Решение № 214 от 29.10.2019, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 930/2019
- Вид
- Решение № 214
- Подписан
- 29.10.2019
- Състав
- ДИМО МАЛЧЕВ ДИМОВ, УЛЯНА КУМАНОВА САВАКОВА, ПЕТЪР МИТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371,т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№……/… гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА
САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ при секретар:Т. Иванова прокурор:
Женя Енева като разгледа докладваното от съдията Димов
ВНОХД № 930 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимия М.В.Я., чрез адв. А.А. от ВАК, против Присъда № 159, постановена на 18.06.2019 год. по НОХД № 2345/2019 год. по описа на ВРС, ІІ – ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
С атакувания съдебен акт подсъдимият М.В. Я. е бил признат ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12. 05. 2019 г. в гр. Варна, в магазин „Декатлон – Варна“, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи - 1 чифт спортни обувки, марка „TRIBORD“, резеда на цвят, на стойност 23. 60 лв. и 1 чифт спортни чехли, от естествена кожа, марка „QUIKSILVER“, номер 41, на стойност 72. 90 лв., всичко на обща стойност 96. 50 лв. /деветдесет и шест лв. и петдесет ст./, от владението на С. А. Р., в качеството й на МОЛ - дежурен управител на магазин „Декатлон – Варна“, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен - поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде ИЗТЪРПЯНО при първоначален ОБЩ режим.
ОСЪДИЛ подс. М.В.Я. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД – МВР – Варна сумата от 58.
80 лв. /петдесет и осем лв. и осемдесет ст./, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪДИЛ подс. М.В.Я. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВРС сумата от 100 лв. /сто лв./, представляваща направени по делото разноски.
ПРИСЪДАТА се атакува от подсъдимия М.В.Я., чрез защитника - адв. А.А. от ВАК.
Излагат се доводи, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Релевират се следните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:
- Че в съдебното следствие са установени нови факти, извън тези посочени в обвинителния акт;
-
Различно е мястото, където е бил задържан подсъдимият;
- Съдът в мотивите си не е отговорил защо не кредитира показанията на майката на подсъдимия.
Счита, че са настъпили изменения във фактите, довела до изменение на обстоятелствената част на обвинението без тя да е била предявена по надлежния процесуален ред – чл.287 от НПК.
Прави се искане първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и постановен нов с който подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното обвинение, алтернативно делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.Не се правят доказателствени искания
Жалбоподателят М.В.Я., редовно призован за съдебното заседание, пред въззивния съд явява се лично и със защитника – адв. А. А. от ВАК.
Пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в тях основания и моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по възведеното обвинение,тъй като не е доказано по несъмнен начин.
При даване на последна дума подсъдимият моли да му бъде даден последен шанс в живота. Заявява, че иска да промени живота си като цяло, че си е взел поука и то много голяма.
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура моли да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди присъдата на ВРС.
Счита, че изложените в жалбата доводи са неоснователни, не се касае за наличие на съществени процесуални нарушения. Това е така защото от значение са фактите които описват изпълнителното деяние, а те са еднакви както в обвинителния акт, така и в изложените от ВРС мотиви. По отношение на наказанието, счита, че е справедливо.
След преценка на доводите сочени в жалбата, становището на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намира и приема за установено следното:
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценяват като неоснователна, поради следните съображения.
Производството пред Варненски районен съд е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М.В.Я. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като е протекло по реда на Глава 27, по конкретно чл.371,т.1 от НПК.
В хода на производството пред първата инстанция не се установяват нарушения на процесуалните правила, с оглед реда по който проведено съдебното производство.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като от събраните по делото доказателства, могат да се направят фактическите заключения, които е извел ВРС.
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав на въззивния съд:
Подсъдимият М.В.Я. - ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Кърджали, живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, неженен, пенсионер по болест, осъждан На 12. 05. 2019 г. подс. М.В.Я. посетил търговски обект – магазин „Декатлон“, находящ се в гр. Варна. От вътрешността взел 1 чифт спортни обувки, марка „Tribord“ и 1 чифт спортни чехли, марка „Quiksilver“, премахнал етикетите им, за да не могат да бъдат засечени от наличната в обекта охранителна система, след което ги скрил в панталона си и ги прикрил с якето си.
Преминал през зоната за посетители на магазина, които не закупуват стоки. Веднага след преминаването на изхода бил задържан от свид. М.
К. Д. – охранител в обекта. Бил отведен в пробна, където в него били установени отнетите вещи. Били известени органите на реда, като по случая било образувано наказателно производство.
От съдебно – оценителна експертиза /изготвена от в. л. С. Г. П. /се установява, че стойността на инкриминираните вещи е в размер на 96. 50 лв.
/деветдесет и шест лв. и петдесет ст./.
От съдебно – психиатрична експертиза /изготвена от в. л. К. Д. К./ се установява, че М.В.Я. страда от синдром на наркотична зависимост към хероин, неусложнено абстинентно състояние, на субституиращо лечение с метадон.
Същият е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От справката за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан многократно за различни по вид престъпления.
ПО ЖАЛБАТА ЗА
НЕОБОСНОВАНОСТ И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ:
Жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:
Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия, които се правят пред ВОС.
Същите се свеждат до това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, поради което съдът е достигнал до неверни фактически изводи, като изцяло се оспорва авторството на деянието, тъй като не било доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Настоящият състав на ВОС следва да отбележи, че фактическата обстановка е била правилно установена от ВРС, а направените правни изводи – законосъобразни.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт. Осигурена е била процесуална равнопоставеност на страните и възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са ценени съобразно формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е престъплението или не, за което спрямо подсъдимия е предявено обвинение е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, данните от писмените доказателства и точно, чрез кои е установено поведението и действията на подсъдимия.
След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно е бил осъден по предявеното му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Изводът, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства и на техния задълбочен анализ.
Посочената фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните в хода на наказателното производството доказателства: показанията на разпитаните по делото свидетели – св.. М. К. Д., свид. В. Т. Я., частично от обясненията на подс. М.В.Я., съдебно – психиатрична експертиза /изготвена от в. л. К.Д.К./, както и тези, надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свид. С. А. Р., свид. К.В.К., свид. И. С. И., свид. Й.
Д. Ч., съдебно – оценителна експертиза /изготвена от в. л. С. Г. П., протокол за доброволно предаване, справки.
Същата е правилно установена и се възприема от настоящия състав на въззивния съд.
Заключенията на вещите лица правилно са били приети от съда, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които категорично установяват, че подсъдимият М.В.Я. - ЕГН: ********** ***, в магазин „Декатлон – Варна“, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи - 1 чифт спортни обувки, марка „TRIBORD“, резеда на цвят, на стойност 23.
60 лв. и 1 чифт спортни чехли, от естествена кожа, марка „QUIKSILVER“, номер 41, на стойност 72. 90 лв., всичко на обща стойност 96. 50 лв. /деветдесет и шест лв. и петдесет ст./, от владението на С. А. Р., в качеството й на МОЛ - дежурен управител на магазин „Декатлон – Варна“, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.
Всички тези доказателства в своята съвкупност очертават фактическата обстановка и сочат, че има извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, и негов автор е именно подсъдимият М.В.Я..