Определение № 259 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 259 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20245001000383 по описа за 2024 година Делото е образувано по частна жалба, предявена от Г. чрез процесуален представител адв. М. Н. против протоколно определение от 25.04.24 г., постановено по т.д. № 467/23 г. на ОС Пловдив, с което е прекратено производството по отношение на конституираните като трети лица – помагачи К. Ю. Р. и Х. Р. Р. поради направен от тях отказ от наследството, останало от Ю. К. Р..

Изпратени са преписи от частната жалба на останалите страни по делото С. Ю. С., А. М. С., Г. И. Ю., З.“ АД, К. Ю. Р. и Х. Р. Р.. Отговори не са постъпили.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна по делото и е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на С. Ю.

С., А. М. С., Г. И. Ю. против З.“ АД като главен ответник и Г. като евентуален ответник, с която се претендират обезщетения за вреди, настъпили в резултат на ПТП, виновно причинено от Ю. К. Р..

1

По искане на ответниците са конституирани трети лица – помагачи К. Ю. Р. и Х. Р. Р. като наследници на починалия Ю. К. Р. с оглед твърдяната регресната отговорност на последния по чл. 500, ал.1,т.3 от КЗ.

В с.з. на 25.04.24 г. са представени удостоверения за вписани откази от наследството на починалия Ю. К. Р., с определения съответно № 77 и 78 от 18.04.24 г. на Съдия при РС К.. Първоинстанционният съд е приел, че с вписването на отказите от наследство лицата са загубили качеството си на наследници, при което тяхното конституиране като трети лица –помагачи в процеса занапред е лишено от основание, поради което производството против тях е прекратено. Прието е, че възраженията за недействителност на отказите от наследство, направени от Г., не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството, в което тези лица са конституирани като трети лица – помагачи и не са страна по въведеното с исковата молба спорно право, като такива могат да бъдат релевирани в отделно исково производство.

Г. е въвел възражения за недействителност на отказите от наследство поради факта, че са същите са заявени за вписване след като лицата вече са приели наследството. Този довод се поддържа и в депозираната частна жалба.

Жалбоподателят се позовава на чл. 56 от ЗН и счита, че унищожението на отказа може да се предяви и чрез възражение. Представя две справки от АВ за периода 1.1.91 – 30.4.24 г., от които е видно придобиването на недвижим имот от Ю. К. Р. на дата 4.3.2015 г., както и прехвърлянето чрез дарение на същия недвижим имот от К. Ю. Р. и Х. Р. Р. като дарители на М. К. Р. като надарен, на дата 19.11.2018 г., т.е. след смъртта на Ю. К. Р.. Наведени са доводи, че тези справки доказват приемането на наследството с конклудентни действия /разпоредителна сделка с наследствен имот/, поради което отказите от наследството, вписани на 19.04.24 г. са недействителни. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да допусне разглеждането на възраженията за валидност на отказите от наследството, поради което се явява незаконосъобразно определението за прекратяване на производството по отношение на третите лица – помагачи.

Настоящият въззивен състав

2 споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с представянето на удостоверения за вписани откази от наследство се удостоверява отпадането на качеството на наследник на конституираните трети лица – помагачи. В образуваното съдебно производство, в които същите не са главни страни, не е допустимо разглеждането по същество на въпроса за действителността на тези откази, независимо от формата на действителност - нищожност или унищожаване. По съществуването на едно материално право или задължение съдът може да се произнася при постановяване на решение по същество по делото. В това производство съдът не се произнася по въпросите за отговорността на третите лица – помагачи, тъй като против тях няма предявени обратни искове. Поради това не може да разглеждат по същество и възраженията, свързани с действителността на отказите от наследство, респ. да се събират доказателства в тази насока. По отношение иска по чл. 56, ал.1 от ЗН, според който кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника, следва да се посочи, че същият е специален иск, има конститувен характер, с предявяването му кредиторът претендира правна промяна в своя полза, като са неоснователни доводите, че същият може да бъде въведен чрез възражение във висящ исков процес.

Посоченото подкрепя извода, че оспорването на вписаните отказите от наследството на Ю. К. Р., би могло да се релевира в отделно исково производство, включително и това, в което се търси претендираната тяхна регресна отговорност в качество на наследници на починалия водач, виновен за настъпване на ПТП, но по същество не може да се разглежда в производството, в което същите имат единствено качество на трети лица – помагачи.

Ето защо ПАС намира частната жалба за неоснователна.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от от 25.04.24 г., постановено по т.д. № 467/23 г. на ОС Пловдив, с което е прекратено 3 производството по отношение на конституираните като трети лица – помагачи К. Ю. Р. и Х. Р. Р. поради направен от тях отказ от наследството, останало от Ю. К. Р..

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4