Решение № 95 от 20.02.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а при участието на секретаря Силвия М. Т.а в присъствието на прокурора К. М. Д. като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Гражданско дело № 20244100101126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е предявен иск по чл. 2б, ал. 1, във връзка с ал. 3 от ЗОДОВ и искане по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът К. Г. Т. твърди, че е ищец по гр.д. № 630/2024 година на ГОРС, по което са допуснати редица процесуални нарушения и по което не е проведено нито едно съдебно заседание. Твърди, че в резултат на нарушаване на разумната продължителност за разглеждане на делото е претърпял и продължава да търпи морални болки и страдания - загубил е доверие в правосъдието и търпи житейски дискомфорт от погазване на основните му права. Отправено е искане на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ Районен съд – Горна Оряховица да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на гр.д. № 630/2024 година по описа на ГОРС разумен срок в размер на 6000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Първоначално този иск е бил изпратен за разглеждане по реда на чл. 7, ал. 2 1

ЗОДОВ на РС Велико Търново. Ищецът е направил искане по реда на чл. 214 ГПК и е увеличил иска си по размер, като претендира присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв., което обстоятелство е обусловило и компетентността на ОС Велико Търново.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Районен съд – Горна Оряховица, представляван от административния ръководител – председател на РС Горна Оряховица З. Л.-Д..

Изложени са подробни съображения, че подадената по делото искова молба е нередовна, а предявеният по делото иск е неоснователен. Изложени са фактите относно движението на делото и извършените от съда действия по администриране, насрочване и разглеждане на делото и е направен извод, че общата продължителност, през която делото е било висящо пред РС Горна Оряховица и с оглед това, че за конкретното производство процесуалният закон не поставя изисквания за незабавно произнасяне или по-кратни срокове, не е налице необосновано дълга продължителност на делото. Оспорва ищецът да е претърпял вреди от продължителността на производството по гр.д. № 630/2023г. по описа на РС Горна Оряховица. Счита, че ищецът не е освободен от задължението да докаже този елемент от фактическия състав. Освен това дори и да е търпял вреди, то те се дължали изцяло на неговото поведение.

Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в производството участва прокурор К.

Д. от Окръжна прокуратура – Велико Търново. Взема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прокурора, събраните доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От приложеното към настоящото дело копие на ГД № 630/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица се установява, че производството първоначално е образувано на 21.11.2023г. пред Районен съд – Бургас като гр. д. № 6972/2023г. Това дело е било прекратено и изпратено по правилата на чл.

105 ГПК на Районен съд – Елена, тъй като в подадения отговор на искова молба на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК ответника по делото е направил 2 възражение за липса на местна подсъдност, поради това, че същият има постоянен адрес в гр. Елена. В Районен съд – Елена е образувано на 28.02.2024г. като гр.д. № 84/2024г. След направени мотивирани отводи на двамата съдии в Районен съд – Елена, съответно на 28.02.2024г. и 29.02.2024г., делото е било изпратено на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд съгласно правилата на чл. 23, ал. 3 от ГПК. Като равен по степен съд, който следва да разгледа делото е определен Районен съд – Горна Оряховица, където на 20.03.2024г. е образувано гр.д. № 630/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С определение от 21.03.2024г. производството е прекратено, тъй като съгласно мотивите на съдията докладчик, в отговора на исковата молба е направено възражение от ответника, че същият иск е предявен и пред други съдилища. След извършена служебна справка е установено, че ищецът е предявил такива искове, но за различни месечни периоди пред общо девет съдилища – Районен съд – Видин, Районен съд – Варна, Районен съд - Сливен, Районен съд – Габрово, Районен съд – Трявна, Районен съд – Бургас, Районен съд – Дряново, Районен съд – Враца и Районен съд – Карнобат. Съдът е счел, че в настоящия случай се касае за механично разделяне на периода на бездействието на по-кратки периоди, а не за причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния през непродължителен период от време, но и в двата случая причиненият вредоносен резултат е един и общ и той подлежи на обезвреда глобално. Найрано подадената искова молба е тази постъпила в Районен съд – Габрово, поради което РС Горна Оряховица е счел, че производството по гр.д. № 630/2024г. пред него се явява недопустимо и го е прекратил. Това определение е отменено с определение 530 от 23.04.2024г. по ВЧГрД № 348/2024г. на ВТОС и делото е върнато за по-нататъшни процесуални действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на определението.

Искът, предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен на 03.04.2024 година пред РС Горна Оряховица, който с определение № 504/08.04.2024 г. по гр.д. № 741/2024г. по описа на РС Горна Оряховица на основани е чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ е прекратил производството пред РС Горна Оряховица и е изпратил делото на РС Велико Търново, а в последствие след изменение цената на иска делото е било изпратено по подсъдност на ОС Велико Търново. Към датата на предявяването на азглеждания иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ производството по гр.д. № 630/2024г. по описа на РС Горна 3

Оряховица е било висящо.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1, във вр. с ал. 3 от ЗОДОВ.

