Решение № 4 от 05.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Пазарджик, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20225220201366 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "Н." ЕАД- гр.София, представлявано от изпълнителния директор Мартин Г., депозирана чрез пълномощника ст.юрисконсулт Е. М., против Наказателно постановление №84/14.09.2022г., издадено от Директор на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", с което на основание чл.200 ал.1 т.1 б„а“ от Закона за водите (ЗВ) , за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят счита, че АУАН №202/29.04.2022г., въз основа на който е издадено НП, е съставен след изтичане на предвидените в нормата на чл.34 от ЗАНН давностни срокове.

Намира, че нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, доколкото не се касаело за водовземане по смисъла на разрешителното, а за загуба на количества вода, поради наличие на подземни течове. Твърди, че в тази връзка приложима в случая била нормата на чл.28 от ЗАНН. Настоява, че не е налице виновно поведение от страна на „Н.“ ЕАД, тъй като дружеството било положило всички усилия за минимизиране на загубите на вода чрез извършване на нужните ремонти по трасето и възлагане на обществени поръчки за осъществяването на такива. С тези доводи моли атакуваното НП да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание пълномощникът на дружеството жалбоподател1 стр.юрисконсулт М. поддържа жалбата. В становището си по съществото на спора доразвива изложените в нея съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП.

Ответникът по жалбата- Директор на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район", редовно призван, не се явява. Представлява се от юрисконсулт М. Х., която оспорва жалбата. Намира, че аргументите на дружеството жалбоподател във връзка с предприетите от него действия по отстраняване на теча, не представляват основание за освобождаването му от административнонаказателна отговорност. Счита за неоснователни твърденията за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като датата на установяване на процесното нарушение съвпадала с датата на извършване на проверката от контролните органи при БД ИБР. Настоява, че деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят „Н.” ЕАД упражнява като титуляр правото на водовземане на подземна вода съгласно Разрешително за водовземане от подземни води №31510589/15.12.2017г. /л.12-18 от делото/, издадено от Директора на БД ИБР, със срок на действие до 15.12.2023г., за обект на водоснабдяване- ВЕЦ „Момина клисура“, разположен в землището на с.Сестримо, община Белово, обл.Пазарджик с разрешен годишен дебит до 5767 куб.м./годишно, както следва- за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване- 2847 куб.м./годишно и за други цели- 2920 куб.м./годишно.

В резултат на извършена на 14.04.2022г. от св.Н. У. и св.Г. Д.- главни експерти при Дирекция „Контрол“, БД ИБР, ИРМ- Пазарджик проверка по документи /Декларация по чл.194б ал.1 от ЗВ за 2021г. /л.23 от делото/ и отчет за 2021г. с вх.№ КД-04-1023/27.01.2022г./, касаеща изпълнението на условията по разрешителното за водовземане от подземнни води, е установено, съгласно показанията на водомер с фабричен номер №36005430, че към 04.01.2021г. ползваните количества подземна вода за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване е 3683 м 3, а към 04.01.2022г.- 18711 м 3, а съгласно показанията на водомер, с фабричен номер №15786489, към 04.01.2021г. ползваните количества подземна вода за други цели е 6349 м 3, а към 04.01.2022г.- 19234 м 3. По този начин е констатирано, че изразходваното количество вода за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване от ВЕЦ „Момина клисура“ за периода 01.01.2021г.-31.12.2021г. е 15028 куб.м./годишно, а за други цели- 1781 куб.м./годишно. От страна на проверяващите е направен извод, че по този начин разрешеният годишен 2 воден обем за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за 2021г. /от 2847 куб.м./годишно по разрешително/ е надвишен с 12181 куб.м./годишно.

Последното е прието за нарушение на т. 1.2. от раздел „10. Условия за контрол”/л.17 от делото/ на приложението към разрешителното за водовземане от подземни води № 31510589/15.12.2017г., съгласно което за реализиране на водовземането титулярят на разрешителното е длъжен да спазва параметрите на разрешения воден обем. Деянието е квалифицирано от АНО като нарушение на разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите, според която водоползвателите, титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията по издадените им по реда на Закона за водите разрешителни.

За резултатите от извършената проверка контролните органи при БД ИБР изготвят Констативен протокол №ПЗ-122/14.04.2022г., като на дружеството жалбоподател е съставен АУАН №202/29.04.2023г, въз основа на който е издадено атакуваното НП. С последното, на основание чл.200 ал.1 т.1 б„а“ от ЗВ, за нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ, на „Н.“ ЕАД, в качеството му на титуляр на разрешителното, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева.

