Решение № 309 от 07.06.2021, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 309 гр.Плевен, 07.06.2021 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Н. Господинов Членове: Елка

Братоева

Катя Арабаджиева при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 289 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 87 от

8.03.2021 г., постановено по анд № 20214430200255/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3284705 от 02.01.2020 г., издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на Н.Н.Н. ***, с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП за това, че на 2.01.2020 г. в 09,57 часа в гр.Плевен, ул.Сторгозия срещу фирма „Яна“ с посока на движение към кръгова връзка бензиностанция „Шел“, е управлявал лек автомобил Опел „Астра“ с рег.№ *** със скорост 79 км/час при разрешена стойност на скоростта 50 км/час – превишена стойност на скоростта 29 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.Н.Н., който счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено противоречие с материалния закон. Сочи, че в мотивите на постановеното решение липсва изрично отбелязване дали посочената в ЕФ скорост от 79 км/ч е измерената скорост или установена стойност на скоростта, след приспаднат в полза на нарушителя толеранс от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, което води до несъответствие, неяснота при определянето на наказуемата скорост, с оглед на което липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, съставлява нарушение на процесуалните правила, доколкото ограничава правото му на защита. Навежда доводи, че според техническите и метрологични характеристики към удостоверението за одобрен тип автоматизирано техническо средство (АТСС) има допустима грешка при измерване при полеви тест толкова, колкото е предвидено и в чл.755, ал.1, т.З от Наредбата за средствата за измерване в редакцията и от ДВ. бр.86 от 27.10.2017г, които подлежат на метрологичен контрол, а именно: три km/h до 100 km/h или 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h и не по-голяма от минус 8 km/h до 100 km/h или минус 10 % от измерената стойност над 100 km/h - за скоростомери, измерващи средна скорост при полеви тест, за дефинирано от производителя минимално базово разстояние между две контролни точки на участък от път. Прави извод, че при посочената в ЕФ скорост от 79 км/ч измерена от АТСС, толерансът следва да е 8 км/ч или това е минус 8 км/ч от измерената от АТСС скорост, респективно отчетената скорост следва да бъде редуцирана на 71 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 21 км/ч., което е от съществено значение при определяне и конкретизиране на самото нарушение по ЗДвП. Счита още, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, в редакцията й от ДВ бр. 6 от 16.01.2018г., относно изготвянето на протокол по образец от приложението на наредбата. Същият не се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Счита, че в случая административно наказващият орган не е съобразил нормата на чл. 10, ал.З от Наредба №8121 з-532 от 12.05.2015г. на МВР, в редакцията й от ДВ бр. 6 от 16.01.2018г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която разпоредба изисква при работа с временно разположени на участък от пътя автоматични технически средства и системи за контрол на скоростта да се попълва протокол за всяко място на контрол и да се съпровожда със снимка на разположение на уреда. Сочи, че при липса на снимков материал не може да се установи къде е разположението на уреда и дали соченото място на контрол съответства на описаното в електронния фиш. Посочва, че в случая деянието е установено с помощта на мобилно автоматизирано техническо средство, което може да бъде поставено навсякъде и именно по тази причина законодателят изисква освен протокол за мястото на контрол и снимка на разположението на уреда, което изискване в конкретния случа не е изпълнено.

Сочи, че в посочения в ЕФ участък от пътя гр. Плевен, ул. „Сторгозия“, с посока на движение към кръгова връзка бензиностанция „Шел“ въведеното ограничение на скоростта от пътен знак В26 е 70 км/ч. Твърди, че в решението си Плевенският районен съд не е взел предвид обстоятелствата, изложени по-горе, а се е съобразил с фактическата обстановка, изложена в ЕФ, като е взел предвид, че нарушението е извършено в населено място и ограничението на скоростта е 50 км/ч. Счита, че поради допуснато съществено нарушение на разписаните в Наредбата правила, процедурата по установяване на административното нарушение се явява незаконосъобразно проведена и издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. В заключение моли съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът Областна дирекция на

МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 2.01.2020 година, в 9:57 часа, в гр.Плевен, ул „Сторгозия“, срещу фирма „Яна“, с посока на движение към кръгова връзка бензиностанция „Шел“, с АТСС СПУСК ARH CAM S1, било заснето движение на моторно превозно средство „Опел Астра“ с рег***със скорост на движение 79 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч. След проверка в масивите на МВР било установено, че горното превозно средство е собственост на Н.Н. и ЕФ бил изпратен за връчване на последният му известен адрес в гр.Нови Искър.

