Решение № 349 от 02.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Пазарджик, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220201220 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. К., с ЕГН **********, с адрес ***, против Електронен фиш № 8506317157 за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.

София, с който за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.179 ал.3 във вр. с чл.187а ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата са релевират две основни възражения- изтекла три годишна давност за преследване и допуснати СПН при издаването на ЕФ и описанието на нарушението, водещи до незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно жалбоподателя не се явява и не се представлява от пълномощник. По делото не е постъпило и писмено становище по същество.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява от законовия или процесуален представител. По делото е депозирано писмено 1 становище от юрк. А. М., надлежно упълномощен да представлява АПИ, в което са изложени аргументи оборващи възраженията в жалбата и такива обосноваващи законосъобразност на ЕФ, поради което се иска той да бъде потвърден и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Становището не е докладвано в с.з., тъй като е постъпило по делото след приключването му, но беше взето от съда предвид, тъй като е подадено по ССЕВ преди часа на о.с.з.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ при следната приета за установена фактология:

На 05.05.2023 г. в 15:13 часа на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа- община Пазарджик, път I-8 на км 196+643 в посока намаляващ километър, било установено движение на лек автомобил „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 2020, за което не била заплатена дължимата такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата (ЗП). Електронната система за събиране на пътни такси отчела и регистрирала нарушението, във връзка с което бил създаден доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП (приложен по АНП), в който като причина за констатираното нарушение било посочено- „няма валидна винетка“. Така извършеното нарушение било установено с техническо устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, разположено на път I-8 на км 196+643. Установено било, че собственикът, на името на когото е регистрирано процесното ППС е жалбоподателят И. С. К..

С оглед на горното бил издаден процесният ЕФ, с който бил санкциониран жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС, за извършено нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

В ЕФ изрично било посочено, че съгласно чл.189е ал.3 и ал.4 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 70 лева в 14-дневен срок от връчване на ЕФ, в които случаи същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение. Посочено било, че нарушителят 2 дължи и заплащане на съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 9 лева.

ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 30.06.2026 г. видно от приложения по АНП ЕФ, на който е отбелязано датата на връчване имената на жалбоподателя, както и данни за връчителя. Жалбата против санкционния акт е подадена лично от наказаното лице чрез АНО по пощата на 13.07.2026 г., видно от пощенското клеймо на плика, до РС- Пловдив, от където е изпратена ведно с материалите по образуваното АНД в РС- Пазарджик по компетентност, поради което съдът я намери за процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от техническо устройство, които са абсолютно непротиворечиви.

При установената фактология и анализ на доказателствения материал по делото, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, въпреки възраженията в жалбата, съдът намира за необходимо да посочи, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран с ЕФ. Безспорно се установява, че на инкриминираната в ЕФ дата и място процесното МПС е било засечено да се движи. Пътят по който е осъществено неговото движение е такъв, който е отворен за обществено ползване и за него се дължи пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Безспорно се установява, че към инкриминираната дата това МПС не е имало заплатена винетна такса. Жалбоподателят е собственик на процесното МПС, което се установява от писмените доказателства по делото, а и не се отрича от него.

Затова и при условията на чл.187а ал.1 от ЗДвП той е санкциониран именно в качеството на собственик на това МПС.

Имайки предвид всичко изложено по-горе, съдът счита че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1. т.1 от ЗП, доколкото за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за 3 таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние т.1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а ал.7. Заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Съгласно чл.10а ал.1 от ЗП, винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса, като зависимост от това те биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и уикенд и имат валидност от деня, посочен като начална дата при заплащането им. Срокът на валидността на винетните такси се определя с наредбата по чл.10 ал.7 от ЗП, като винетна такса се заплаща за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона.

Нарушението е установено по несъмнен начин, като по делото е доказано, че на 05.05.2023 г. в 15:13 ч. с техническо устройство №10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал 1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643 в община Пазарджик, е установено движение на МПС с рег.№ ***, с технически допустима максимална маса 2020 кг, за което не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса. Винетната такса е такса за ползване на републиканската пътна мрежа, към която безспорно се числи и процесния участък която се заплаща предварително, за да удостовери правото за движение. Тя може да бъде и под формата на електронна винетка, която удостоверява плащането на таксата чрез регистрационен номер на автомобила. Електронната винетка е дигитален документ, който удостоверява плащането като системата регистрира директно регистрационния номер на автомобила в централната система на АПИ.

От приложения към делото доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП и 3 броя статични изображения във вид на снимков материал се установява, че към цитираната дата, когато движението на процесния автомобил по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето и установено от техническо устройство с №10402 от Електронната система за събиране на пътни такси, за превозното средство не е била заплатена дължимата винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Тъй като нарушението е установено в отсъствието на нарушителя, то на основание чл.187а ал.1 от ЗДвП действа оборимата 4 презумпция, че пътното превозно средство е управлявано от своя собственик.

Безспорно пътното превозно средство е от категорията по чл.10а ал.7 от ЗП- с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона, за да се дължи винетна такса въобще (за конкретното ППС с технически допустима максимална маса 2020). Правилно е посочено основанието, на което е наложено административното наказание, а именно чл.179 ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, доколкото не е била заплатена дължимата по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата такса.

Имайки предвид горното и това, че в ЕФ е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички негови съставомерни елементи, то съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при издаването на ЕФ са допуснати СПН. Неоснователно е и възражението за неспазване срока за издаване на ЕФ, тъй като разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е неприложима по отношение на ЕФ.

Съдът обаче намира за възражение на жалбоподателя, а именно изтекла погасителна давност за преследване на нарушението.

ЕФ по своите последици се приравняват на НП, съгласно чл.189 ал.8 и ал.11 от ЗДвП, т.к. се издават за констатирани административни нарушения.

При това положение за тях важат общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

Императивната разпоредба на чл.80 ал.1 т.5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и при административнонаказателните производства, 5 по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.

В настоящия случай АНП е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 05.05.2023 г. ЕФ не съдържа дата на издаване като задължителен реквизит, с оглед нормативно установеното му съдържание. Така датата на издаване на ЕФ е тази, на която е извършено нарушението. Следователно от датата на нарушението към момента на връчване на ЕФ и към настоящия момент не е изтекла абсолютната (четири години и шест месеца) погасителна давност по смисъла на чл.81 ал.3 от НК, но на 05.05.2026 г. е изтекла обикновената (тригодишна) давност, която препятства административнонаказателното преследване, а ЕФ е връчен, както се посочи по-горе, на 30.06.2026 г. (почти 2 месеца след изтичане на тригодишния срок).

Ето защо съдът счита, че е налице незаконосъобразност на ЕФ поради изтекла погасителна давност, която налага отмяна на санкционния акт поради незаконосъобразното бъдещо развитие на административнонаказателното производство.

Макар възражения в тази насока да не са били направени с въззивната жалба, но предвид становището на процесуалния представител на въззиваемата страна и съдът следейки служебно за законосъобразността на обжалвания санкционен акт, счита за необходимо да посочи, че е налице още едно основание водещо до незаконосъобразност на ЕФ и необходимостта от отмяната му. Това е така, защото съдът намира, че в случая е нарушен общия принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност при определянето и налагането на административното наказание, в случая- глоба в размер на 300 лева.