Решение № 5353 от 05.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5353 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. Д. като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело № 20211110141219 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД излага съображения за сключен между страните Трудов договор № 910096/06.09.2017 г., на основание чл.67, ал.1, т. 1 от КТ, съгласно който Ц. Н. Б. е назначен на длъжност „готвач, заведение за бързо хранене”, която длъжност отговаря на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „Ресторантски работник” в ресторант „София Прес” с адрес: гр.София, бул.

„Цариградско шосе” № 113 А. Между страните е подписан Договор за повишаване на квалификацията от 27.06.2019г., съгласно чл.12 от който ответникът се задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на предстоящите обучения, както и 18 месеца след тяхното приключване. Съгласно чл. 13 от Договора за повишаване на квалификацията, в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото си правоотношение преди изтичане на срока по чл. 12, дължи на работодателя неустойка в размер на 1200 лв. В изпълнение на чл. 2 от договора на Ц. Н. Б. са проведени курсовете “Basic Shift Management Course” („Основен курс за управление на смяна”) и курса „Advanced Shift Management Course” („Курс за управление на смяна за напреднали”), съответно приключили с много добър резултат на 05.09.2019 г. и 23.01.2020г. С молба с вх.

№ 1455/23.06.2020 г., Ц. Н. Б. е уведомил „Сънфудс България” ЕООД, че считано от 24.06.2020 г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение. „Сънфудс България” ЕООД е издало Заповед № 00001333/24.06.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, която ответникът получил лично на същия ден. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от ответника на 24.06.2020 г., преди да изтекат 18 месеца от приключване на проведените обучения, с което ответникът е нарушил чл.12 от Договора за повишаване на квалификацията и съгласно чл.13 от същия, Ц. Н. Б. дължи на „Сънфудс България” ЕООД сумата от 1200 лв. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до ответника, с която е поканен в четиринадесетдневен срок от получаването й 1 да заплати дължимата сума по посочената в поканата банкова сметка. Поканата е изпратена с Телепоща с изх.№ 47/14.08.2020 г. на „Български пощи” ЕАД и е получена на 20.08.2020 г. в 14.00 ч. от дядото на ответника В. Д. Б., поради което от датата на получаването - 20.08.2020г. е изпаднал в забава и дължи на ищеца мораторна лихва в размер на 64.01 лева за периода от 21.08.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, подадено поради липсата на доброволно изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело№164/2021г. на РС-Луковит, по което е издадена заповед по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл.414 от ГПК.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение с което да бъде признато за установено по отношение на ответника Ц. Н. Б., ЕГН: **********, че дължи на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК-831507493, следните суми:

-на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, сумата от 1200 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по Договор за повишаване на квалификацията от 24.06.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 01.03.2020 г. до окончателното плащане;

- на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 64,01 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираните вземания по чл. 234, ал.З, т.2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение -20.08.2020г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК -01.03.2021г.;

-направените в заповедното производство разноски в размер на 385,30 лв., от които 25,30 лв. платена държавна такса и 360 лв. възнаграждение за адвокат и разноските в исковото производство, представляващи платен адвокатски хонорар и платена държавна такса.

Ответникът Ц. Н. Б. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Прави възражение за прихващане със сумата 1 324,40 лв., дължима от “Сънфудс България” ЕООД като обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ, която е удържана от ищеца със Заповед № 00001333/24.06.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение и не е изплатена на ответника. Твърди, че в чл. 12.2 от сключения между страните трудов договор е предвидена възможност за неговото прекратяване от всяка една от страните с тридесетдневно писмено предизвестие. Такова предизвествие е отправено от Ц. Б. в молба вх. № 1455/23.06.2020г. Поради неспазен срок на предизвествието за “Сънфудс България” ЕООД е възникнало правото да удържи обезщетение в размер на една месечна заплата. Доколкото уговореното трудово възнаграждение по договора е 4 лв. на час, според чл. 6 от договора, при работно време 7 часа на ден, съгласно чл. 5 от договора, то възнаграждението на Ц. Б. съгласно сключения между страните трудов договор възлиза на 28 лева дневно или 21.5 работни дни средно за месец, възлиза на 602 лв. (21,5 дни х 28 лева).

