Решение № 314 от 13.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601254 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Димитър Вълчев от АК – Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия М. Д., *** гражданин, роден на ********** г., ЛНЧ ***, против Присъда № 140 от 26.07.2023 г., постановена по НОХД № 2036/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С атакуваната присъда, подсъдимият М. Д. е признат за виновен затова, че на 22.11.2022 г. в град Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомогнал седем чужденци, граждани на ***, без документи за самоличност, да преминават през територията на Република България в нарушение на закона – чл. 8, ал.1 от Закон за чужденците в Република България: „Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го 1 документ, както и виза, когато такава се изисква“, съгласно Регламент /ЕО/ №539/2001 на Съвета от 15 март 2001 година, чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България: „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима”, като ги транспортирал и съпровождал по пътя им през страната, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство — лек автомобил марка и модел „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, собственост на „Омникар Рент“ ООД, с.Труд, обл. Пловдив, БУЛСТАТ 202307797 и управляван от обвиняемия М. Д. /M. D./, и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 281, ал.2, т.1, пр. първо и т.5, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от за срок от една година, както и на наказание „глоба“ в размер на пет хиляди лева.

Със същата присъда подсъдимият М. Д. е признат за виновен и затова, че на 22.11.2022 г. в град Бургас, съзнателно се ползвал от неистински официални документи - лична карта /Nacional identity сard/ с № U ***, издадена на **** г. на M. D., със срок на валидност 10.05.2028 г., на която е придаден вид, че е издадена от *** /***/, и свидетелство за управление на МПС с № ***, на което е придаден вид, че е издадено от ***/***/ на 22.03.2018 г. на M. D., с лицензен № ***, със срок на валидност 21.03.2028 г., като представил посочените документи пред старши полицай К. П. Д. служител на ЗЖУ – Бургас, за да удостовери своята самоличност и факта, че е правоспособен водач на МПС, като за самото съставяне на документите от М.

Д. не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, ал.1, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК, вр. чл. 58а, ал.1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от за срок от осем месеца.

С атакуваната присъда подсъдимият М. Д. също е признат за виновен и затова, че на 22.11.2022 г., при условията на продължавано престъпление, противозаконно пречил на орган на властта да изпълни задълженията си, както следва:

- на 22.11.2022 г. на изхода на с. Дебелт, област Бургас, противозаконно пречил на орган на властта – старши полицай при ЗЖУ - Бургас К. С. Х., да 2 изпълни задълженията си по осъществяване на контролна дейност по спазване на правилата за движение, опазване на общественият ред и проверка на самоличност на водач на моторно превозно средство, като не спрял на подаден звуков и светлинен сигнал от полицейския служител, а вместо това ускорил движението на автомобила;

- на 22.11.2022 г. на входа на гр. Бургас, противозаконно пречил на орган на властта – старши полицай при ЗЖУ - Бургас К. С. Х., да изпълни задълженията си по осъществяване на контролна дейност по спазване на правилата за движение, опазване на общественият ред и проверка на самоличност на водач на моторно превозно средство, като не спрял на подаден сигнал със стоп палка тип „С-8“ от полицейския служител, а вместо това се опитал да избяга с автомобила, като навлязъл в насрещното движение и преминал на червен светофар, поради което и на основание чл. 270, ал.1 от НК, вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал.1 от НК, вр. чл.58а НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода.

С атакуваната присъда, на основание чл. 23 от НК, на подсъдимия Д. е определено едно общо наказание по тази присъда в размер на най-тежкото измежду наложените му, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим, от което наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, респ. е бил с МНО „Задържане под стража“. На основание чл. 23, ал.3 от НК към така определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, първоинстанционният съд е присъединил и наказанието глоба в размер на пет хиляди лева.

