Определение № 311 от 19.05.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 191/2025
- Вид
- Определение № 311
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 19.05.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Ирена Николова Петкова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 136, ал. 1, т. 3, предл. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 и 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 311 гр. Варна, 19.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253000500191 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№2234/24.01.2025г. по описа на ОС-Варна, депозирана от ЕТ „Дом-Игнат Р.“, ЕИК 103078165, чрез процесуален представител адв. И. К. И., против Решение № 1457/23.12.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 260/2014г., с което е осъден въззивника да заплати на С. А. Н., ЕГН **********, сумите: 29 000 лева, представляваща възнаграждение, дължимо по договор от 15.05.2022 г. за правна защита и съдействие по изп. д. 20218950400423 и изп. д. 20218950400056 и 5 903,85 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 29000 лв. за периода от 15.05.2022 до 8.02.2024 г., 3000 лв., представляваща възнаграждение, дължимо по анекс № 1/15.05.2023 г. за продължаване срока на същия договор и 290,72 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 3000 лв. за периода от 15.05.2022 до 8.02.2024г., 7 000 лв., представляваща възнаграждение, дължимо по договор от 13.05.2022 г. за правна защита и съдействие пред първа инстанция по т. д. 644/2021 г. на Окръжен съд Варна и 1 428,95 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 000 лв. за периода от 13.05.2022 до 8.02.2024 г., 7 000 лв., представляваща възнаграждение, дължимо по договор от 15.12.2022 г. за правна защита и съдействие пред втора инстанция по т. д. 644/2021 г. на Окръжен съд Варна (в. т. д. № 97/2023 г. на ВАпС) и 1 008,95 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7 000 лв. за периода от 15.12.2022 г. до 8.02.2024 г., на основание чл. чл. 79 и 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковете в съда – 9.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, както 1 и разноски.
В жалбата се излага, че решението е направилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че не са изложени мотиви по наведените в отговора на исковата молба възражения- сочи се, че въобще не е коментирана липсата на изпълнение от страна на ищеца по договора за процесуално представителство.
Твърди се, че ответникът е бил лишен от публичен процес, както и ищецът е упражнявал недопустим натиск на съдебния състав, подавайки многобройни жалби и оплаквания срещу съдията-докладчик. Освен това се сочи, че са неправилни мотивите за липса на доказателства, че издаден запис на заповед обезпечава изпълнението на договора за процесуално представителство.
Твърди, че абстрактната сделка е оспорена вече в гр.д. №325/24г. По описа на ОС-Варна като прикриваща каузалната сделка, поради което и решаващият състав е следвало да съобрази, че ищецът два пъти е поискал да му бъде присъдена сумата от 29 000 лв., за която вече е снабден с изпълнителен лист.
Излага се, че неправилни са изводите на съда досежно направените възражения за нищожност и унищожаемост на договорите. Сочи, че въобще не е изамор основание за сключването им, тъй като действия по тях не са извършени. Действията по подписване на предлагани от ищеца документи са извършвани при крайна нужда, тъй като ответникът е следвало да се защити по образуваните срещу него претенции. Неправилно се сочи, че не е допуснато привличането на трето лице –помагач «Ново финанс» ООД.
Излагат се и множество съображения по съществото на спора. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. А.
Н., с който жалбата се оспорва, като подробно се излагат възражения за неоснователност на всички посочени в жалбата аргументи. Твърди, че изпълнение е налице, което се установява от приетата от ответника работа, а и адвокатът не е длъжен да престира резулат. Моли решението да бъде потвърдено.
Постъпила е частна жалба вх.№7146/12.03.2025г. по описа на ОС-Варна, депозирана от С. Н. чрез процесуален представител адв. Ж., срещу Определение №1149/28.02.2025г., с което е оставена без уважение молбан на Н. с вх. № 33073/27.12.2024 г. за изменение на решение № 1457/23.12.2024 г. по гр. д. № 260 по описа за 2024 г. на ВОС, ХІІ-ти състав в частта за разноските чрез присъждане на по-голям размер възнаграждение за безплатната защита. Счита, че по ч. гр.д. №64/24г. по описа на ОС-Варна следва да бъде определено минимално адвокатско възнаграждение от 3 857,21 лв., а дължимото съобразно Наредбата адвокатско възнаграждение възлиза на 6 315,38 лв. Моли определението в атакуваната част да бъде отменено и постановено ново, с което искането за присъждане на разноски в посочените размери бъде изцяло уважено.
Отговор по частната жалба не е депозиран от ответника Р., но е депозирана частна жалба срещу цитираното определение №1149/28.02.2025г.
2 во станалата му част, с която е допълнено решение № 1457/23.12.2024 г. по гр. д. № 260 по описа за 2024 г. на ВОС, ХІІ-ти състав, на основание чл. 248 ГПК, като е осъден И.В.Р. да заплати на С. А. Н., сумите: 2 233,31 лв. разноски по делото и 120 лв. разноски за обезпечението, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Излага се, че определението в атакуваната част е незаконосъобразно, тъй като адвокат Ж. е извършвал безплатна защита на адв. Н., не се явил нито веднъж в съдебно заседание, а ищецът се е защитавал сам.
Отговор срещу частната жалба е подаден от ищеца Н., който излага, че присъдените разноски са представлявали държавни такси. Освен това сочи, че освен работата в открито съдебно заседание, адвокатът извършва работа и депозирайки писмени становища, молби и други процесуални действия. Моли определението в атакуваната част да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази депозираните въззивна и частни жалби, намира, че същите са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Същите следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з. Няма наведени твърдения във въззивната жалба на ответниците или в отговора от въззиваемата страна за допуснати нарушения при изготвяне на доклада по делото от първоинстанционния съд, а и съдът не намира такива, за които императивни норми да налагат служебно да констатира. Не са направени и доказателствени искания.
Във връзка с депозираната от въззиваемия Н. молба от 23.04.2025г., с която е поискано на основание чл. 136, ал. 1, т. 3, предл. 4 от ГПК делото да бъде разгледано при закрити врата, тъй като с писмо с вх. № 24994/8.10.2024 г. от ТД на НАП Варна с приложен заверен препис от данъчна декларация за 2023 г. съдържащи информация, която представлява данъчна тайна и лични данни, чието публично огласяване би било накърнило защитими интереси, съдът намира искането за неоснователно. Цитираното писмо ведно с приложената декларация е прието и присъединено от първоинстанционния съд, поради което и в насроченото в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция соченото доказателство няма да е предмет на разглеждане, респективно няма да бъде разгласявана данъчна тайна. Не са налице основанията по чл.136 ал.1 т.3 ГПК, поради което и искането за разглеждане на делото при закрити врата следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№2234/24.01.2025г. по описа на ОС-Варна, депозирана от ЕТ „Дом-Игнат Р.“, ЕИК 103078165, чрез процесуален представител адв. И. К. И., против Решение № 1457/23.12.2024г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 260/2014г., както и 3 частна жалба вх.№7146/12.03.2025г. по описа на ОС-Варна, депозирана от С.
Н. чрез процесуален представител адв. Ж., срещу Определение №1149/28.02.2025г. в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане в цялост на разноски, и частна жалба вх.№7405/14.03.2025г. по описа на ОС-Варна от ЕТ „Дом-Игнат Р.“ срещу цитираното определение №1149/28.02.2025г. в останалата му част, с която е допълнено решение № 1457/23.12.2024 г. по гр. д. № 260 по описа за 2024 г. на ВОС, ХІІ-ти състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 25.06.2025г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. за разглеждане на делото при закрити врата предвид липсата на основанията по чл.136 ал.1 т.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4