Решение № 5777 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5777 гр. С., 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20221110154044 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на дължими вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № .. по описа на СРС, 67 състав, в условията на разделна отговорност при квоти 5/8 за ответницата Ц. И. С. и 3/8 за ответницата Л. И. Д. за следните суми: 6 433,84 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 935,87 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 30.08.2021 г., сумата 34,10 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 6,90 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот – .., находящ се в гр. С.., абонатен № ..

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при 1

Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответницата Л. И. Д. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на възникнала облигационна връзка с ищеца, като навежда твърдения, че не живее в имота от много години и е направила отказ от наследство. Твърди, че се касае за непоискана услуга по смисъла на чл. 62 ЗЗП, поради което оспорва да дължи плащане.

Ответницата Ц. И. С. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е получавала фактури за начислена топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач “Т.” ЕООД не оспорва исковете, като счита същите за основателни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да докажат погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и 2 продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, т. 13 ДР на ЗЕЕЕ /отм./, и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сградаетажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение, следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда- етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право 3 възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55 г. от З. № .. на I . при С., се установява, че И.П.Р. е придобил по покупка от С. – С. за изграждане на С. правото на собственост върху апартамент (жилище) № ., блок .., етаж .. на жилищния комплекс “Н.”.

Представено е удостоверение с изх. № .., издадено от Г. – С., в уверение на това, че стар адрес - ж.к. Н. .. се отнася за многофамилна жилищна сграда с четири входа, отразена с идентификатор .. в кадастралната карта и кадастралните реГ.три, одобрени със Заповед .. на Изпълнителния директор на А., находяща се на територията на район Н. – С., със следния настоящ адрес: ж.к. Н. ..

От приетото по делото писмо от кмета на С., район “Н.” с изх. № ...-(7) от .. се установява, че бившият жител на гр. С. И.П.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. “Н.”, ., починал с акт за смърт № .., издаден от гр.

К., семейно положение – женен, след смъртта си е оставил за свои наследници по закон: съпруга – Л. И. Р., ЕГН **********, дъщеря – Л. И. Р., ЕГН ********** и дъщеря – Ц. И. С., ЕГН ..

И.П.Р. е придобил собствеността върху процесния имот на 26.11.1970 г.

По делото не се съдържат данни кога е сключен бракът между И.П.Р. и Л. И.

Р.. Придобиването на имота е станало при действието на Семейния кодекс от .

/отм./, който въвежда режима на общност. Ако бракът е сключен преди 26.11.1970 г., то процесният имот, въпреки че е придобит само на името на И.Р., по силата на закона е станал съпружеска имуществена общност. В случай, че бракът е сключен след 26.11.1970 г., то към момента на смъртта на И.Р. имотът е бил негова лична собственост. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е прието постановление за налагане на възбрана с изх.

№ .., от което се установява, че срещу длъжника Л. И. Р. е образувано изпълнително дело № . по описа на Ч., рег. № ., с район на действие С..

Възбраната е наложена върху притежаваните от длъжника Л. И. Р. 4/6 идеални части от процесния имот. С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че към момента на смъртта на И.Р. процесният имот е бил С..

Наследството на И.П.Р. е открито в момента на смъртта му /чл. 1 ЗН/ - .., 4 като той е притежавал 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. След смъртта си И.Р. е оставил за свои законни наследници съпругата си Л. Р. и двете си дъщери Л. Р. и Ц. С.. При прекратяването на брака между И.Р. и Л. Р. дяловете им са били равни – чл. 27 СК 1985 г. /отм./.

След смъртта на И.Р. неговата съпруга Л. Р. е получила 4/6 идеални части от процесния имот /1/2 идеална част от прекратената С. и 1/6 по наследство от нейния съпруг/, а Л. Р. и Ц. С. са получили по 1/6 идеална част по пътя на наследяването.

По делото е прието нотариално заверено заявление за отказ от наследство от 12.05.2014 г., от което се установява, че ответницата Л. И. Д., ЕГН **********, се отказва от наследството на И.П.Р., починал на ..

Издадено е съдебно удостоверение от Софийски районен съд, ., като отказът от наследство е вписан в специалната книга на съда под № ..

Съдът разполага с правомощието да се произнесе по валидността на отказ от наследство, само ако в производство е направено възражение за това или е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на отказа. При липса на спор съдът следва да зачете правните последици на отказа. В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 244/19.10.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г. на ВКС, ІІ ГО. В случая ищецът не е оспорил валидността на направения от ответницата Л. И. Д. отказ от наследство.

Отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл.

49, ал. 1 ЗН, има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат задълженията, които се включват в същото наследство. При това тези последици настъпват с обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите задължения. В този смисъл определение № 1334 от 29.09.2009 г. по гр.д. № 1034/2009 г. на ВКС, ІV ГО. Следователно ответницата Л. И. Д. не е станала наследник на И.П.Р.. След като не е настъпило наследствено правоприемство поради направения отказ, Л. И. Д. не е станала собственик на 1/6 идеална част от процесния апартамент, а с нейния дял са се уголемили дяловете на останалите наследници – преживялата съпруга Л. И. Р. и другата дъщеря – 5 ответницата Ц. И. С. /чл. 53 ЗН/. От изложеното следва, че предвид извършения отказ от наследство и по силата на чл. 5 във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗН съпругата Л. Р. е придобила 3/4 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, а ответницата Ц. С. – 1/4 идеална част от същия.

По делото е прието и съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, 158 състав, от което се установява, че Л. И. Д., ЕГН **********, се отказва от наследството на Л. И. Р., ЕГН **********, починала на 04.04.2021 г., като отказът е вписан в специалната книга на съда под № ./19.04.2021 г. Представено е и писмо от ищеца с рег. № ./02.03.2022 г., с което уведомява ответницата Л. И. Д., че представените от нея съдебни удостоверения за отказ от наследство са отразени в базата данни на дружеството. Правната последица от вписаните от ответницата Л. И. Д. откази от наследството на И.П.Р. и Л. И. Р. се изразява в отпадане качеството на ответницата Л. Д. на наследник. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Ето защо предявените спрямо ответницата Л. И. Д. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.