Протокол № 59 от 21.01.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 59 гр. Варна, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502362 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Въззивникът Д. Т. Т., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззивникът А. С. К. , редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Г. и адв. Е. Е., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Въззиваемата В. Д. Х., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Е.: Не са налице пречки. Моля да дадете ход на делото.

Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Д. Т. Т. и А. С. К. чрез адвокат П. Г. и адвокат Е. Е. срещу решение № 2465 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 1

20243110111616 по описа на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е обявен за нищожен договор, сключен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том **, рег.№ **** от 26.03.2024 г., дело № 320/2024 г. на нотариус Д. В., вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег.№ ***, акт **, том ****, дело 511 с който ответникът Д. Т. Т. е прехвърлил безвъзмездно на А. С. К. следният свой имот, а именно 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел ***, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, като привиден, прикриващ договор за покупко - продажба, по който Д. Т. Т. е прехвърлил възмездно на А. С.

К. следния свой имот: 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел ***, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 26, алинея 2, предложение пето във връзка с член 17, алинея 1 от ЗЗД; обявен е за действителен сключеният между Д. Т. Т. в качеството на продавач и А. С. К. в качество на купувач договор за покупко - продажба от 26.03.2024 г. на следния недвижим имот: 3 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел ***, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***; ***; *** и ***, срещу цена от 444,44 лева, на основание член 17, алинея 1 от ЗЗД; допуснато е В. Д. Х. да изкупи на цена 40 444,44 лева продадените от съсобственика Д. Т. Т. на А. С. К. общо 273 кв.м идеални части или ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 -92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо имота от 08.03.2016 г., находящ се в град - ж.к. „Б.„ местност „С. Н.„ целият с площ по скица 546 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 метра, номер по предходен план 1460 в квартал 36, парцел ***, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори №№ ***; ***;

***; *** и ***, от които 3 кв.м идеални части, придобити от А. С. К. по прикрития договор за продажба, сключен с нотариален акт № *** том **, рег.№ **** от 26.03.2024 г. на нотариус Д. В., на цена 444,44 лева и 270 кв.м идеални части по договора за продажба, сключен с нотариален акт № ***, том **, рег.№ **** от 26.03.2024 г. на нотариус Д. В. за цена 40 000 лева, на основание член 33, алинея 2 от ЗС; обявено е на страните, че съгласно 2 член 33, алинея 3 от ЗС, ако съсобственикът не плати дължимата се поради изкупуването сума в месечен срок от влизане в сила на решението, то решение ще се счита обезсилено по право; осъден е Д. Т. Т. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; осъден е А. С. К. да заплати на В. Д. Х. сумата от общо 4 606,50 лева, представляваща половината от сторените от ищцата съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция за заплатени държавни такси и адвокатски хонорар, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излага, че решението е недопустимо, необосновано, както и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и постановено при съществени нарушения на процесуалните норми. Твърди се, че съдът е изместил фокуса на разсъжденията си върху това дали от събраните доказателства се подкрепя защитната теза на ответницата вместо да изследва дали ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване привидността на договора за дарение, прикриващ от своя страна покупкопродажбата, както и условията, при които последната е сключена. Счита се, че доказателствената тежест е изцяло на ищцата, която не е разкрила по категоричен начин твърдяната относителна симулация. В ЗС няма забрана съсобственикът да се разпорежда със своята част, както намери за добре, тоест извършването на сделка, различна от продажба, не е в противоречие с принципите на справедливостта, добросъвестността и морала и по никакъв начин не засяга правата на останалите съсобственици. От доказателствата по делото не се установява, че атакуваният договор за дарение е бил възмезден, респективно, че е била налице прикрита уговорка за получаване на продажна цена за прехвърленото право на собственост върху процесните 3 кв.м идеални части от правото на собственост върху имота и, че такава е получена от дарителя Д. Т.. Разпитаният пред първата инстанция свидетел на ищцата не е бил свидетел на договорките между страните по договора за дарение и не е възприел тяхната воля. Не са налице и доказателства, че Д. Т. е получил каквато и да е цена по договора за дарение. Също така се излага, че неправилно съдът се е произнесъл с нарочен диспозитив по член 17, алинея 1 от ЗЗД, без да има формулиран такъв петитум в исковата молба, поради което и се намира, че в тази част решението е недопустимо. Сочи се, че неправилно съдът е стигнал до извод, че цената на процесните 3 кв.м идеални части е 444,44 лева, без да са налице каквито и да е било доказателства в тази насока. Иска се решението в частта, с която районният съд се е произнесъл по непредявен иск по член 17, алинея 1 от ЗЗД да бъде обезсилено като недопустимо, а в останалата част – да се отмени като незаконосъобразно и неправилно.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК отговор по така подадената жалба е депозиран от В. Д. Х. чрез адвокат П. С., с който същата се оспорва. Излага се, че доводите за отсъствие на предявен иск за разкриване на прикрития с дарението от 26.03.2024 г. договор за продажба са неоснователни, тъй като формулираният в исковата молба петитум включва изрично искане за обявяване на договора за дарение на 3 кв.м идеални части от имота за нищожен като относително симулативен и прикриващ договор за покупко-продажба, на 3 основание член 26, алинея 2, предложение пето във връзка с член 17, алинея 1 от ЗЗД.

