Присъда № 68 от 05.05.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 68/05.05.2026 година по НОХД № 1506/2026г. на БРС.

Делото е образувано по повод постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, съставен по досъдебно производство № 434-ЗM204/2026 год. по описа на 02 РУ-Бургас, БПОР 962/2026 год. на БРП.

Обвинителния акт е съставен против М. Т. С., ЕГН: **********, роден на **********, за това, че на 16.04.2026г. в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, по ул. „Захари Зограф“ №31 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № * **** **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,35 /две цяло тридесет и пет на хиляда/, установено по надлежния ред - с техническо средство „Alcotest 7510”, с фабричен № ARPM 0790 – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване да бъде отложено, като не бъде налагано наказание глоба.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. М. от АК-Бургас, се солидаризира с искането на прокурора.

Подсъдимият заявява, че осъзнава, че е извършил престъпление и предоставя на съда решението.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. Т. С., ЕГН: **********, е роден на **********. Същият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № *******, валидно до 03.08.2033 год., издадено на 03.08.2023 год.

На 16.04.2026 год., около 15:40 часа, подс. С. управлявал л.а. „Опел Мерива“, peг. № * **** **, в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, по ул. „Захари Зограф“, като по време на управлението ударил предната гума в бордюр, след което спрял. Поведението му било забелязано от св. Ст. Х.- служител в РДГП-ГПУ-Бургас, който отишъл до С. за извършване на проверка, като поискал съдействие от служители на 02 РУ-Бургас.

Св. Г. Д. -ст. полицай към Второ РУ изпълнявал служебните си задължения с позивна „Бреза 6“. Около 16.00 ч. получил сигнал, че служител в РДГП - ГПУ - Бургас е спрял водач, който според него е употребил алкохол.

Пристигайки на място, св. Г. Д. установил водача на автомобила - подс. М. Т. С.. Д. изпробвал подс. С. за употреба на алкохол с техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0790, като уредът отчел 2,35 промила алкохол в издишания въздух в 1

16.08 ч.

На М. С. бил издаден талон за медицинско изследване с № 307038 и 7 бр. холограмни стикери с № А 128720 в 17.10 ч. на 16.04.2026 год.

Подсъдимият заявил своя отказ да даде кръв за анализ, като положил подпис в графата „отказва да се положи на изследване“.

На подсъдимия бил съставен АУАН, серия GA № 3936812/16.04.2026 год. за допуснато нарушение на чл.5, ал.З, т.1 от ЗДвП. Със същия акт са иззети като доказателства СУМПС, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели с № * **** **.

Съгласно оценъчна експертиза, пазарната стойност на л.а. “Опел Мерива“ към датата на извършване на деянието възлиза на 1800 /хиляда и осемстотин/ евро.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на свидетелите: - Г. Д. Д. и Ст. Д. Хр.; протоколи за оглед; протокол за оценителна експертиза; документи от Сектор „Пътна полиция“; справка съдимост, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намери подсъдимия , за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, по ул. „Захари Зограф“, където е бил спрян за проверка от полицейските служители представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Опел“, модел „Мерива“, с рег. № * **** **, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно 2 средство” по смисъла на § 11, т. 6 на Закона за движението по пътищата.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява с определена концентрация на алкохол в кръвта- над 1,2 промила. В случая е установена концентрация на алкохол в кръвта 2,35 промила, която е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно с техническо средство „Alcotest 7510”, с фабричен № ARPM 0790.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил алкохол.

По вида и размера на наказанието:

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК е „лишаване от свобода” за срок от една до три години, глоба в размер от 1000 до 5000 лева и лишаване от право да управлява МПС.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.55, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая са налице многобройни обстоятелства, които да водят до приложението на тази разпоредба.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете на първо място изразеното съжаление от страна на подсъдимия, както и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото.

На следващо място следва да се отчете и чистото съдебно минало на подсъдимия.

Накрая, съдът взе предвид и влошеното здравословно състояния, което бе видимо в съдебно заседание.

Всички тези обстоятелства сочат, че и най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко, съгласно чл. 55 НК, като адекватно в конкретния случай би се явило налагането на наказание „Лишаване от свобода“ в размер от четири месеца. Поради това, доколкото производството протече по реда на гл. 27 НПК, приложение намира разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, съгласно която при наличието едновременно на предпоставките на чл.

58а НК и чл. 55 НК, приложение намира разпоредбата на чл. 55 НК, ако нейното прилагане се явява по-благоприятно. При приложението на чл. 58а НК в конкретния случай би се стигнало до определяне на наказание в размер на осем месеца, поради което съдът приложи именно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Налагането на наказание „лишаване от свобода” в размер на минимума от една година, не кореспондира на тежестта и обществената опасност на извършеното и би се явило необоснована репресия спрямо подсъдимия, поради което наказанието следва да бъде определено именно по правилата на 3 чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- в границите между предвидения в закона абсолютен минимум за този вид наказание от 3 месеца до една година. При индивидуализацията на наказанието в тези граници съдът отчете концентрацията на алкохол, поради което и определи наказанието в размер малко над минималния- четири месеца. Съдът намира, че така определеното наказание би постигнало всички залегнали в чл. 36 НК цели и най-вече поправянето и превъзпитанието на дееца.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по отношение на него са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Съставът намира, че за постигане на законовите цели по чл. 36 от НК, предвид обществената опасност на подсъдимия, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, като се определи изпитателен срок в минимален размер от три години.

Въз основа на горното, на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба“, още повече че липсват данни за доходите на лицето.

На основание чл. 343г от НК съдът наложи и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от една година и четири месеца, като се приспадне времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от 16.04.2026 г. Съставът намира, че налагането на това наказание в посочения размер ще има много по-голям превантивен и превъзпитателен ефект по отношение на подсъдимия.

По разноските:

Накрая съдът се произнесе относно направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски, като осъди подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер на 65,13 евро.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 68 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА и прокурора К. Ст. Д. като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Наказателно дело от общ характер № 20262120201506 по описа за 2026 година