Счита,че работодателят е имал право да удържи сумата 602 лв. поради неспазено едномесечно предизвествие. Вместо това, видно от Заповед № 00001333/24.06.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е удържал неправомерно сума в размер на 1 926,40 лв. - за неспазено предизвестие от 43 работни дни. Или неправомерно е удържана сума в размер на 1 324,40 лв. (1 926,40 лв. - 602 лв.). Твърди, че сумата от 1 324,40 лв. е дължима от “Сънфудс България” ЕООД на Ц. Н. Б., като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ. Същата неправомерно е прихваната едностранно от работодателя с цитираната заповед срещу задължението на работодателя да 2 изплати обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ е прихванато задължението на работника да плати обезщетение за неспазено предизвестие, като неправилно е определен размерът на обезщетението за неспазено предизвестие. Прави възражение за прекомерност на уговорената неустойка в размер на 1 200 лв. в чл. 13 от Договор за повишаване на квалификация от 29.06.2019г. и моли на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД да бъде намалена. Излага, че неустойката е прекомерна в сравнение с претърпените вреди, както и предвид на факта, че задължението на работника да продължи да работи при работодателя след приключване на обучението, е частично изпълнено, тъй като от представената от ищеца справка за отчитане на резултатите проведените курсове за повишаване на квалификацията са били с продължителност по 3 дни всеки, а от друга страна, уговореното в трудовия договор възнаграждение на ответника (4 лева на час при 7 часа дневно работно време) или 602 лв. месечно е минимално. На фона на тези параметри, както и на задължението по чл. 12 от Договора за повишаване на квалификация от 29.06.2019г. - служителят да не прекратява трудовото правоотношение 18 месеца след завършване на обучението, размерът на уговорената неустойка от 1 200 лв. е очевидно прекомерен в сравнение с претърпените от ищеца вреди.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от 10.10.2021г. са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че между страните е било налице трудово правоотношение по сключен на 06.9.2017 г. безсрочен трудов договор, по силата на който ответникът изпълнявал длъжността „готвач, заведение за бързо хранене“; че ищецът е провел процесните курсове за повишаване квалификацията на ответника, като първият бил завършен успешно от служителя на 05.9.2019 г., а вторият - на 23.1.2020 г.; че на 24.6.2020 г. трудовият договор между страните бил прекратен по искане на ответника на основание чл.

326, ал. 1 КТ поради отправено на 23.6.2020 г. предизвестие от служителя; че на 14.8.2020 г. ответникът е получил поканата за плащане на вземането за неустойка, че към момента на прекратяване на ТПО ответникът е имал 45 дни неизползван платен годишен отпуск.

С допълнително споразумение № 623/10.09.2019г. към трудов договор №910096/06.09.2017г. на основание чл.119 от КТ е изменен трудовия договор, считано от 10.09.2019г., по силата на който на ответника е възложена длъжност „Салонен управител“, което отговаря на длъжността „Мениджър“ по вътрешното длъжностно разписание, при основно трудово възнаграждение от 5,14лева на час при 7-часов работен ден и допълнително възнаграждение за продължителна работа и професионален опит от 0.06лева на час за дневен труд. В чл. 11 е предвидено, че с траните се съгласяват да допълнят Трудовия договор, в следния смисъл: Чл.11.1. Всяка една от страните може да прекрати трудовото правоотношение с 2 /два/ месеца писмено предизвестие.

Ответникът оспорва автентичността на допълнителното споразумение по отношение на неговия подпис, във връзка с което е открито производство по чл.193 от ГПК и е приета съдебно-почеркова експертиза, която прави заключение, че допълнителното споразумение е подписано от ответника. Следователно оспорването не е доказано. Обстоятелството, ч е между страните е сключено допълнително споразумение, което е породило правни последици се установява и от съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от 24.06.2020г. От съдържанието й е видно, че към датата на издаването 3 ответникът е заемал длъжност „Мениджър“ и съобразно допълнителното споразумение са определени обезщетенията за неизползван годишен отпуск и за неспазено предизвестие.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №1333 от 24.06.2020 год. на основание чл. 326, ал.1 във връзка с чл.326, ал.2 от КТ, поради отправено предизвестие от страна на служителя. С покана, изпратена на 14.08.2020г. до ответника, същият е поканен от ищеца да заплати неустойка в размер на 1 200 лв. на основание чл. 1 3 от процесния договор.

О т заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което следва да се кредитира, се установява следното:

-размерът на месечното трудово възнаграждение на Ц. Н. Б. през последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение за м. Май 2020 г., който е пълен работен месец с 18 работни дни, отработени от Ц. Б. е в размер на 1 164.82 лв.

- размерът на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за неизползван отпуск, дължим на Ц. Н. Б. към деня на прекратяване на трудовото правоотношение за 45 работни дни неползван отпуск е 45 х 36.66 = 1 649.70 лв., което се основава на клаузите на Допълнително споразумение № 623/10.09.2019 г. към Трудов договор № 910096/06.09.2017 г.

-размерът на обезщетение по чл.220 от КТ за 43 дни не спазено предизвестие 43 дни х 44.80 лв. = 1 926.40 лв., което е дължимо от Ц. Б. на „Сънфудс България“ ЕООД.

-Ако се извърши прехващане на двете суми, то разликата 1 926.40 - 1 649.70 = 276.70 лв. следва да се заплати от Ц. Б. на „Сънфудс България“ ЕООД, като същия при това положение няма да има вземане от 1 649.70 лв. от „Сънфудс България“ ЕООД.

Посочените изчисления са съгласно Допълнително споразумение № 623/10.09.2019 г., с което е договорено 2 месеца срок на предизвестие.

-Според вещото лице, размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ съгласно Трудов договор № 910096/06.09.2017 г., се основава на следните изчисления: За база е взет м.05.2020 г., когато Ц. Б. е отработил пълен месец - 18 работни дни. Полученото Брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец е Основна заплата - 796.86 лв. + Допълнително възнаграждение за трудов стаж - 9.56 лв. =806,42лева Брутно трудово възнаграждение за 1 работен ден 806.42 : 18 = 44.80 лв. Обезщетение за 30 дни не спазено предизвестие 30 х 44.80 =

1 344.00 лв.

-При изчисления , които не вземат предвид Допълнително споразумение № 623/10.09.2019 г., а се изчисли обезщетението по чл.220 от КТ на база на чл.12.2 от Трудов договор № 910096/06.09.2017 г., както следва: