Решение № 1483 от 29.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300502101 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК***** със седалище и АУ:гр.***** чрез юрк.Н. Г. П. А. против решение №260023/07.02.2023 г., постановено по гр. дело №1 4236/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, 13 гр. състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД иск за признаване за установено, че П. Г. Ф. с ЕГН:

********** му дължи сумата от 10369,93 лв. – главница по договор за паричен заем с № 2605473 от 31.01.2019 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с подписване на Приложение № 1 от 19.09.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/; 884,67 лв. – договорна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 14.09.2017 г.; 634,56 лв. – обезщетение за забава за периода от 14.02.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията и разноските за производството и с което е осъдена АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД да заплати разноските на ответната страна в производството, както и на пълномощника на ответницата Адвокатско дружество „Г.“ сумата от 1073.35 лв. съгласно определение от 27.3.2023 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.

Претендира за разноски и юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. Във 1 въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Във въззивната жалба са изложени конкретни оплаквания, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато се приеме, че договорът за кредит е недействителен, следва да се върне чистата стойност на кредита, която съгласно сключения договор е 10 500 лв. Неправилно съдът е приел, че договорът за кредит е нищожен поради това, че шрифтът е под 12, тъй като изискването за шрифтът да не бъде помалък от 12 съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК противоречи на Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да се прилага. Претендират се разноски.

Постъпила е частна жалба срещу определение на РС от 17.3.2023 г. от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, с което е осъдена да заплати на П. Г. Ф. направените разноски по исковото дело в размер на 1 441.10 лв. и 720.55 лв. разноски по заповедното производство. Изложени са съображения за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на въпроса. Цитира се съдебна практика.

Постъпил е отговор от П. Г. Ф., чрез адв. Д. Б., с който се иска съдът да присъди чистата стойност на кредита, намален с извършените от Ф. плащания в размер на 199.51 лв. и да се присъди само сумата 9800.49 лв., тъй като счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която норма съответства на Директива 2008/48/ЕО, а с определение от 14.4.2021 г. Съдът на ЕС е приел в т. 35 и в т. 37 от раздел по преюдициалните въпроси, че допълнително предвиденото изискване в чл. 10, ал. 1 ЗПК съответства на директивата и следва да се прилага, тъй като се допуска в националната правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат предоставени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Освен това счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в ГПР не е включена таксата за разглеждане на кредита и застраховката, описани в погасителния план, което води до това, че размерът на ГПР е неправилно изчислен, което не съответства на изискванията на цитираната по-горе разпоредба на ЗПК. С определение № 5685/30.9.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, ІІІ ГО, е прието, че липсата на включване на разход за застрахователна премия при изчисляване на ГПР винаги води до неговото неправилно пресмятане и до недействителност на договора на основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 10 ЗПК. Претендира за разноски по делото.

От събраните по делото доказателствата съдът установи следното:

От приетите по делото доказателства се установява, че между П. Г. Ф. с ЕГН:

********** и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е подписан договор за паричен заем с № 2605473 от 31.01.2019 г. , от който е видно, че е получена в заем сумата 10000 лв. , която е следвало да върне ведно с годишна възнаградителна лихва от 14,50% лв., на 85 месечни погасителни вноски, такса разглеждане на кредит – 500 лв. и застраховка от по 14,46 лв. на месец, при ГПР=20,37% . От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ М. К. от 24.09.2021 г. по допусната СТЕ се установява, че размера на шрифта на договора за потребителски кредит и всички приложения към него са отпечетани на шрифт, по-малък от 12. От приетото и неоспорено заключение на ВЛ М. М. от 24.10.2022 г. се 2 установява, че в ГПР от 20,37% като разход е вскючена само договорната лихва, а таксата за разглеждане на кредита от 500 лв. и застрахователната премия от 1229,10 лв. не са включени в ГПР. От заключението на ВЛ се установява, че П. Ф. е извършила само 1 плащане по кредита в размер на 199,51 лв.

ПОС намира, че съгласно чл.10,ал.1 ЗПК всички елементи на договора за потребителски кредит трябва да бъдат изписани на шрифт, не по-малък от 12. Съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР, а съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК – общ разход по кредита за потребителя са всички разходи, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници, включително разходите за допълнителни услуги в т.ч. застрахователните премии. Тъй като таксата за разглеждане на кредита от 500 лв. и застрахвателната премия от 1229,10 лв. е следвало да бъдат включени в ГПР, а не са включени, определеният в договора ГПР от 20,37% не отговаря на дейстителния, което опорочава коректността на общите разходи по кредита. От цитирените по-горе заключения на вещите лица по приетите по делото експертизи се установява, че изискванията на чл.10,ал.1 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК не са спазени. Съгласно чл.22 ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,ал.1,т.7-12 от ЗПК – договорът за кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

ПОС не споделя изложените в обжалваното решение доводи, че тъй като главницата в исковото производство се претендира на договорно основание по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, то при извод за недействителност на договора искът следва да се отхвърли, тъй като се базира на неоснователното обогатяване. Действително ищецът основава претенцията си за връщане на предоставената главница на сключения договор за заем, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК при извод за недействителност на потребителския кредит, кредитополучателят дължи на кредитора чистата стойност на получения кредит. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните по договора за потребителски кредит при недействителност на последния, включително като намери приложение по предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения договор. В противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение.

