Решение № 2189 от 17.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2189 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110215585 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Е. М. Д. ЕГН ********** от град Приморско, ,,***'', с посочен в жалбата постоянен адрес:,,***'', обжалва наказателно постановление № 22-4332010831 от 15.06.2022г., издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор към СДВР, Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което е наложена: глоба от 50 лева и са отнети шест контролни точки- за нарушение по чл.104А от ЗДвП, както и глоба от 10 лева – за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изразява становище.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител, представено е писмено становище, с което се оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 01.06.2022г., около 11:17 часа, жалбоподателят Д. управлявал собствения на В.К.Й. товарен автомобил”,,***'' ”, с рег.№ ,,***'' в град София, по бул.”Княз Александър Дондуков ”, с посока от бул.”Васил Левски ” към ул.”Георги Сава Раковски ” и пред № 31 използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването на телефона, без участието на ръцете.Управляваният от жалбоподателя автомобил бил забелязан от полицейските служители Е.К.А. и П.Д.Д., които спрели автомобила с водач – жалбоподателя за проверка, но Д. не представил контролния талон от свидетелството за управление на МПС.Свидетелите А. и Д. потвърждават, че възприели водачът на процесния автомобил да държи в ръце и да използва мобилния телефон, без устройство, позволяващо ползване без ръцете и поддържат констатациите, записани в АУАН. За констатираното нарушение, свидетелят А. съставил АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели-А. и Д..

Жалбата следва да се счете за постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В жалбата се съдържат възражения относно начина на връчване на НП – по чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Видно от АУАН, в деня на полицейската проверка, жалбоподателят Д. е посочил своя адрес, а именно: град Приморско, ,,***''.Видно от докладна записка от инспектор П. до началника на РУ Приморско/л.12/, на 30.06.2022г.била извършена проверка на посочения от Д. адрес, с оглед връчване на НП, но същият не бил установен на адреса, на който се намирала къща за гости и където живеел чичо му – Р. Д..От страна на АНО била приложена поцедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН и на НП било обозначено, че е 2 връчено по чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Фикцията по чл.58, ал.2 от ЗАНН е правна норма, по силата на която след изтичане на срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление влиза в сила и за нарушителя настъпва правната последица „наказване“.Отбелязването върху документа за надлежно връчване на НП по чл.58, ал.2 от ЗАНН, не освобождава АНО от задължението да представи доказателства за това, че новия адрес на лицето е неизвестен.В конкретния случай изрично в цитираната по-горе докладна записка са отбелязани данни за нов, различен адрес на Д. – в град Дупница.Ето защо следва извод, че обжалваното НП не е било връчено редовно, което същевременно не е основание да се твърди, че НП е незаконосъобразно, както е сторено в жалбата, тъй като правото на защита на наказания субект не е било засегнато.Надлежната процедура по връчване касае единствено възможността за обжалване на НП в законоустановения срок.В конкретния случай жалбоподателят е упражнил правото си на жалба и следва да се съобрази константната съдебна практика, че липсата на редовно връчване не препятства правото на жалба, поради което и не съставлява съществено процесуално нарушение/Решение № 176 от 09.01.2020г.на АССГ по адм.д.№ 12435/2019г./ При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление не са допуснати други процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

В случая са налице административни нарушения, извършени от жалбоподателя.Съгласно чл.104А от ЗДвП- на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон, по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона, без участието на ръцете му.Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/към датата 01.06.2022г./ водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него.

От показанията на свидетелите – очевидци Емил А. и П. Д. по категоричен начин се потвърждава съдържанието на записаното в АУАН, както и извършването на нарушение по чл.104А от ЗДвП и на нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна от Е. М. Д., който свидетелите са възприели като управляващ лекия автомобил, държейки с 3 ръцете си и използващ мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването на телефона, без участието на ръцете, както и, че не е представил контролен талон към СУМПС.

В конкретния случай се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил посочените в АУАН и НП нарушения. За нарушението по чл.104А от ЗДвП административно-наказващия орган е наложил предвиденото в закона, във фиксиран размер наказание – глоба от 50 лева, а за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба от 10 лева.

АНО правилно е квалифицирал извършените от обективна и от субективна страна нарушения, за които е наложил наказания. На жалбоподателя били наложени наказания в законоустановения размер, съответстващ на степента на обществена опасност на деянията.

Ето защо, от целия доказателствен материал, кредитиран от съда, безспорно се установяват вменените на жалбоподателя нарушения, при спазена процедура по установяването им и законосъобразното съставяне на НП, което следва да бъде потвърдено.

Нарушенията в конкретния случай не следва да се считат за маловажни тъй като са свързани с поставяне в риск живота и здравето на участниците в пътното движение и с предпоставки за настъпване на пътен инцидент.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, в полза на АНО следва да се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 61,36 евро.

Водим от горното и на осн.чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) 22-4332-010831 от 15.06.2022г., издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор към СДВР, Отдел”Пътна полиция”СДВР, с което на Е. М. Д. ЕГН ********** е наложена: глоба от 50 лева и са отнети шест контролни точки- за нарушение по чл.104А от ЗДвП, както и глоба от 10 лева – за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. М. Д. ЕГН ********** да заплати на СДВР направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 61,36 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен 4 съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5