Решение № 971 от 15.12.2023, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Сливен, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230103095 по описа за 2022 година

В исковата молба на Р. Г. Г. и К. Х. Г., двамата от Сливен се твърди, че съгласно разписен лист на гр.Сливен, вилна зона „Запад“, поземлен имот в м.“Башчардак“, с площ 1152кв.м., трайно предназначение – земеделска земя, с номер по предходен план 1890, понастоящем с идентификатор ***, е бил собственост на бащата на първата от тях. Той починал през 2014г., но приживе, през 1997г., им предоставил владението върху него, като им го подарил по повод сключения между тях граждански брак. В тази връзка, още на следващата година Г.и декларирали имота на свое име в община Сливен и започнали да плащат местния данък за него; да го обработват, да се грижат за облагородяването му; засадили и гледали овощни дръвчета и беряли плодовете им. По някое време решили да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собствеността върху него, като за придобивен способ се позовали на давностно владение. Подали молба-декларация пред общината, за започване на процедурата и поискали да им бъде издадено удостоверение, че имота не е общинска собственост. В него обаче било отразено, че всъщност е, без да е посочено на какво основание. По тази причина Р. и К. Г.и предявили иск, претендирайки съда да приеме за установено по отношение на община Сливен, че са негови собственици, на основание давностно владение- недобросъвестно. С влязло в сила решение обаче Сливенски районен съд го отхвърлил, с мотив, че указания в закона 10- годишен срок не е изтекъл въпреки че било прието, че двамата са успели да докажат, че са владяли имота от 1991г.

Причината за това била, че със закон- §1 от ЗДЗС от 2006г. е бил въведен, считано от 31.05.2006г., мораториум, спиращ течението на този и други такива срокове, по която причина на ищците не достигал 1 ден, за да го придобият по давност. Те обаче изтъкват в исковата си молба, че с решение на Конституционния съд на РБългария са обявени за 1 противоконституционни разпоредби, сред които и цитираната, като в мотивите си приел, че обявяването на тази разпоредба за противоконституционна не засяга нейния дотогавашен ефект. Последиците на това решение, за преустановяване на мораториума, настъпвали според ищците от момента на влизане на решението в сила.

При това положение считат, че след влизане в сила на решението на СлРС, с което иска им е бил отхвърлен, отново е започнал да тече в тяхна полза давностен срок и със сигурност липсващия им един ден е изтекъл към момента на депозиране на исковата молба, по която е образувано настоящото дело.

Позовавайки се на тези факти Г.и отново предявяват иск съда с решение да приеме за установено по отношение на общината, че са собственици на процесния имот.

В своевременно депозирания писмен отговор общината оспорва претенцията, като отрича правата на ищците. В подкрепа се излагат аргументи защо според ответника последните не са успели да осъществят владение върху имота, с необходимите намерение и продължителност. В тази връзка се изтъква подадено от ищеца искане пред общината през 1992г. за оценяването му, с цел неговото закупуване; сделка не била сключена, но от факта, че ищеца е поискал да закупи имота ответника прави извод, че Г. не се е считал към него момент за собственик на процесния имот. Ответникът признава, че през 1998г. ищците са декларирали имота пред община Сливен като своя собственост, но отрича до този момент те да са придобивали собствеността върху него по какъвто и да е начин/способ. В годините след 98-ма пък давали разнопосочни сигнали за намерението си да своят имота, като напр. през 2009г. със заповед на кмета на общината на ищеца било отказано правото да придобие имота, а с подаване на искане в този смисъл ищеца манифестирал, че очевидно не се счита за собственик на имота. През 2021-ва година пък ищцата подала декларация пред Д“МДТ“Сливен, че притежава ½ ид.ч. от имота, а другата е собственост на сестра й. Според ответника, по този начин се оборвало ищцовото твърдение, че те са владяла имота с цел да го своят от 1998г. и до датата на депозиране пред съда на исковата молба, по която е образувано настоящото дело.

