Решение № 114 от 07.03.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 992/2021
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 07.03.2022
- В сила
- 23.06.2022
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.402, ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Благоевград, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210200992 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Б, представлявано от управителите Н Н и С И , против НП №01002088/21.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Б , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме за доказано, то е маловажен случай пи смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно.
РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, като прецени събраните доказателства, становищата на 1 страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 13.05.2021г., около 14.30 часа, по работни места за спазване на трудовото законодателство, на обект-Заведение за бързо хранене „К “, находящ се в гр.Б , ул.“Х “№, експлоатиран от „О “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Б , представлявано от управителя С И и Н Н , както и при извършена проверка в последствие по документи на 20.05.2021г., от длъжностни лица при санкционният орган, е констатирано, че това дружество, в качеството му на „работодател“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР към КТ, е допуснало на 13.05.2021г., лицето Ал. П. Тр., да извършва трудова дейност на този обект, на длъжността “доставчик на храна“, без да му е предоставен екземпляр от сключен с него трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни. Проверката е извършена от св.М.С. и М.Ц., в качеството им на инспектори при ДИТ-Б , които предоставили на лицето А.Т. в хода на въпросната проверка на място, декларация по чл.402, ал.1 т.3 от КТ/л.15/. В тази декларация св.Т. собственоръчно е удостоверил, че извършва трудова дейност към момента на проверката и за проверяваният обект. Посочил е, че длъжността, която заема е „ доставчик на храна “, както и, че изпълнява тази функция имено от 10.05.2021г., при 8-часово работно време, с дневна почивка от 20 минути и уговорено трудово възнаграждение по 30 лв. на ден . Този работник е декларирал също така, че с него не е сключен трудов договор при попълване на декларацията на 13.05.2021г.
След приключване на проверката по работни места и с оглед на декларираното от работника А.Т., на жалбоподателя, като негов работодател, е изпратена призовка от проверяващите органи по чл.45 от АПК, за извършване и на проверка по документи на дата 19.05.2021г. За целта на процесното дружество е предоставена и достатъчна времева възможност за представяне на документи, във връзка със сключени трудови договори на работниците с месторабота- провереният обект/л.13/ Призовката за 2 документалната проверка е връчена по седалище на жалбоподателя и в изпълнения на дадените указания от контролният орган на 13.05.2021г., законният представител на процесното дружество е предоставил на проверяващите лица, копие от сключен писмен граждански договор от 01.04.2021г., подписан между жалбоподателя и св.А.Т.. С този договор, лицето се назначава на длъжността “доставчик на храна“ към провереният обект, с възнаграждение по 30.00лв. на ден, като работата му е свързана с извършване на периодични доставки на хранителни продукти, които доставки се уговарят за деня по телефон .
За извършените проверки е изготвен и нарочен констативен на 13.05.2021г. От своя страна, въз основа на подадената декларация от страна на св.А.Т. за налично трудово правоотношение, без сключен с него трудово договор до датата на процесната проверка по работни места, описаното поведение на процесното дружество като работодател по КТ, е квалифицирано от проверяващият орган като административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, за което св.С., в присъствието на св.М.Ц., е съставила срещу жалбоподателя АУАН№01-002088/ 20.05.2021г. Акта е връчен лично на законният представител на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 21.06.2021г., Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Б , е изготвила атакуваното НП№01-002088, с което за описаното в този акт административно нарушение по чл.63, ал2 от КТ, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция по чл.416, ал.5 вр. с чл.
414, ал.3 от КТ, а именно сумата от 2 000лв. НП е връчено лично и срещу подпис на законен представител на процесното дружество към 28.06.2021г. и в законният срок срещу него е депозирана и процесната жалба /01.07.2022г./ Изложените фактически твърдения в АУАН се потвърждават от разпита на свидетелите М.С. и М.Ц.. Те установяват, че лично извършили проверката по работни места и на описаният в акта обект, където възприели да полага труд и работника А.Т. в качеството си на „доставчик на храна“, което сам удостоверил в нарочна представена му декларация по КТ. В декларацията си същият посочил работно време, работно място и длъжност, която заема при процесното дружество като негов работодател, посочил е и трудовото си възнаграждение, че е започнал да полага труд преди проверката по трудово правоотношение, без да му е предоставен екземпляр от сключен и 3 регистриран трудов договор . Заради това на жалбоподателят бил съставен и АУАН, връчен на законният му представител . Свидетелите са категорични, че по време на проверката, св.Т. не ги е уведомявал, че има сключен граждански договор с процесното дружество за посочените в декларацията по КТ условия и работа.