С обжалваната присъда, на основание чл. 68, ал.1 от НК, първостепенният съд е привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия Д. с влязла в сила присъда по НОХД № 565/2022 г. на РС – Свиленград, в размер на осем месеца лишаване от свобода, като определил общ режим за изтърпяването му. С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства по делото, като за част от тях - един брой касета с проба № 91 за техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ /Dreger Drug Test 5000/, с фабричен № ARМЕ-0067, лична карта /Nacional identity сard/ с № ***, издадена на *** г. на M. D., със срок на валидност 10.05.2028 г., на която е придаден вид, че е издадена от *** /***/, и 3 свидетелство за управление на МПС с № ***, на което е придаден вид, че е издадено от *** /***/ на 22.03.2018 г. на M. D., с лицензен № ***, със срок на валидност 21.03.2028 г., разпоредил да останат на съхранение, приложени по делото до изтичане срока на съхранение на последното, след което да се унищожат, а други - 1 брой бял хартиен плик, да се унищожат като вещи без стойност.

С обжалваната присъда подсъдимият Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Бургас сумата от 279,83 лева за направените по делото разноски.

Първоинстанционната присъда е обжалвана само досежно наложените на подсъдимия наказания, с оплакване за тяхната явна несправедливост.

Изразява се недоволство от отказа на първостепенния съд да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне вида и размера на наказанията, които се следват на подсъдимия, като в тази връзка се излагат конкретни аргументи, свързани най-вече с нарушаване правото на подсъдимия делото му да се гледа в разумен срок, но се акцентира се и на доброто му процесуално поведение. Моли се за изменение на първоинстанционната присъда и налагане на наказание, което за първото престъпление да бъде под минималния размер, съобразявайки по-благоприятното за подсъдимия наказание, предвид наличието на условията по чл.58а, ал.1 НК и чл.55 НК, а за престъпленията по пункт втори и трети да бъде наложено определено при условията на чл. 55 НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с пробация.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Намира атакуваната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована.

Според прокурора, наложените на подсъдимия наказания са законосъобразни и справедливи като акцентира, че същите по размер са към минимума, предвиден за съответните престъпления. По отношение на направените от жалбоподателя възражения изразява становище, че при индивидуализация на наказанията районният съд е отчел всички обстоятелства по делото, включително доводите на защитата за прекомерност на разследването и подобно на съда също не намира основание да се приема, че в досъдебната фаза или фазата пред първата инстанция е било допуснато неоправдано 4 забавяне на производство. Моли обжалваната присъда да бъде изцяло потвърдена.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият М. Д., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея. Изразява съжаление за извършените престъпления, като моли при определяне вида и размера на наказанията му съда да отчете, че има семейство с малки деца и е диабетно болен. Моли за минимални наказания.

Защитникът на подсъдимия Д. поддържа жалбата си, като отново излага конкретни доводи в подкрепа на тезата си, че в хода на досъдебното производство е било допуснато нарушение на принципа за разглеждане и приключване на делото в разумен срок. Моли обжалваната присъда да бъде изменена, като за престъплението по пункт първи на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под минималния размер, а за престъпленията по пункт втори и трети – да му бъде наложено наказание, определено при условията на чл. 55 НК, като наказанието „лишаване от свобода“ да бъде заменено с „пробация“.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.

Разгледан по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия М. Д. съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че 5 доказателствата, събрани на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда, подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първостепенният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимите самопризнания, както и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

От приобщените по делото доказателства, се установява от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Д., ЛНЧ ****, е роден на ********** г. в град ***, ***, *** е по произход, има *** гражданство, със завършено *** образование, ***, ***, ***.

М. Д. влязъл в страната незаконно и бил настанен в бежански лагер в гр.

Харманли. На 01.09.2022 г. той осъществил състава на две престъпления - по чл.279, ал.1 от НК и по чл.316, вр. с чл.308, ал.2 от НК, за което бил осъден от PC – Свиленград с одобрено Споразумение от 08.09.2022 г. Наложено му било общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което било отложено за срок от три години, както и наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.

Подсъдимият М. Д. подал молба за международна закрила до Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. На 22.03.2023 г. в Следствения арест – Бургас, съответни длъжностни лица от ДАБ му връчили отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ.