Определение № 1116 от 20.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1116 гр. Стара Загора, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500607 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба вх.№ 3169/23.08.2023г. от „А.Б.“ ЕАД- гр.С. против Разпореждане от 17.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 475/2023г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, с което е било отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н. А. Н. от с.С., *** за 171, 11 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, 31, 96 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство и за 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени задължения. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част и подробни съображения, като моли настоящия въззивен съд да отмени в обжалваната му част Разпореждането и да издаде заповед за изпълнение за тези претендирани 3 отделни парични вземания. Претендира за разноските в настоящото въззивно съдебно производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление от 14.08.2023г. по чл.410 от ГПК от ,,А.Б.“- ЕАД, гр.С. срещу длъжника Н. А. Н. от с.С., *** за 171, 11 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, 31, 96 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство и за 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени задължения, поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между него и Н. А. Н. договор за електронни съобщителни услуги и продажба на устройство на изплащане.

Частната жалба се явява процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения в закона 1- седмичен срок за обжалване срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, но 1 разгледана по същество се явява изцяло неоснователна и недоказана, поради следните фактически и правни съображения :

С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил Заявлението в обжалваната му част, с която ,,А.Б.“- ЕАД, гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите 171, 11 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги, 31, 96 лв. за неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство и за 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени задължения, със законните последици. За да постанови този акт, РС е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в тези му части, тъй като клаузите са неравноправни, респ. нищожни. Неустойката била уговорена като разлика в цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от абоната цена на същото това устройство. Тази разлика не се дължала при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то имало действие само за напред и уговорката за плащането й излиза извън функциите на неустойката. Приел е също така, че никъде в Общите условия не е предвидено заплащане на обезщетение за обработка на просрочени задължения.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е напълно мотивирано, правилно и законосъобразно.

С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите и споразуменията към тях и предоставяне ползването на устройство по договор за покупко-продажба на изплащане) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги и вноски за изплащане на устройството), развалянето на договорите за предоставяне на електронно съобщителни услуги има действие занапред „екс нунг“ съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД. При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще време. Съответно кредиторът- жалбоподател ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена съгласно мотивите в ТР № 7/13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС- С.. В конкретния случай такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора.

Не така стои въпросът за търсените суми от 31, 96 лв. за неустойката за предоставено за устройство на преференциални цени на услугите- всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена на същото устройство при договор за абонамент. Цената на устройството обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за 2 мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й функции. Мобилният оператор по вече развален договор/било то за лизинг или за покупко- продажба на изплащане/ би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи само връщането на вещта- т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

Относно сумата от 2 лв., представляваща парично обезщетение за обработката на просрочени задължения. По принцип всяка неустойка представлява договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася, както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл.288 от ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна. В случая съдът приема, че след като е начислил трикратният размер за таксата като неустойка, не може да търси друго плащане. Не може да търси и сумата от 2 лв. за обезщетение за обработка на посочени задължения, тъй като и това плащане води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост между страните по делоговорите.

С оглед на тези гореизложени съображения въззивният съд намира, че обжалваното Разпореждане в частта му, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено напълно, ведно със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му част Разпореждане от 17.08.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 475/2023г. по описа на РС- гр.Раднево, 3 обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4