Гореописаните обстоятелства категорично се установиха от показанията на св.Н. У. и св.Г. Д., които съдът напълно кредитира, като обективни и безпротиворечиви. Независимо че посочените свидетели са в служебни правоотношения с АНО, съдът не счита същите за заинтересовани, доколкото у тях не се установи наличието на личен мотив за уличаване на дружеството жалбоподател, чрез приписване на деяние, което обективно да не е било извършено. Отделно от това, техните показания категорично се подкрепиха от писмените доказателства по делото, основните от които:

Разрешително за водовземане от подземни води №31510589/15.12.2017г. и приложение към него /л.12-18 от делото/, Декларация по чл.194б ал.1 от ЗВ за водовземане от повърхностни /подземни/ минерални води за 2021г. /л.23 от делото/, Дневник за отчитане на показанията на водомер №36005430 на ВЕЦ „Момина клисура“ за 2021г. /л.25 от делото/ и Дневник за отчитане на показанията на водомер №15786489 на ВЕЦ „Момина клисура“ за 2021г.

/л.26, 27 от делото/.

Обжалваното НП е получено от дружеството жалбоподател на 16.09.2022г., съгласно справка от АНО /л.135 от делото/, а жалбата е депозирана на 21.09.2022г.. Ето защо съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в 14-дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, пред компетентния да я разгледа районен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

На първо място атакуваното НП е издадено от компетентен орган съобразно нормата на чл.201 ал.2 от ЗВ, предоставяща такива правомощия на директорите на басейновите дирекции. Същото се отнася и за АУАН 3

№202/29.04.2023г., съставен от компетентното длъжностно лице- св.Н. У.актосъставител, съгласно Заповед №РД-03-310/09.12.2021г. на Директора на БД ИБР/л.77,78 от делото/.

Неоснователно е възражението на дружеството жалбоподател за изтекъл давностен срок за съставяне на АУАН, съгласно нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Видно от съдържанието на посочената законова разпоредба, срокът за съставяне на АУАН е три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението. В случая в резултат на извършената на 14.04.2022г. проверка от контролните органи при БД ИБР са установени и посочени точните превишения на количествата вода, анализирани са относимите документи и е направен извод за допуснато нарушение за конкретен период, а оттам и за неговия автор, т.е. за откриване на нарушителя. Следва да се има предвид, че разрешеното количество е годишно, поради което контролните органи могат да констатират има ли надвишение единствено на база подадена Декларация по чл.194б ал.1 от ЗВ от титуляря на разрешителното и отчет за календарната година, и то в рамките на извършена проверка. Ето защо именно от 14.04.2022г., когато е извършена последната, започва да тече тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. За съда няма никакво съмнение, че при нарушение, реализирано в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. и констатирано на 14.04.2022г., процесният АУАН №202/29.04.2023г. всячески се явява съставен в сроковете, предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Същото се отнася и за атакуваното НП№84/14.09.2022г., което е издадено в рамките на шестмесечния срок, съгласно нормата на чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Съдът намира, че в настоящия случай административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на надлежно упълномощено лице, предявен и връчен срещу подпис. Въз основа на акта и след като не е приел направените от дружеството възражения /л.6668 от делото/, АНО е съставил НП. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42 респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права.

По-нататък в АУАН и НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение, изразяващо се в неспазване на условията по разрешителното чрез надвишаване на разрешеният годишен воден обем за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за 2021г.

Съгласно нормата на чл.39 от ЗВ, използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. От друга страна според т.7 от ДР на ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.

4

Съгласно разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ водоползвателитетитуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.200 ал.1 т.1 б."а" от ЗВ - имуществена санкция от 150 лева до 1000 лева за юридическото лице, което ползва води в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора с количество до 1 литър на секунда.

Констатираното количество на водоползване в отклонение на разрешителното, определено с точност до величината на литър в секунда, влияе върху съставомерността на осъщественото административно нарушение по букви а, б, в и г на чл.200 ал.1 т.1 от ЗВ , а оттам има отношение и към размера на санкцията.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че се касае за фактическо превишение на годишния воден обем, определен на ВЕЦ „Момина клисура“ по силата на Разрешително за водовземане и поконкретно- на годишния воден обем за 2021г. по Разрешително за водовземане от подземни води №31510589/15.12.2017г. . В Разрешителното има посочена опредЕ. годишна и дневна база като е предвидено, че следва да се спазват и да не се нарушават параметрите на водовземанет. При установено изразходвано количество вода за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване от ВЕЦ „Момина клисура“ за периода 01.01.2021г.31.12.2021г. е 15028 куб.м./годишно, а за други цели- 1781 куб.м./годишно, правилен е изводът на АНО, че по този начин разрешеният годишен воден обем за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за 2021г. /от 2847 куб м./годишно по разрешително/ е надвишен с 12181куб.м./годишно, равняващо се на 0.386 л./сек. Така посочените конкретни размери на превишеното количество вода са изчислени в резултат на проверката на Декларацията по чл.194 ал.1 от ЗВ, подадена от дружеството жалбоподател, и съгласно информацията, съдържаща се в дневниците за отчитане показанията на ползваните от ВЕЦ „Момина клисура“ водомери. Отделно от това, с цел извършването на ефективен контрол по изпълнение на условията по разрешителното, контролните органи- св.У. и св.Г. Д. са извършили проверка на място, за да установят дали действително е налице надвишаване на водните количества. В този смисъл от страна на контролните органи са били сторени нужните усилия за установяване на релевантните обстоятелства с оглед провеждането на максимално обективна проверка.