Решение № 30 от 10.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Ботевград, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200347 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Г. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Т., обл. П., ул. *** № ** с рещу НП № *** г., издадено от Началник отдел „***“ в Национално тол управление към Агенция "***" (АПИ), с което на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на електрония фиш.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Агенция "***" (АПИ), редовно призована, изпраща представител, който оспорва жалбата.

Съдът след като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след като се запозна със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения.

От фактическа страна се установява следното:

Н а 30.11.2021 г., в 17,55 часа, пътно превозно средство (ППС) – влекач 1

"Рено Премиум" с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 19000 кг, с 5 оси, се движел в община П., по път А-2 км 61+656, с посока Нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхавата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или валидна тол- декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

Превозното средство било управлявано от С. Г. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Т., обл. П., ул. *** № ** поради което му бил съставен Акт № *** за установяване на административно нарушение от 13.12.2021 г., и въз основа на него било издадено атакуваното наказателно постановление.

Видно от представената обратна разписка, НП било връчено на нарушителя на *** г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на *** г.

От правна страна, се налагат следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

В случая е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Задължението на водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, респ. заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая нарушението не е доказано по отношение на авторството, като неправилно е била ангажирана отговорността на водача, тъй като не е доказано осъществяването от него на изпълнителния състав на обявеното за наказуемо деяние. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил изрично констатациите в АУАН – било при съставянето му, било в срока за възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те 2 следва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин в съдебното производство, което в настоящия случай не е сторено.

Наказващият орган не е посочил ясно законните разпоредби, които виновно са били нарушени. Налице е неяснота относно основанието за налагане на глобата, тъй като в наказателното постановление е посочена санкционната разпоредба на чл. 179а, ал. 3 ЗДвП, но наказващият орган не е посочил ясно материалната разпоредба, която е приел, че е нарушена от жалбоподателя. Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Съгласно чл. 179, ал. 3б ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

В конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, което е квалифицирано, като нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е предвидил по този текст да се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние или водач, който не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта, т. е. предвидени са две различни хипотези, като нито в акта, нито в НП е конкретизирано в коя от тях попада деянието на жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че при така дадената квалификация на нарушението в акта и в НП е налице противоречие с описаното нарушение, тъй като в чл. 179, ал. 3а ЗДвП не е предвидено ангажиране на административнонаказателната отговорност на водач за това, че не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от 3

Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, както и че ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Следователно собственикът на пътното превозно средство е задължен да изпълни задължения свързани с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Посочената в акта и в НП като нарушена разпоредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е административнонаказателната разпоредба въз основа на която се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, т. е. липсва посочване на законната разпоредба – материалноправната норма, което е нарушена. В конкретния случай това би била разпоредбата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, но такава квалификация липсва както в акта, така и в НП, т. е. липсват задължителни реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, което от своя страна отново води до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят. В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а ЗДвП т. е. за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои действия коя норма на закона е нарушил. В хода на административно-наказателното производство не е установено водачът да не е изпълнил съответни задължения за установяване на изминатото разстояние, както и да е нямал закупена маршрутна карта за категорията на превозното средство. Щом като наказващият орган твърди, че собственикът неправилно е декларирал данните за превозното средство, за което няма представени надлежни доказателства, и оттам - заплатената тол такса е по-малка от дължимата- то допуснатото нарушение е следвало да бъде санкционирано по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, съгласно който собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер 2500 лева.

Задължение на органа е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено. Описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата 4 отмяна на процесуално основание.

Привлеченият към административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с конкретна разпоредба на закона. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизит на същия акт. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити.