Решение № 294 от 08.03.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2651/2021
- Вид
- Решение № 294
- Подписан
- 08.03.2022
- Състав
- Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 430 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 294 гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иванка Ангелова
Членове:
Красимир Машев
Златина Рубиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20211000502651 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2707 от 29.04.2020г., постановено по гр.д. № 5762/ 2018г., на Софийски градски съд, ГО, 25 състав, ответното застрахователно дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да запла- ти на основание чл. 432, ал.1 КЗ на:
- Я. Т. Л. сумата от 65 000 лв., представляваща обез- щетение за неимуществени вреди, и сумата от 1 786, 68 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 01.12. 2016г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 27.03. 2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 65 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв., както и претенцията за изплащане на законна лихва за периода от 08.12.2016 г. до 26.03.2017 г.;
- К. А. К. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 248, 94 лв., представля- ваща обезщетение за имуществени вреди, получени вследствие на ПТП от 01.12.2016г., ведно със законната лихва върху всяка сума, считано от 27. 03. 2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., както и претенцията за изплащане на закон- на лихва за периода от 08.12.2016г. до 26.03.2017г.;
1
- Г. Ж. Г. сумата от 7 200 лв., представляваща обез- щетение за неимуществени вреди получени вследствие на ПТП от 01.12. 2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 7 200 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и претенцията за изплащане на законна лих- ва за периода от 08.12.2016 г. до 26.03.2017 г.;
С решението ответното дружество е осъдено да заплати на адв. П. К., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 2 965, 55 лв., пред- ставляваща адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иско- вете, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СГС сумата от 4 009, 47 лв. – държавна такса и сумата от 206, 51 лв. – разноски. С реше- нието всеки от ищците е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД направените по делото разноски, като Я. Т. Л. – сумата от 222, 47 лв.; К. А. К. – 241, 02 лв.; Г. Ж. Г. – 301, 03 лв.
С Определение от 09.06.20г., е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ищците по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските.
Решението е обжалвано от ищците в отхвърлителните части, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Определението по чл. 248 от ГПК се обжалва от процесуалния представител на ищците с частна жалба, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срок и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от настъпило на 01.12.2016г. ПТП, при което ищците са получил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Гражданска отговорност“. При определяне размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на ищците, като за всеки поотделно е отчел вида и характера на претърпените телесни по- вреди, 2 вида на проведеното лечение, продължителността на възстановител- ния период, необходимостта от чужда помощ, търпените болки и страда- ния, негативното отражение на случилото се върху психиката им, промяна- та в начина им на живот, както и социално-икономическите условия и стан- дарта на живот в страната в годината на инцидента, като е приел, че справедливото в случая обезщетение за Я. Т. Л. е в размер на 65 000лв.; това за К.
А. К. – сумата от 25 000 лв., а за Г. Ж. Г. – сумата от 12 000 лв. Съдът е приел, че исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди са основателни в пълния им предявен размер. Така определеният размер на обезщетението на ищеца Г. Ж. Г. е намален съобразно приетия размер на съпричиняване от негова страна в размер от 40%, поради което му е присъ- дено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 200 лв.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на Я. Т. Л. е в размер на 65 000 лв., на за К. А. К. сумата от 25 000 лв., а на Г. Ж.
Г. – су- мата от 7 200 лв., както и в частта, с която са уважени исковете за присъж- дане на обезщетения имуществени вреди, с оглед на което основанието на предявените преки искове е надлежно установено.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Предмет на въззивното производство е размерът на претендираните обезщетения, койтно ищците намират за занижен, основателността на възражението за съпричиняване от страна на Г. Ж. Г. за нас- тъпване на вредоносния резултат и началния момент за присъждане на лих- вата за забава.
По спорния въпрос за размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определените от състава на СГС размери на обезщетенията са занижени и несъответни на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи.
От заключението на приетата пред първата инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП Я. Т. Л. е полу- чил: политравма, изразяваща се в счупване на 6-ти, 7-ми и 8-ми ребра в дясно по предна мишнична линия; счупване на черепа в лявата сисовидна област и лявата слепоочна кост; кръвоизлив в основните цистерни и чет- върто стомахче на мозъка; счупване на малък пищял в долния му край и счупване на вътрешен 3 глезен на лява подбедрица (двуглезенно счупване); пареза на лицевия нерв в ляво. По отношение двуглезенното счупване е лекуван оперативно, извършена е кръвна репозиция с метална остеосинтеза и на двете кости.