Нормата на чл. 2б от ЗОДОВ, с приемането й през 2012 г. /обн. ДВ бр.

98/2012 г./, създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, и по съществото си представлява вътрешноправно средство за защита - самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС, като претенцията за обезщетение, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, се разглежда по този закон и по реда на ГПК. Тази разпоредба на ЗОДОВ има действие от датата на влизането и в сила - 11.12.2012 г. и занапред, като обезщетение за вреди от забавени съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на този Закон, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ. Всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Правото, което се обсъжда и гарантира в случая е на разглеждане на правен спор в разумен срок, независимо дали той е от наказателноправен характер или касае граждански права, независимо дали е решен в полза на лицето, което търси защита или не, и независимо дали е решен по същество или делото е било прекратено без произнасяне по същество.

Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр. д. № 924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по гр. д. № 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ при пълно и главно доказване следва да бъде проведено от ищеца както по отношение на вида и размера на имуществените вреди, така и на пряката причинно-следствена връзка между тях и забавеното производство, а относно 4 неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива вреди, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.

Безспорно към момента на подаване на исковата молба по настоящото дело пред Районен съд – Горна Оряховица на 03.04.2024г. дело № 630/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица е било висящо. Поради това предявеният от ищеца иск се явява допустим.

По същество обаче искът се явява неоснователен. Гражданско дело № 630/2024г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица първоначално е образувано в Районен съд – Бургас на 21.11.2023г., като гражданско дело № 6972/2023г. по описа на Районен съд – Бургас. Същото е било прекратено пред Районен съд – Бургас и изпратено на Районен съд – Елена, поради възражение за неспазена местна компетентност на РС Бургас за разглеждане на спора, съгласно правилата на чл. 105 от ГПК. В настоящия случай това забавяне на производството е изцяло причинено от ищеца, поради факта, че въпреки знанието за постоянния адрес на ответника той целенасочено завежда иска в местно некомпетентен съд. На съда е служебно известно, че ищецът притежава юридическо образование, като към момента на завеждане на исковата претенция същият е бил и адвокат към ВТАК, от което би могъл да се направи обоснован извод за целенасочено нарушаване на местната компетентност на съда с цел изкуствено забавяне на производството. След постъпване на делото в Районен съд – Елена, където същото е образувано като гражданско дело № 84/2024г. на 28.02.2024г., двамата съдии в този съд мотивирано и в изключително кратки срокове са се отстранили от разглеждане на делото. Съгласно правилата на чл. 23, ал. 3 от ГПК Окръжен съд – Велико Търново е определил друг равен по степен съд, който да разгледа делото, а именно ответника по настоящото дело - Районен съд – Горна Оряховица, където същото е образувано като гражданско дело № 630/2024г. на 20.03.2024г. От образуване на делото пред Районен съд – Бургас до подаване 5 на настоящата искова молба делото е било висящо за период от 4 месеца и 14 дни.

Критериите, които съдът следва да възприеме, за да направи преценката дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона - чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Същевременно се приема, че отговорността е обективна и се носи от държавата, респ. от нейните органи, а не от длъжностните лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат.

Отговорността на ответника в случая е обективна и не изследва наличие на вина. Вредите от забавено правосъдие винаги са налице и се презумират, когато забавянето не е предизвикано от поведението на страната и когато не са налице факти, които имат значение за правилното решаване на спора и те са причина производството да не се разгледа и реши в разумен срок. В настоящия случай именно поведението на ответника е причината за продължителността на производството по Гражданско дело № 630/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица – предявява иска пред местно некомпетентен съд, което е породило право на ответника да възрази срещу това и съответно делото пред местно некомпетентния съд да бъде прекратено и изпратено на РС Елена. До произносянето по направеното възражение за местна неподсъдност е изтекъл срок съизмерим с този по чл. 131 от ГПК в който ответникът има право да даде писмен отговор на исковата молба и срок, в който съдът е пристъпил към произнасяне. В РС Елена делото незабавно е образувано и разпределено на съдия докладчик. Действително двамата съдии от РС Елена са се самоотвели от разглеждане на делото, но видно от извършените справки отводите са мотивирани и основателни, което също не може да бъде прието за действие неоснователно довело до забавяне разглеждането на делото. Производството по чл. 23, ал. 3 от ГПК пред ОС Велико Търново също се е развило в изключително кратки срокове и делото е изпратено на друг равен по степен съд за разглеждането му – РС Горна Оряховица. Производството по гр.д. № 630/2024 г. пред съда ответник в настоящия процес също се е развило в срок, който в никакъв случай не би могли да бъдат определени като неразумен. Делото пред РС Горна Оряховица е образувано на 20.03.2024г. и разпределено на съдия докладчик, който на следващият ден е произнесъл акт за прекратяване на производството. Макар и последният да е бил отменен с определение на ОС Велико Търново и това 6 въззивно производство е продължило в разумен срок – ВЧГрД № 348/2024 г. на ВТОС е образувано на 18.04.2024 година и е приключило с акт по същество на 23.04.2024 година.