Решение № 447 от 17.12.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Смолян, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500367 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № с вх. № 1696/12.06.2025 г. от И. Т., против Решение 25/08.05.2025 г., по гр. д. № 156/2025 по описа на РС – Ч., с което е признато за установено в отношенията на страните, че А. В. дължи на И. Т. сума в размер на 1940,47 лв. - главница, ведно със законната лихва, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 11/25.01.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21/2024 г. по описа на PC – Чепеларе. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск за разликата над уважения размер на главницата от 1940,47 лв. до претендирания размер от 3861,96 лева. Със същото решение А. В. е осъден да заплати на И. Т. дължимите се разноски за заповедното производство по ч.гр.дело №11/2024г. по описа на ЧРС в размер на 287,52 лв. и разноски за първоинстанционното производство в размер на 38,31 лв. – за заплатена ДТ, а И. Т. е осъден да заплати на А. В. дължимите се разноски в общ размер на 1409,00 лв.

С Решение рег. № 63/01.09.2025 г., по гр.д. № 156/2024, РС – Чепеларе е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 25/08.05.2025 г. по описа на съда, като текстът „1940, 47 лева“, следва да се чете „1940, 49“. С Определение рег.№ 217/01.09.2025 г., по гр.д.№ 156/2024, 1

РС – Чепеларе е изменил Решение № 25/08.05.2025 г. по описа на съда, в частта относно разноските, като е осъдил И. Т. да заплати на А. В. дължимите се разноски за производството, в размер на 1313,50 лв. – за адвокатско възнаграждение и за изготвени експертизи.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 1902/30.06.2025 г., от А. В., чрез пълномощника му - адв. Б. К..

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпила и Насрещна въззивна жалба, рег.№ 1903/30.06.2025г., от А. В., чрез пълномощника му - адв. Б. К..

Жалбоподателят въвежда твърдения за недопустимост на обжалваното решение поради неподсъдност на спора пред РС - Чепеларе. Иска обезсилване на съдебния акт и изпращане на делото към компетентния по правилата за местна подсъдност съд. Алтернативно, търси от настоящата инстанция отмяна на решението на РС – Чепеларе в отхвърлителната му част и признаване за установено в пълен размер вземането от 3861,96 лв., ведно със законната лихва и разноски в производствата. Релевират се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради наличие на взаимни противоречия в мотивите, които водят до неговата неяснота.

Неправомерно според жалбоподателя и при липса на доказателства по делото, РС - Чепеларе бил приел, че е направено валидно частично плащане в размер на 1921,47 лв., което е част от исковата претенция по повдигнатия спор.

Настоява, че искът следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно с всички направени в производствата разноски. В съдържанието на въззивната жалба се откриват твърдения за наличие на редица процесуални нарушения – сторени от решаващия съд при постановяване на решението.

В Отговора на въззивната жалба, Решение № 25/08.05.2025г. на РС – Чепеларе, се определя като законосъобразно и постановено при спазване на съдопроизводствените правила в атакуваната му част, както и като съответстващо на материалният закон. Като правилен и обоснован се определя изводът на съда, че посочената в решението сума не се дължи от ответника на ищеца. Претендират се разноски.

В Насрещната въззивна жалба, се твърди че Решение № 25/08.05.2025 г. на РС – Чепеларе, в атакуваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречи на материалния закон, като се моли за неговата отмяна. Въвежда се твърдение, че съдът е приел безкритично решение на Адвокатския съвет П. рег.№ 235 от 14.06.2024 г., без да се съобрази с факта, че в молбата си, И. Т. бил заявил, че за процесуалното му представителство пред първата съдебна инстанция му е заплатена от страна на А. В. сумата от 1500 лв. Твърди се, че Т. е заблудил АК – П. по повод на взетото решение.

Всяка страна в писмен отговор оспорва въззивната жалба на насрещната страна. В Писмена защита от жалбоподателя отново се въвежда твърдение за неподсъдност на спора пред РС – Чепеларе. Твърди, че пред настоящата инстанция не е установен постоянен адрес на въззиваемия. В 2 първоинстанционното производство липсвало произнасяне относно особено искане – свързано отново с подсъдността на спора. Като „отказ от право“ разглежда действията на РС – Чепеларе в тази насока. Критикува се работата на първоинстанционния съд досежно доказателствения процес по делото.

Обръща внимание на липса на писмени доказателства за извършени плащания за процесуално представителство. Липсвал и точен превод на български език на приети по делото доказателства. Излага подробни твърдения относно това, че не било възможно да е имал уговорка за едно плащане за две инстанции.

Поддържа всички направени искания, подробно изложени в ИМ, въззивната жалба, като претендира присъждане на разноски.

ОКРЪЖЕН СЪД - Смолян, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни с правен интерес от обжалване и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите му, които споделя изцяло.