Последното възражение на ответника е, че ищците не са владяли имота в необходимата продължителност, тъй като са установили владение през 1998г., но с налагането на забраната, мораториума за придобиване по давност на имоти, частна общинска и държавна собственост, до влизането в сила на решението по конституционно дело 16/2021г. на КС на РБ и до предявяването на настоящия иск, не е изтекъл необходимия по закон 10-годишен срок.

В проведеното съдебно заседание страните по същество не променят заетите от тях в писмен вид позиции. Претендират разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съда установи следните 2 факти:

На 30.06.2022г. кмета на община Сливен е издал, на Р. Г., удостоверение- № 940012607, че имот с идентификатор *** с площ 1152кв.м. в м.“Баш чардак“, землището на гр.Сливен, е общинска собственост.

От документът, представляващ лист № 8 от материалите по настоящото дело се установява, че в разписен лист на вилна зона „Запад“, имот под № 1890, представляващ овощна градина, е собственост на Г.Т.К.. В графа №6, озаглавена „№ и дата на документа за собственост“, след името на това лице, е записано, че той е собственик въз основа на договор. С ръкописен текст е добавено, неясно от кого и кога, името на К. Х. Г..

Видно от удостоверение № 9400- 13113/ 01.07.2022г., на 17.12.2014г. е починал Г.Т.К., като е оставил за наследници съпругата си, която е починала половин година след него, както и дъщерите си М. Г. М. и Р. Г. Г..

От скица № 15-680172/ 23.06.2021г., издадена от СГКК-Сливен е видно, че цитирания по-горе имот № 1890 по разписния лист, понастоящем се индивидуализира като поземлен с идентификатор *** и представлява земеделска земя за земеделски труд и отдих /съгл.§4 ПЗРЗСПЗЗ/, с площ 1 152кв.м. в м.“Башчардак“, землището на гр.Сливен. Установява се и че в имота има две сгради /едната с площ 7 кв.м., а другата- 27 кв.м./, както и че като собственик на всички тях е посочен Г.Т.К..

Р. Г. Г. е подала на 28.06.2021г. декларация по чл.14 от ЗДМТ за облагане с данък върху недвижимите имоти.

От документите, представляващи листи 34 и 35 от делото и представени с писмения отговор се установява, че на 26.06.1992г. К. Г. е подал в община Сливен молба за оценка на земя с площ 1 500кв.м. в м.“Бадемлика“, както и че в него се намира полумасивен навес с височина 2м. и няколко плодни дръвчета, на възраст от една до четири години; също, че имота е ограден.

С вторият от тези два документа мъжа е декларирал, че имота му е предоставен за ползване чрез покупка и че е единствена зем.земя на семейството му.

Със заповед № РД-15-824/ 17.06.2009г. кмета на община Сливен е отказал на К. Х.

Г. да придобие правото на собственост върху поземлен имот 435.143 /стар идентификатор 1890/ в м.“Башчардак“, тъй като не отговаря на изискванията на §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

От писмо-отговор на община Сливен, № РД-04-804/ 23.07.2021г. съда приема, че по кадастралния план на „Вилна зона-запад“ от 1995г. имота, който понастоящем е с идентификатор ***, е с пл.№ 1890. В разписната книга на плана е записан на името на Г.Т.К.. Също, че имота попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м.“Башчардак“.

3

Сред приетите писмени доказателства са и две данъчни декларации. Едната от тях е подадена през 1998г. от К. Х. Г. 6005245800, като той декларира, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с площ 100кв.м. и намираща се в него постройка-навес- 50кв.м. в м.“Бадемлика“, а собственик на останалата ½ ид.ч. е Р. Г. Г. с ЕГН **********.