Горната фактическа обстановка съдът установил от приложените към делото писмени доказателства. При така приетото за установено от фактическа страна съдът приел депозирата срещу ЕФ жалба за неоснователна. Позовал се на разпоредбата на чл.

189, ал. 15 от ЗДП, според която изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Приел, че това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителят. Съдът приел, че описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с правомощията на контролните органи по чл. 165, ал.2, т. 6 ЗДвП, съгласно който текст определените от министъра на вътрешните работи служители имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Представените по делото сертификат за успешно проведено обучение за работа с технически средства /СПУКС/ ARH CAM S1 на името на инспектори в сектор ПП; протокол за проведено обучение за работа с технически средства /СПУКС/ на служителите в група „Младши автоконтрольори“ ІІ-І степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“, сектор ПП към отдел „ОП“ при ОД на МВР - Плевен с регистрационен № 316з-3923 от 23.11.2018 година; протокол за извършено обучение № 316 р[1]5402/08.02.2018 година според въззивния съд установили, че нарушението е констатирано от нарочно определени от Министъра на вътрешните работи длъжностни лица, преминали съответното теоретично и практическо обучение. Съдът се позовал още на приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 година, издадено от Български институт по метрология; протокол АУ-000029 № 64140 от 11.12.2017 година за извършена проверка на 28 броя преносими системи за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, и установил, че ARH CAM S1 е вписана в регистъра за одобрените за използване средства за измерване под № 5126 като същата е одобрена и вписана в регистъра на 07.09.2017 година и е със срок на валидност на одобряване на типа до 07.09.2027 година. Съгласно протокол АУ-000029 № 64140 от 11.12.2017 година за извършена проверка на 28 броя преносими системи за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, Използваната преносима система тип ARH CAM S1 с фабр.

№ 11743CD съответства на одобрения тип. Приложеното копие от дневник за обработка и въвеждане на фишове от СПУКС ARH CAM S1 с фабр. № 11743CD съдържа всички реквизити по НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изготвена е от нарочно оправомощени лица и установява според РС факта на извършеното нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДП.

При така установените факти съдът приел, че правилно и в съответствие със закона наказващият орган е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателят, в качеството на лице, управлявало процесния автомобил на 2.01.2020 година за извършено административното нарушение по чл. 21 ал. І от ЗДвП. От обективна страна налице е водач на заснетото посредством преносима система за видеонаблюдение на посочената дата МПС с конкретно посочено лице като водач на лек автомобил . Съдът приел, че ЕФ е издаден при наличието на всички условия по чл. 189, ал. V от ЗДП. Налице е установяване и заснемане на административно нарушение със система, в отсъствието на контролен орган и нарушител, което отговаря на всички изисквания на закона. Заснемащото устройство в конкретния случай е било позиционирано и експлоатирано от оправомощено по нарочния ред лице в съответствие с инструкцията му за употреба и разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, което изключва участието на човешки фактор. Според въззивния съд правилно и в съответствие със закона административно[1]наказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана посредством облекчената процедура за издаване на електронен фиш.

Съдът възприел като неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 година на МВР при издаването на атакуваният електронен фиш. АТСС, с което е установено конкретното административно нарушение е било разположено в съответствие с чл. 8 от Наредбата така, че да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. Измерването на скоростта на движение на процесното МПС е извършено в съответствие с всички изисквания на чл. 9 ал. 1 и следващите от Наредбата от нарочно оправомощени длъжностни лица, преминали начално и периодично обучение, притежаващи необходимата компетентност. За констатираното нарушение е съставен протокол по чл. 10 от Наредбата, изготвеното стационарно изображение във вид на снимков материал притежава уникален идентификационен номер в съответствие с чл.5 ал. 1 от Наредба № 81213 – 532 от 12.05.2015 година на МВР. Като неоснователни съдът възприел и възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 34 ал. 1 ЗАНН предвид факта, че нарушението е констатирано на 2.01.2020 година, а електронният фиш му бил връчен на 21.01.2021 година. Приложеното по делото в заверено копие извлечение от дневник за обработване и въвеждане на фишове от СПУКС ARH CAM S1 с фабр. № 11743CD приел, че установява, че електронният фиш е съставен на 2.01.2020 година, т. е в деня на констатиране нарушението, с което е образувано и административно наказателното производство. Неговото прекратяване не е обвързано с връчването на санкционният акт. При определяне вида и размера на наказанието, съдът приел, че наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 182 ал.

Разпечатката съдържа 25 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab5eaff5-f723-4b9e-b77e-9e1ff6d4186e