противоправни действия/бездействия на управителите и настъпилите от тях вреди.

Преобладаващата част от исковете по делото (а именно искът за сумата 34 320,00 лв. – обезщетение за вреди от изтеглени от АТМ устройства и неотчетени парични средства на дружеството, искът за сумата 34 269,22 лв. – обезщетение за вреди от изплатени, но неотчетени аванси на служители на дружеството, искът за сумата 10 649,68 лв. – обезщетение за вреди от надплатени задължения към доставчици на дружеството, частичният иск за сумата 26 000,00 лв. – обезщетение за вреди от изплатени без основание възнаграждения на управителите на дружеството, и частичният иск за сумата 26 000,00 лв. – обезщетение за вреди от изплатени, но неотчетени командировъчни на служители на дружеството) са предявени за обезщетяване на вреди от действия на ответниците, които представляват разпореждания със средства от банковата сметка на дружеството в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN ****.

От изпратените с писмо от 10.07.2023г. от „Уникредит Булбанк“ АД писмени доказателства се установява, че от 04.01.2019г. достъп чрез електронното банкиране до посочената сметка без право на разпореждане, но с информация за всички данни относно постъпления и нареждания на суми по сметката, е предоставен на А.Ч.В., която безспорно е между страните, но се и установява от показанията на посоченото лице, разпитано като свидетел по делото, че е служител на „Р.К.С.“ ООД, включително с възложени правомощия във връзка с дейността между посоченото дружество и ищцовото дружество „Е.Е.Д.Л.“ ООД.

Следва неизбежният извод, че към датата на решението на общото събрание от 08.07.2020г. за освобождаване на ответниците от отговорност за дейността им като управители на „Е.Е.Д.Л.“ ООД знание за извършените от ответниците разпореждания със суми от сметката на дружеството (включително тези, за които са предявени осъдителните искове по делото) е било налице у 2 съдружника „Р.К.С.“ ООД, а тъй като към датата на общото събрание този съдружник притежава мажоритарен дял, достатъчен за формиране на мнозинството за приемане на решението за освобождаване на ответниците от отговорност, последиците на това решение включват и погасяване на отговорността на ответниците за извършване на въпросните разпореждания с парични суми от сметката на дружеството.

Изложеното е достатъчно предявените искове за ангажиране на отговорността на ответниците за обезщетяване на вреди от описаните разпореждания със суми от сметката на дружеството да се приемат за неоснователни без да е необходимо да се обсъжда въпросът представляват ли въобще тези разпореждания противоправни действия на ответниците при упражняване на правомощията им на управители на ищцовото дружество „Е.Е.Д.Л.“ ООД.

Независимо от това следва да се посочи, че наличието, респективно липсата на основания за извършване на разпорежданията, а оттам и квалифицирането им като основания за отговорност на управителите по чл. 145 ТЗ, могат да бъдат установени именно от документите и записите в счетоводството на дружеството, които са от значение и за основателността на останалите предявени осъдителни искове по делото (искът за сумата 12 330,00 лв. – обезщетение за вреди от непредадена касова наличност на дружеството, искът за сумата 16 697,98 лв. – обезщетение за вреди от начислени лихви за непогасени осигурителни и данъчни задължения на дружеството, искът за сумата 1 872,00 лв. – обезщетение за вреди от възникнали допълнителни разходи на дружеството във връзка с проверки на Инспекцията по труда, и искът за сумата 1 458,40 лв. – задължения на дружеството за вземания по фактура от 30.03.2018г. и за съдебни разноски по гр.д.

№27555/2020г на СРС, 61 с-в).

Протоколът от процесното общо събрание от 08.07.2020г. обективира и единодушно решение на съдружниците, по т. 4 от дневния ред на събранието, според което предаването на наличния инвентар, цялата дружествена документация, всякаква банкова информация, банкови карти, секретни и други кодове и касова наличност от освободените от длъжност и от отговорност управители следва да бъде извършено в срок най-късно в деня на вписване на новоназначения управител в търговския регистър.