Ето защо съдът намира, че съгласно чл.23 от ЗПК следва да се присъди само чистата сума на неиздължения кредит, поради което е основателен само искът за установяване на дължимостта на главницата.От приетта ССЕ се установява, че ответницата е извършила плащане по кредита в размер на 199.51 лв., от което следва, че непогасената главница по получения заем е в размер на 9800.49 лв. , до която сума искът е основателен и ще се уважи.

3

Не до същият извод е достигнал и районния съд, поради което решението му в тази част следва да се отмени за разликата над 199,51 лв. до пълния предявен размер на главницата от 10369,93 лв. и вместо него в тази част ще се присъди друго, с което искът за главницата ще се уважи в размер на 9800,49 лв.

По отношение на отхвърления иск за мораторна лихва:

Съгласно правилото на чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за недействителен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила по правилата на неоснователното обогатяване. Тъй като в този случай няма определен ден за изпълнение, съгласно чл.84 ЗЗД длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. От това следва, че при недействителност на договора за кредит, чистата сума на дължимата главница подлежи на връщане ведно със законната лихва от датата на поискването – в случая от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.07.2020 г.

Решението на РС в останалата отхвърлителна част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

По отношение на разноските.

Присъждане на разноски за адвокатско/юрисконсулско възнаграждение са поискани страните, поради което следва да им се присъдят такива по съразмерност на уважените/отхвърлените искове. На въззивника ПОС определя юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лв. за исковото и 150 лв. за въззивното производство.

С определение №260073/17.03.2023 г. на ПРС,13 гр.с. в частта за разноските по чл.248 ГПК РС е изменил решението си в частта за разноските в следния смисъл: осъдил е АСВ да заплати на ответницата на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.- 720,55 лв. в заповедното производство и 1441,10 лв. в исковото производство. Срещу определението на РС по чл.248 ГПК е подадена ЧЖ от АСВ с оплакване, че в заповедното производство, на длъжника не следва да се присъжда заплатено АВ.

ПОС намира, че оплакването е основателно -определението е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени, тъй като РС е присъдил разноски на страната по чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв. вместо на пълномощника й по делото; присъдил е в полза на ответницата сумата 720,55лв., но в НМРАВ няма определен размер на АВ при подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена Заповед за изпълнение, поради което ПОС намира, че такова не се дължи с оглед едностранния характер на заповедното производство и готовата бланка за отговор на длъжника с текст „не дължа“, за който не се изисква да бъде мотивиран.

По отношение на дължимото АВ на пълномощника на въззиваемата по чл.38 ЗАдв.в исковото производство и въззивното производство: при материален интерес 11888,56 лв., съгласно чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ ,ред.ДВ,бр.68/31.07.2020 г./ с оглед адвокатско пълномощно от 24.8.2020 г./, АВ е 830 лв.+3%х1888,56лв.=886,65 лв., а за две инстанции – 1773,30 лв.

Разноските на ответницата в исковото производство са в размер на 398лв./за ВЛ/,а 4

АВ на АД“Г.“ – 1773,30 лв.- за цялото производство.

Разноските на ищеца/въззивника са: 287,78 лв.- в заповедното производство, 677,02 лв.- в исковото/в т.ч.:277,02лв. ДТ, 250лв.-за ВЛ,150 лв.- юриск.възнаграждение/, а във въззивното – 303,51 лв., /в т.ч.:138,51 лв.ДТ, 15 лв.-ДТ, 150 лв.юрк.възнаграждение/. Или общо за производството 1268,31 лв.

С оглед на горното, въззивникът има право на разноски по съразмерност за 1045,54 лв. /9800,49х1268,31:11888,56/; въззиваемият, който е направил разноски в размер на 398 лв., има право на разноски по съразмерност за 69,90лв./2088,07х398:11888,56/, а на АД“Г.“ следва да се присъди АВ по съразмерност на отхвърлителните искове в размер на 311,45 лв./2088,07х1773,30:11888,56/.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №260023/07.02.2023 г., постановено по гр. дело №1 4236/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, 13 гр. състав, в частта, с което е отхвърлен предявения от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД иск за признаване за установено, че П. Г.