Решение № 19979 от 06.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19979 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110152545 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени

„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. С. К., както следва: установителни искове от иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1602.89 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 28А, вх. З, абонатен номер 248648, за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и сумата 73.72 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 185.21 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. –30.04.2023г., както и сумата 14.24 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г. – 27.04.2023г.

Ищецът твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответника Д. С.

К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 56, находящ се в гр.

1

София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 28А, вх. З, абонатен номер 248648, като ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, която се извършвала от „ПУМ Инженеринг“ ООД, което не е сторил. Вземанията се претендират от ответника в качеството му на потребител за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 25644/2023г., срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение на ответника търсеното вземане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лицепомагач.

Ответникът – Д. С. К., чрез адв. С., е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Излага довод, че исковете са неоснователни, тъй като по делото не е доказано ответникът да има качеството на собственик или ползвател с вещно право на ползване по отношение на процесния имот за процесния период от време.

Твърди, че на 20.02.2020г. уведомил ищеца, че не е собственик на имота и поискал ищецът да спре да начислява суми за топлинна енергия на негово име, но в отговор получил писмо, в което ищецът посочил, че има открита партида на негово име по заявление с вх. № 546/30.03.2009г. Сочи се, че подаденото заявление е приложено към исковата молба и се оспорва неговото авторство с довод, че то не е подписано от ответника. При условията на евентуалност, релевира възражение за погасяване на вземането по давност. Възразява още, че не дължи мораторни лихви върху двете главници с довод, че няма доказателства за изпращането, респ. за получаването на фактурите, ерго вземането не е изискуемо. Не оспорва, че имотът е топлоснабден от ищеца в посочения обем и стойност, поради което моли да не се допускат исканите експертизи. Прави искане ищецът да бъде задължен да представи в оригинал заявление вх. № 546/30.03.2009г. за разкриване на партида. При тези доводи моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя изисканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 20.07.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

Христо Смирненски, блок 28А, вх. В, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД договор от 30.08.2001г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е 2 налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.

Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по време на проверките на 03.06.22020г.

Обявено е за безспорно между страните по делото с доклада, срещу който няма възражения, че ищецът е доставял топлинна енергия в топлоснабден имот – апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 28А, вх. З, за процесния период в посочения обем, стойност и при спазване на нормативната уредба, както и че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услуга за дялово разпределение.

Налично е удостоверение за наследници на Илия С. В., от което се установява, че е починал на 07.09.2007г. и е оставил за свои наследници С. И. В. – син.

Видно от удостоверението за наследници, брат на покойния Илия С. В. е отетникът Д.

С. К.. Представено е удостоверение за родствени връзки на Снежинка Иларионова Мориту, от което е видно, че нейни родители са Иларион Николов Йонов и Цветанка Цветанова Николова, а нейни деца – С. И. В. и Мари-Луизе Моритц. Според представеното удостоверение за родствени връзки на С. И. В., негови родители са Илия С. В. и Снежинка Иларионова Мориту, а Мари-Луизе Моритц е негова едноутробна сестра.

Установява се по делото от справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. /л.29/, че С. И. В., неженен, е починал на 31.08.2008г. и е оставил за свой наследник неговата едноутробна сестра Мари-Луизе Моритц.

По реда на чл. 192 ГПК е изискан документ за собственост върху топлоснабдения имот, като от постъпилите писма от Столична община, район Слатина, Агенция по вписванията, Столична община – направление „Архитектура и градоустройство“, ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, е видно, че такъв документ не е открит.

Изискана и представена е декларация по чл.14 ЗМДТ за процесния имот, от която е видно, че имотът е деклариран като собственост на 25.05.1998г. от Илия С. В., а на 18.10.2007г. от С. И. В.

По делото е налично заявление-декларация, подадено от Д. С. К. на 16.04.2009г. до ищеца с искане за откриване на партида за доставка на топлинна енергия за имот – апартамент № 56, находящ се в гр. София, Слатина, блок 28А, вх. В, ет. 7, като е посочено, че домакинството се състои от един член и подателят е декларирал, че ще ползва имота.

Ищецът е представил в оригинал този документ и съдебният състав е констатирал, че различия в тях не се съдържат.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнопочеркова експертиза. Съгласно приетото заключение ръкописният текст, изпълнен на 3 празните редове в ксерокопие на „Декларация от името на Д. С. К. с дата 30.03.2009г.“, с която същият декларира, че ще ползва имота за жилищни нужди, като се задължава при използване на имота или предоставянето му на други лица за извършване на стопански нужди да уведоми писмено продавача в 30-дневен срок, е копие на ръкописен текст, изпълнен от Д. С. К.. Съгласно същото заключение, подписът в тази декларация е копие на подпис, положен от Д. С. К.. Заключението се ползва от съда като обективно и компетентно дадено от вещо лице, имащо нужните познания и опит в областта и неоспорено от страните.

С него направеното от ответника оспорване по реда на чл. 193 ГПК е неоснователно.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното 4 дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.