Акт от 15.03.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.С., 15.03.2017г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, открито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ

При секретаря Е.К. като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 7280 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

С решение по чл.290 от ГПК № 149 от 12.11.2013г. ВКС е обезсилило решенията на СГС и САС постановени в частта на предявен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и е върнал делото за ново разглеждане на СГС по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД. Със същото решение е отменено са отменени решенията на СГС и САС с правно основание чл.135 от ЗЗД и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на СГС. В решението на ВКС е прието и са дадени указания, при новото разглеждане да се разгледат като предявени осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД и иск с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, при разглеждането на който да се съобрази взетото решение от ВКС на осн.чл.290 от ГПК по чл.135,ал.1 от ЗЗД, а именно, че увреждане на кредитора по смисъла на чл.135,ал.1 от ЗЗД е налице и ако не е доказано съществуване на разлика между продажната цена на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка и средната пазарна цена на такъв имот. Посочено е и че следва при преценка наличието на субективния елемент да се изложат съображения за знанието за увреждането на третото лице.

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове с правно основание : чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.135 от ЗЗД от Л.Т.П. срещу Л. ЕООД ЕИК ******* И М.Й.С. .

Ищецът твърди, че е учредил ищцовото дружество през 1992г. , а на 08.11.2000г. е прехвърлил на Е.Г.И. 250 дружествени дяла представляващи 50 % от капитала на дружеството, като дружеството от еднолично е преобразувано в дружество с ограничена отговорност при паритетно участие в капитала на двамата съдружника. Твърди и че преди включване на нов съдружник и след това е предоставял лични парични средства на дружеството, необходими като оборотни средства на дружеството за закупуването на стоки и материали за дейността му, като общия им размер възлиза в размер на 196 301.03 лв. В последствие прави допълнителни уточнения на иска, като твърди, че сумите като съдружник, ги е предоставил в заем на дружеството, като е уточнил и същите по периоди и размери в рамките от 2000 – до 2005г., а именно за 2000 г. внесени 50 000 лв., за

2001г. внесени 40 000 лв., за 2002 г. внесени 26 000 лв. , за 2004г. внесени 24 400 лв., а през 2005г. внесени 10 805.50 лв. Твърди се, е сумите са предоставяни за срок от около 2 години, без последната, като връщането им се е дължало към 31.12.2002г. на първата сума, към 31.12.2003г. на втората сума, към 31.12.2004г. на третата сума, към 31.12.2006г. на четвъртата сума и петата предоставени суми. Моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 50000 лв. частичен иск от цялата дължима сума от 196 301.03 лв. Наред с осъдителния иск е предявил и иск с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, с който претендира връщане в имуществото на дружеството на отчуждения веднага след изключването му имот, собственост на ответното дружество. – двужетажна сграда / Битов комбинат/ , находящ се в кв.Х.Д.,*** , със застроена площ от 380 кв.м., състоящ се от кафе, магазин за хранителни стоки, рибен магазин, помещение за трафопост, компютърна зала с офиси и избено помещение на сутеренен етаж. Твърди, че продажбата е извършена на подставено лице и на цена значително по-ниска от данъчната оценка. Моли да се прогласи относителната недействителност спрямо ищеца на така извършената покупко-продажба на първия етаж от имота на дружеството между ответното дружество Л. ЕООД и ответника М.Й.С..

Ответната страна оспорва исковете, твърди че не е налице предоставяне на сумите в заем и наред с това извършената сделка, не е извършена за уврежадане интереса на ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за 2000 г. в размер на 50 000 лв.

Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства – приходни касови ордери и приетите основно и допълнително заключения се установява, че ищецът, преди изключването като съдружник от дружеството е внесъл в дружеството твърдените от него суми за съответните години, както е посочил. Внасяните от ищеца суми в дружеството ответник са били осчетоводявани, макар и при неправилно и нередовно водено счетоводство в салдото на сметка 107 Сметка на собственика, като са прехвърляни и по – други сметки, като напр. сметка 102 Допълнителен капитал. Такива вноски ищецът е правил и преди 2000 г., но същите не са предмет на спора. Вещите лица са констатирали несъответствие между Баланса и Отчета на дружеството. Наред с това в особеното мнение е посочено, че внасяните суми не са засичани, като налични на каса, за периода на внасянето им. Към 31.12.2005г. цялата сума внесена за периода 200 – 2005г. в размер на 151 205.50 лв. е осчетоводена по кредита на сметка 493 Разчети със собственици. Вещите лица са посочили, че сумите не са отразени в отчета за паричните потоци.

Видно от обясненията на в.л. Ф. от осз 21.05.2014г.в раздела парични потоци, тези потоци на някои места са отразявани общо, но че има внесени суми от собствениците, които подлежат на връщане се вижда от баланса и от аналитичните сметки- 493 разчети със собстеници. Като се съберат всички части на баланса на практика има редоввно осчетоводяване.

Видно от представените по делото решения на СГС от 04.09.07г. и САС № 24 от 24.09.2008г. , освобождаването на ищеца като съдружник , в ответното дружество, с решение на ОС е било отменено, като решенията са влезли в сила през 2010г.

По делото са изслушани свидетелите А.Г. и С.И., първият работил при ответното дружество като охранител на паркинг, а втория наемател на обекти в сградата притежавана и продадена от ответното дружество. От показанията на двамата се установява, че първоначално управител на ответното дружество е бил ищеца Л.П., а след неговото освобождаване управител е станала Е.Г.. Наема от паркинга и от магазина и офиса са изплащани първоначално на Л., а след освобождаването му са продължили да ги предават на Е.. И двамата свидетели установяват, че някъде през 2006г. се е явил и ответника М..

Свидетеля Г. установява, че е виждал Е. и М. често заедно, влизали са в един общ вход, демонстрирали са близост . За демонстрирана близост между собственика на ответната фирма Е.Г. и ответника М.С. говори и свидетеля И.. Свидетеля И., който след представянето на ответника М.С., придобил собствеността върху сградата, собственост на ответната фирма, и след като е узнал, че Л.П. е отстранен от фирмата е започнал да заплаща наема за наетите от него помещения на новия собственик М.С.. М., първоначално, е идвал заедно с Е. за получаването на наемите, като в тези случаи са демонтстрирали своята близост пред свидетеля.

Свидетелката С.И., работеща като счетоводител при ответното дружество от м.10.2006г. установява, че е получила документацията от Е.Г., като едноличен собственик на капитала. Същата е знаела за наличие в имуществото на дружеството на сграда на два етажа, тип стар битов комбинат, която в последствие е била продадена. Същата няма спомени кога точно е извършена продажбата и дали и каква сума е постъпвала по сметките на дружеството от тази продажба.

При изслушването на ответника

Стоименков по въпросите зададени му от ищеца същият заявява , че не е живял в едно жилище с Е.Г. и в такова на нейния вход. Били са съученици в търговско банковата гимназия. Предвид, че е търсил да закупи имот и е узнал, че ответната фирма го продава е заплатил цената и е придобил собствеността му и е негов собственост и до настоящия момент. Твърди, че не се е целяло увреждане на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 и с правно основание чл.135, ал.1