Набляга се, че в тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г., постановено по тълк.д.№ 5/2012 г. на ВКС – ОСГК, като основание за осъществяване на правото по член 33, алинея 2 от ЗС заинтересованите лица могат с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване, да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение, включително, че дарението е привидно и прикрива продажба, като в тази хипотеза ще се приложат правилата на прикритата сделка за продажба, ако са налице основанията за нейната действителност.

Счита се, че оплакването за разместване на доказателстгвената тежест е неоснователно, защото с доклада по делото, обявен в определение № 903 от 22.01.2025 г. и приет за окончателен в съдебно заседание на 21.02.2025 г., съдът е възложил на ищцата тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че дарението на 3 кв.м идеални части е привидно и прикрива покупкопродажба, както и условията, при които тя е изповядана. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извод за привидността на дарението, което прикрива продажба, а не защото ответниците не са доказали дарственото намерение на Т.. Подробно е направен анализ на събраните по делото доказателства, от който се стига до заключение за основателност на предявените искове. Желае се потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба от Д. Т. Т. и А. С. К. чрез адвокат П. Г. срещу определение № 11069 от 15.08.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молба вх.№ 66888 от 29.07.2025 г. от Д. Т. Т. и А. С. К. с инкорпорирано в нея искане за изменение на постановеното по делото решение № 2465 от 30.06.2025 г. в частта за разноските, на които са осъдени ответниците, като бъде постановено от съда същите изобщо да не се дължат такива или да бъдат редуцирани до определен от съда справедлив размер, с оглед правната и фактическата сложност на делото, на основание член 248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че съдът е бил длъжен сам да провери дали изначално е представено доказателство за извършване на разноски от страната, която ги претендира, като се твърди, че не е доказано по делото тези разноски да са заплатени. Също така се сочи, че така, както е постановен диспозитива в частта за разноските, разделяйки го изрично на две за всеки от ответниците, се създава впечатление, че съдът придава значение на броя на ответниците като аргумент при определянето и/или завишаването на адвокатското възнаграждение. Развиват се съображения за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат. Иска се отменя на атакуваното определение и отхвърляне на искането, а в условията на евентуалност разноските да бъдат намалени до размер на 1 946,10 лева.

Въззиваемата страна в срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по частната жалба чрез адвокат П. С., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Адв. Г.: Нямам възражения по доклада. Поддържам жалбата, оспорвам отговора.

4

Адв. Е.: Нямаме възражения по доклада. Поддържаме жалбата, оспорваме отговора на другата страна.

Адв. С.: Нямам възражения по доклада. Поддържам отговора, оспорвам жалбата.

Адв. Г.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Адв. Е.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.

80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Адв. С.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.

80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им. Представям пълномощно за подаване на отговор на въззивна жалба.