При разпита на св.Т. в съдебното производство, същият потвърждава, че попълнил процесната декларация по КТ в хода на проверката, но сочи, че не декларирал трудово правоотношение, защото към този момент имал сключен граждански договор с процесното дружество. Описаните условия по трудово правоотношение в декларацията му пред проверяващите лица, Т. твърди, че били условия на гражданският му договор, но той не казал , че има именно такъв договор на контролните органи.
Видно от приложена по делото справка за регистрация на договори на процесното дружество в ТД на НАП, към датата на проверката, не е имало регистриран в този орган трудов договор за св. Т., от страна на процесното дружество като негов работодател .
Материалната компетентност на проверяващите лица в процесният казус се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката, Заповед №3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон. В НП ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява- проверки /по работни места и по документи/ и свидетели, отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя. АУАН и НП са и надлежно връчени –лично на законният представител на жалбоподателя. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН, който е мотивирал издаването на обжалваното НП. Ето защо, възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за неоснователни, тъй като издаденото НП е изготвено в пълно съответствие със ЗАНН и то е 4 процесуално законосъобразно.
От друга страна, съгласно нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, р аботодателят е длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да предостави на същия, екземпляр о т сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При това положение и след едно синтактическо, систематическо по КТ и логическо тълкуване на тази норма, се налага извода, че за да възникне задължението за един работодател по чл. 63, ал.2 от КТ, първо следва да е сключен и подписан от двете страни /т.е. в писмена форма/ трудов договор, заради което и законодателят е използвал в редакцията на нормата „сключения трудов договор“ като минало свършено време, а не друга граматическа форма, в това число и бъдещо такава под условие /„договора след сключването му“/. В конкретният казус обаче се установи по несъмнен и категоричен начин както с показанията на разпитаните свидетели в процеса, така и с приложени писмени доказателства /декларация на св.Т. по КТ, граждански договор на Т. от 01.04.2021г. и справка за регистрация на договори на процесното дружество в ТД на НАП/, че към датата и на датата на процесната проверка по работни места /13.05.2021г.
/ от страна на служителите на ДИТ- Б , между процесното дружествоработодател и св.А.Т., не е имало въобще сключен трудов договор, нито пък е бил подписан от страните в писмена форма такъв, респ. не е бил и регистриран в ТД на НАП подобен договор към същият момент . Нещо повече, към момента на процесната проверка са доказа, че между жалбоподателя и св.А.Т. вече е бил сключен граждански договор за възлаганата му работа по доставка на храни в провереният обект . В такава хипотеза, за процесното дружество не е възникнало задължението по чл.63, ал.2 от КТ да му връчва несключен трудов договор, респ. нерегистриран такъв и в ТД на НАП, което и обективно един работодател не може да изпълни по очевидни причини. /В тази насока е и съдебната практикаРешение №149/26.03.2019г., постановено по кнахд.№106/2019г. по описа на АС-Плевен, Решение№1805/25.10.2013г. по кнахд№ 3888/2012г. по описа на АС-Пловдив, Решение от 19.06.2013г. по кнахд№14582013г. на АС-Ловеч/ Предвид изложеното се налага извода, че жалбоподателят не е извършил и не е могъл на практика да извърши от обективна страна 5 вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ без сключен трудов договор с лицето А.Т. на датата и към момента на процесната проверка. Като не е съобразил това и е издал обжалваното НП, с което е ангажирал имуществената отговорност на процесното дружество, санкционният орган е издал материално незаконосъобразен акт, който като такъв подлежи на отмяна.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият казус не може да се разглежда и в контекста на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, след като законодателят в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, сам изрично и императивно е предвидил, че нарушението на чл.63, ал.2 от КТ, не е маловажен случай.
Предвид изложеното и след констатацията, че не е доказано извършването на нарушение по чл. 63, ал.2 то КТ от страна на жалбоподателя, респ. като отчете обстоятелството, че за жалбоподателя се явява упълномощен защитник- адв.В. К., който неколкократно е участвал по делото като процесуален представител за тази страна, съдът намира искането на жалбоподателя по чл.63, ал.3 от ЗАНН за основателно и счита, че следва да му се присъдят сторените по делото разноски за адвокатска защита, възлизащи на сумата от 300.00лв., каквато и изрично е посочена като заплатена на защитника по неговото пълномощно в делото. Разноските на жалбоподателя следва да се възложат за заплащане на санкционният орган, като съда не счита същите за завишени с оглед на извършеното процесуално представителство и защита от страна на адв.К. съобразно чл.18 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.