Другата е от Р. Г. Г., която през 2021-ва година декларира, че е собственик, по наследство, на ½ ид.ч. от имот в м.“Башчардак“, а другата 1/2- на М. Г. М. с ЕГН **********. Площта на имота е посочена на 115.20кв.м. и неясно от кого и кога цифрата е поправена на 100, от които застроени 34кв.м. В следваща графа сградите са индивидуализирани като селскостопански, строени през 1992г., едната с площ 7кв.м., а другата- 27 кв.м.

Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите М. Х.а Н., сестра на ищеца и Е. Д. Ф., без родство със страните. От показанията им съда приема, че процесния имот е ограден и в него има овощни дръвчета, както и че преди това там са гледани, от ищците, животни. Само от показанията на свидетелката съда приема, че ищците са започнали да ползват мястото, при това точно с тази цел- отглеждане на животни, през 1998г., като още тогава имота е бил ограден /което си е логично, щом в него има животни!, бел. на съда/. От показанията съда приема още, че в имота не се живее, а само е пригоден за животни, а и има овощни дръвчета, плодовете на които се берат от ищците. Също, че никой не е изявявал претенции към него, нито пък е притеснявал ищците. В тази им част съда кредитира показанията, тъй като свидетелите установяват сходна фактическа обстановка; кредитира ги като неоспорени от страните и неопровергани от другия събран по делото доказателствен материал. Останалата част от свидетелките показания съда няма да коментира, защото не съдържат данни за релевантни за делото факти.

С решение № 232/ 07.04.2022г., влязло в сила, постановено по гр.д.№ 4511/21г.

Сливенски районен съд е отхвърлил иск отново с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК, на същите ищци, срещу същия ответник. Видно от мотивите, постъпил е така, защото е приел, че не е бил изтекъл необходимия срок-10години, за да придобият имота по давност. Приел е, че определянето на края на този давностен срок става по общите правила за отчитане на сроковете и тьй като се касае за срок, който се брои по години, с начало 01.06.1996 г., то краят му е на последното число на предходния месец на последната година - тоест - при общата, 10 годишна давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС, която е приложима в случая - на 31.05.2006 г. С разпоредбата на § 1 от ЗД ЗС от 2006 г. обаче, е въведен мораториум, спиращ течението на срока, считано от 31.05.2006 г., който е последният ден на последната година, в който придобивният срок изтичал.

Съдът е приел още, че ищците са успяли да докажат, при условията на пълно и главно доказване, че „са владяли имота от 1991 г. до настоящия момент, като от 1985 г. до 1991 г. имота е бил владян от наследодателя на ищцата Р. Г., като са били налице всички елементи на владението като фактическо състояние. На първо място е бил налице 4 обективния признак - упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя, като тази законова презумпция не беше оборена в настоящия процес. Освен това се доказа от свидетелските показания, кредитирани от съда, че владението на ищците е било постоянно, т.е фактическата власт върху вещта, която се упражнява с намерение да се държи вещта като своя няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин препятсващ евентуалното й владение от други лица, владението е било непрекъснато, тъй като не било загубено за повече от 6 месеца по см. на чл. 81 ЗС, било е несъмнено, спокойно, и не е било установено по насилствен начин и е било явно, тъй като не е било установено по скрит начин. … Същите владеят имота от 1991 г. до настоящия момент или повече от 30 години.“

Видно отново от мотивите, съда е приел, че процесния имот е частна общинска собственост.

Така установените факти мотивират следните изводи за правото:

Предявен е иск с пр.осн.чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл.79 от Закона за собствеността /ЗС/. Очевидно е, че, а и ищците сами го изтъкват, те основават правото си на собственост на осъществено от тях давностно владение, недобросъвестно. Съгласно цитираната правна норма, то трябва да продължи поне десет години, а, както и добросъвестното, трябва да е явно, спокойно, несмущавано, непрекъснато. Според съда, ищците са владяли имота поне от 1998г., тъй като в този смисъл са свидетелските показания, а и писмени доказателстватогава е деклариран пред община Сливен от тях, като техен, собствен.

Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab5fe2fa-dc67-4e65-8755-f02215cca333