Решение № 377 от 14.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Пловдив, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330205707 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

722947-F703714/30.08.2023 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Шанс -2005” ООД, ЕИК 160001905, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от Н. М. Ю., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Жалбоподателят „Шанс -2005” ООД, в жалбата, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен, тъй като съгласно най-новата практика на СЕС издаването на АУАН и ПАМ „затваряне на обект“ е прекомерна санкция и не се осигурява възможност за идентичност на съдебния контрол, поради което НП следва да се отмени. Жалбоподателя не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният му представител изпраща писмено становище в което развива доводите.

Въззиваемата страна ЦУ на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 08.04.2023 г. в гр. Пловдив на адрес *** в обект – магазин „***“, стопанисван от „Шанс -2005” ООД била извършена оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП. Свид. Т. М., направила контролна покупка, за която не му бил издаден касов бон. След което служителите на НАП се легитимирали, установили че в обекта има едно фискално устройство. Бил изведен Дневен отчет на фискалното устройство Datecs FР - 2000 с инд. DT *** и ИН на фискалната памет № **, който показвал касова наличност от 915,50 лв., при описа на наличността на паричните средства в касата било установено, че физически в касата на това фискално устройство има 1863 лв. като разликата в повече с наличните по фискално устройство била 947,50 лв., тъй като не била използвана функцията „служебно въведени суми“.

Констатациите били отразени в протокол за извършена проверка в обект от 08.04.2023 г. сер. АА № 0121967, подписан от представител на дружеството без забележки, възражения и искания. Касовата разлика била такава поради неизползването на функцията служебно въведени суми и според обясненията на ****ката на дружеството жалбоподател, средствата били оставени от оборота от предходен ден за разплащане с доставчици.

На 20.04.2023 г. била съставена ЗПАМ с № ФК -168-0121967/20.04.2023 г., с която било наложена мярка „запечатване на търговски обект“ за срок от 14 дни, за допуснато нарушение по чл. 3,ал. 1 от Наредба № Н-18/13..12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС, а именно не издадена фискална касова бележка за направена контролна покупка. Същата била връчена на 22.04.2023 г.

На 25.04.202 г. пред орган на приходите се е явила Н. Ю. – **** на „Шанс -2005” ООД и въз основа на резултатите от проверката били съставени 2 броя АУАН. Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F703714/25.04.2023 г. срещу дружеството, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС и АУАН сер. AN № F703713/25.04.2023 г. за нарушение за нарушение по чл. 3,ал. 1 от Наредба № Н-18/13..12.2006 г. на МФ. Актовете били съставени в присъствието на свидетел и законния представител на нарушителя. Актът бил връчен и подписан без възражения.

По № F703714/25.04.2023 за извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП № 722947-F703714/30.08.2023 г. срещу дружеството, с което му била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. По другия АУАН било издадено НП№ 722948-F703716/30.08.2023 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

Й. М. – актосъставител и проверяващ, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително AN № F703713/25.04.2023 г.,

№ F703714/25.04.2023 г. , НП№ 722948F703716/30.08.2023 г., Протокол за извършена проверка от 08.04.2023 г. сер.

2

АА № 0121967/26.03.2021 г., 2 бр. копия на фактури, Стокова разписка, декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, опис на паричните средства в касата към момента на проверката към ПИП0121967/08.04.2024, документи от клен, служебни и фискални боновекопия, дневен финансов отчет, съкратен отчет на фискална памет, оправомощителна заповед, и др.

Разпитан в съдебно заседание св. М. поддържа констатациите в АУАН и протокола за извършена проверка. В допълнение изяснява, че проверката е започнала с контролна покупка, за която не бил издаден касов бон. Сочи се, че за констатираните нарушения били съставени 3 АУАН 1 на физическото лице и 2 на дружеството.

Показанията на св. Й. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на представения дневен финансов отчет от фискална памет на фискалното устройство. В същото време е в съответствие с описа на паричните средства и протокола за извършена проверка относно наличните парични средства в касата и тези отразени във ФУ.

Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Няма непълнота нито в описанието, нито в правната му квалификация. Не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

От материалноправна страна:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на „Шанс -2005” ООД, като нарушение на посочената разпоредба на чл.33, ал.1 от специалната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към 3 софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Посочената норма гласи, че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Безспорно се установява, че „Шанс -2005” ООД, е извършвало търговска дейност в обект – магазин, находящ се в *** с регистрирано фискално устройство модел Datecs FР - 2000 с инд. DT *** и ИН на фискалната памет № ****. Същото устройство е поддържало функцията „служебно въведени суми“, тъй като в противен случай нямаше да бъде годно за употреба и не би било регистрирано в НАП.

Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в определената от закона форма, каквото е служебното въвеждане или извеждане на суми във фискалното устройство, което да съответства на касовата наличност. Тоест трябва да има пълно съвпадение между фискалната памет, а оттам и разчетената касова наличност от ФУ, и фактическата наличност в касата към момента на проверката. Тъй като обективно е била налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство наличност на парични средства и обективна наличност на съответните операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е могла да бъде отчетена, съвсем правилно административнонаказващият орган е счел, че действията на жалбоподателя са нарушение на посочена норма.

Нарушението е формално и не е нужно настъпване на вредни последици.

Причината, поради която не са се намирали тези средства в касата, без да са били изведени от паметта на устройството е ирелевантна за наличието на нарушение.

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност, а именно дружеството, извършващо стопанската дейност.

Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая не се изследва въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна, безвиновна. С факта на установеното бездействие е налице осъществяване състава на нарушението.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1 предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв./ал.1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1“. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33, ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.

4

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв, поради което и това възражение не се споделя. Съдът споделя цитираната практика на СЕС по отношение на двойната наказауемост и неправилността на налагане на две санкции за едно и също нарушение и в частност принудителната административна мярка „Запечатване на обект“. От доказателствата обаче е видно, че тази мярка не е била приложена за това, а за друго нарушение, поради което и липсва твърдяната връзка между наложената ПАМ и съставеното НП. Мярката „Запечатване на обект“ е била наложена за извършване на нарушение по чл. 3 от Наредбата, а именно неиздаване на касов бон, за което е издадено НП № 722948F703716/30.08.2023 г., а не настоящото- това е било взето предвид при съдебното обжалване на цитираното. Атакуваният по настоящото производство акт, е съвсем отделно нарушение, за което не е издавана ЗПАМ, а веднъж наложената незаконосъобразно мярка не може да служи за основание за освобождаване от отговорност по всички останали нарушения извършени от лицето. Поради това съдът не възприема този аргумент на процесуалния представител на жалбоподателя и счита довода за неотносим към настоящия случай.

Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Наказание в минималния размер би въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.