Проведено е медикаментозно лечение, а впоследствие ре- хабилитация и ЛФК. Горепосоченото счупване е довело до трайно затруд- нение движението на крайника (левия крак) за срок не по-малък от 4-5 ме- сеца при обичаен ход на възстановителния процес. Представени са бол- нични листи за период от 191 дни. По-продължително е било лечението за болката в главата и парезата на лицевия нерв (във връзка със счупване на черепа и лявата сисовидна област и лявата слепоочна кост, както и най-вече кръвоизлив в основните цистерни и четвърто стомахче на мозъка). С реше- ние на ТЕЛК на пострадалия е определена 46% т.н.р. за срок от една година, като последици са посочени цефалгичен синдром и остатъчна пери- ферна пареза на левия лицев нерв. Описана е самостоятелна походка с невъзможно ходене пети пръсти.
При извършения личен преглед ищецът се е оплакал от схващане на буза, врат, гръб при стоене на слънце. Устата му се схващала за 2-3 минути и се отпускала. Страдал от болки на мястото на счупването при натоварване и по-слабо интензивни болки при промяна на времето. При продължително стоене му отичал левия крак. Усещал придърпвания отдясно при дълбоко вдишване, което според експерта се дължало на плеврални сраствания в тази област. Установен е вертикален сивкавобелезникав ръбец с размер 18 см. по външната повърхност на лява подбедрица над глезена, а по вътреш- ния глезен леко „Г“ – образен – 10 см. Обиколката на левия глезен е била 30,5 см., а на десния 29 см.
От същото заключение се установява, че К.А. К. е получил контузия на корема и гръдния кош, счупване на 1-во, 2-ро, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то ребра в дясно; счупване на дясната лопатка и ключица. Пострадалият е лекуван консервативно – дясната му ръка е била обездви- жена в мека превръзка.
Проведено е и медикаментозно лечение. Счупва- нето на дясната лопатка и дясната ключица са довели до трайно затрудне- ние движението на крайник (дясна ръка) за срок не по-малък от 3 месеца при обичаен ход на възстановителния процес.
Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца, при който последният се е оплакал от остра болка в ключицата при резки движения. Имал и болки в местата на счупванията (рамо и гръден кош) при нато- варване на дясната ръка и при промяна на времето. Имал и ограничен обем на движенията в дясна раменна става – при отвеждане на ръката в страни и нагоре – около 20 градуса. Дясната ключица била зараснала с разместване на фрагментите (странично) в продължение на 4 см. и е изпъкнала напред около 2 см.
Г. Ж. Г. е получил контузия на главата и тялото; счупване на челната кост (на ниво на челен синус) и горночелюстния синус в дясно; счупване на 4 носа; голяма разкъсно-контузна рана – скалп; контузия на мозъка (КТ изследването е негативно). Голямата рана на главата е заши- та, останалите оплаквания са лекувани консервативно.
При извършения личен преглед ищецът е съобщил, че след инцидента на моменти му се замайвала главата, както и при рязко ставане, което намаляло с времето. След инцидента страдал от силно главоболие 1,5 – 2 месе- ца, като гаденето преминало за 1 месец. Установен е ръбец с дължина 15 см. със сивкаво белезникав цвят в окосмената част на главата – от дясно теменно напречно и напред до лявото слепоочие. Ръбецът е с широчина около 0,2 см., като върху него липсва окосмяване. Десният орбитален ръб до носа бил леко хлътнал спрямо левия. Там е установен вертикален сив- кавобелезникав ръбец 2 см. от основата на носа към челото. Пострадалият се оплаквал, че след произшествието от време на време му се запушвала лявата ноздра.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице е посочило, че непосредствено след инцидента пострадалият Я.Л. е имал вътрешно- мозъчни увреждания и те са били реална опасност за неговия живот. Той е бил с нарушено съзнание – не е можел да говори, бил е неадекватен и психомоторно възбуден. Експертът сочи, че парезата на лицевия нерв се характеризира с увисване на устата настрани и променя симетрията на лицето. Към извършения личен преглед парезата вече е била преминала и липсвала видима асиметрия, като ищецът можел нормално да движи лицевите си мус кули.
Относно оплакванията на пострадалия за схващане на лицето, изтича- не на секрет от носа и главоболие, вещото лице не е установило такива дан- ни, като посочва, че главоболието може да е по-скоро свързано с вътремозъчните увреждания. Разяснено е също, че в медицинската документация няма данни на ищеца да е ваден зъб, а и дори това да се е случило, то не би било свързано с процесните травми. Липсват данни за увреждане на пубисната кост. Относно К.К. експертът е установил разместване на костите на дясната ключица при зарастването й.