В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата и насрещната въззивна жалба:

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че за процесуалното представителство по в.т.д. №760/2022 г. по описа на ПАС не е сключен писмен договор по чл. 36 ал. 2 от ЗАдв., като процесуалното представителство не е предоставено безплатно. В първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че Т. и В. са договорили за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1800 лв. В хода на производството са представени доказателства, че в периода от 21.04.2021 г. до 14.09.2022 г. по личната банкова сметка на адв.Т. в ОББ АД са преведени парични суми в размер на 3 421,47 лв. от страна на ответника. За това обстоятелство е 3 изготвено заключение от вещо лице, като същото е кредитирано изцяло от съда. Банковите транзакции са извършени от профила на ответника в платформата T. W., съобразно изготвената техническа експертиза по делото, като настоящата инстанция не намира основание за отстъпване от позицията на първоинстанционния съд относно приетите за установени по експертен ред факти. В периода от 21.04.2021 г. до 14.09.2022 г. по личната банкова сметка на адв.Т. в ОББ АД са преведени парични суми в общ размер на 3 421,47 лева от страна на А. В.. Настоящият състав намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че с тази сума е погасено дължимото се адвокатско възнаграждение от 1500 лв. за първоинстанционното производство /пред ОС – Смолян/ и част от вземането за адвокатско възнаграждение за въззивното производство /пред АС – Пловдив/ в размер на 1921,47 лв. /3421,47-1500/. С извършеното плащане от 3421,47 лв. е заплатен именно положения труд от адв.Т. за процесуално представителство за двете инстанции. При това положение вземането на адв. Т. по чл. 36 ал.3 от ЗАдв. е погасено частично поради извършено плащане от А. В.. Правилно първоинстанционният съд е достигнал и до заключението, че искът следва да се уважи до размер от 1940,49 лева относно дължимата се главница по издадената заповед за изпълнение, както и че за разликата до претендирания размер на главницата от 3861,96 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Фактическата обстановка е правилно установена, като доказателствените изводи на районния съд са обосновани и логични.

Относно възражението за неподсъдност на спора, настоящият състав вече има възможност да отбележи, че исковата молба по която е образувано първоинстанционното производство е подадена от настоящия жалбоподател, като именно той е определил местната подсъдност на спора пред РС – Чепеларе, като е посочил постоянен адрес на ответника в гр. Ч.. Настоящият съд служебно установи, че постоянният адрес на въззиваемият е именно посочения в исковата молба адрес в гр. Ч.. За местната подсъдност съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника и то само в рамките на първоинстанционното производство – до приключване на първото по делото заседание, след което подсъдността се стабилизира. Въпросът дали делото е заведено пред местно компетентния съд не може да бъде разглеждан от втората инстанция с оглед на правомощията й по чл. 269 ГПК. Допълнително от това, съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК, във всички други случаи извън тези по ал.

1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. От гореизложеното следва, че изборът на местна подсъдност по разгледаното от РС – Чепеларе дело е направен от ищеца и настоящ жалбоподател, на който с оглед характера на производството, ГПК не признава право на възражение за неподсъдност. При разглеждане спора по същество Окръжен съд – Смолян не намира основание да отстъпи от тази своя позиция, застъпена вече веднъж, в хода на производството.

Поради всичко изложено въззивната жалба е неоснователна, а 4 решението в обжалваната му осъдителна част – правилно и обосновано, което като такова следва да бъде потвърдено.

Не се споделят и оплакванията в насрещната въззивна жалба по отношение недължимост на определеното от Адвокатска колегия – П. възнаграждение за адвокатска защита, чийто размер, настоящата инстанция намира за справедливо определени.

При този изход на делото и неоснователността и на двете жалби – въззивна и насрещна, по които са направени разноските, същите остават за страните така, както са направени.

По тези съображения, Окръжен съд - Смолян

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 08.05.2025 г. на РС – Чепеларе, по гр. д. № 156/2024 г., поправено с Решение № 63/01.09.2025 г., ИЗЦЯЛО.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Смолян, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500367 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № с вх. № 1696/12.06.2025 г. от И. Т., против Решение 25/08.05.2025 г., по гр. д. № 156/2025 по описа на РС – Ч., с което е признато за установено в отношенията на страните, че А. В. дължи на И. Т. сума в размер на 1940,47 лв. - главница, ведно със законната лихва, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 11/25.01.2024 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21/2024 г. по описа на PC – Чепеларе. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск за разликата над уважения размер на главницата от 1940,47 лв. до претендирания размер от 3861,96 лева. Със същото решение А. В. е осъден да заплати на И. Т. дължимите се разноски за заповедното производство по ч.гр.дело №11/2024г. по описа на ЧРС в размер на 287,52 лв. и разноски за първоинстанционното производство в размер на 38,31 лв. – за заплатена ДТ, а И. Т. е осъден да заплати на А. В. дължимите се разноски в общ размер на 1409,00 лв.