Като писмено доказателство по делото е приет и приемо-предавателен протокол от 10.07.2020г., подписан от ответниците и новия управител на ищцовото дружество – В.Л.П., в който е посочено, че се съставя във връзка с проведеното общо събрание на 08.07.2020г. и за предаване на наличния инвентар, цялата дружествена документация, банкова информация, банкови карти, секретни и други кодове и касова наличност от освободените управители на новоназначения такъв, като протоколът съдържа и изрично изявление на В.Л.П., че в качеството й на новоназначен управител декларира, че е приела в цялост документацията на дружеството, няма каквито и да е претенции във връзка с предаването и счита отношенията по предаването за окончателно уредени.

Протоколът с противопоставима на ищеца доказателствена сила установява предаването от ответниците на цялата счетоводна документация на дружеството, включително на цялата касова наличност на дружеството, като второто удостоверено с протокола обстоятелство е достатъчно да предпостави неоснователност на предявения осъдителен иск срещу ответниците за обезщетяване на вреди от непредадена касова наличност на дружеството, но въпросният протокол от 10.07.2020г. при съвкупната му преценка с протокола за проведеното общо събрание на дружеството на 08.07.2020г. и останалите доказателства по делото има съществено значение за доказателствените изводи и по останалите предявени искове по делото, включително и най-вече във връзка със 3 заключението на изслушаната счетоводна експертиза по делото.

От данните в обстоятелствената част на заключението на експертизата, но и от обясненията на вещото лице, дадени в откритото съдебно заседание, в което е изслушано заключението по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК, става безусловно ясно, че пълноценен отговор на задачите към експертизата, поставени и от двете страни по делото, не може да бъде даден, тъй като счетоводната документация не е представена от ищцовото дружество в пълния необходим обем за отговор по задачите, включително на вещото лице не са представени хронологични регистри за осчетоводяване на стопанските операции и всички първични счетоводни документи, въз основа на които са взети съответните счетоводни записвания, установени от експертизата.

При това положение и съгласно чл. 161 ГПК съдът дължи да изгради доказателствените си изводи по предмета на доказване по делото и в частност по допуснатите задачи към експертизата в ущърб на страната, създала пречки за пълноценен отговор по задачите на експертизата.

В общата хипотеза липсата на представени от търговско дружество счетоводни документи в пълен обем, необходим за изготвяне на заключение по допусната експертиза, в случаите, при които дружеството е и страна по образуваното съдебно производство, в приложение на чл. 161 ГПК предпоставя изводи в полза на насрещната страна по обстоятелствата, за чието установяване е допусната експертизата.

В хипотеза като настоящата, при която страни по съдебното производство са дружеството и негови бивши управители, а предмет на производството са действия на управителите в периода преди прекратяване на правомощията им, липсата на представени документи на вещото лице, които са необходими за отговор по поставените задачи на експертизата и които е следвало да бъдат съставени и съхранявани в периода на упражняване на правомощията на бившите управители, при липса на доказателства за представянето на тези документи от управителите на дружеството в изпълнение на отчетните им задължения след прекратяване на възложения мандат, съгласно чл. 161 ГПК може да предпостави изводи в полза на дружеството по делото срещу бившите му управители.

Както се посочи по-горе, обаче, в процесния случай приемо-предавателният протокол от 10.07.2020г. с противопоставима на ищеца доказателствена сила установява пълно изпълнение на задълженията на бившите управители за предаване на счетоводната и всяка друга документация за дейността на дружеството, поради което и по изложените съображения заключението на съдебносчетоводната експертиза по делото, включително в частите му, в които е констатирана липса на първични счетоводни документи и счетоводни записи за основания на част от плащанията, наредени от ответниците с безспорно установените по делото разпореждания със средства от банковата сметка на дружеството, не може да обуслови доказателствени изводи в техен ущърб и в частност изводи за извършени плащания без основание, напротив – в приложение на чл. 161 ГПК липсата на представена счетоводна документация от ищцовото дружество в необходимия обем за пълноценен отговор на задачите към експертизата предпоставя обратни доказателствени изводи.