Решение № 263328 от 25.05.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 25.05.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №15368/2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът "А.Б.Б." АД излага в исковата молба, че на 05.11.2007г. с ответника, като съкредитополучател, е сключен договор за кредит "Жилище плюс" №26 799/05.11.2015г., съгласно който е предоставена сума в размер на 65 800,00лева, която е отпусната по банкова сметка, ***чател М. С.П. и следвало да бъде използвана за купуване на жилище и довършителни работи по недвижимия имот, описан подробно в договора. Неразделна част от договора за кредит бил погасителен план, съгласно който сумата следвалo да бъде върната на месечни погасителни вноски в срок до 25.10.2027г. След отпускане на кредита и усвояване на сумата по него, кредитополучателите забавили плащането на част от погасителните вноски, поради което на 29.07.2010г. е сключен анекс №1 към договора, съгласно който се формира нов размер на дължимата главница от 61

279,99лева, към която се добавя размерът на просрочената главница от 746,20лева, а просрочените неустойка в размер на 700,00лева и 2400лева просрочена годишна лихва са разсрочени. През месец февруари 2015г. е констатирано наличие на просрочени задължения в общ размер от 36 730,23лева към 22.02.2015г., за което е изпратено уведомление от 23.02.2015г., което е върнато като невръчено с отбелязване, че адресатът е непознат на този адрес. На 07.04.2015г. е изпратена нотариална покана на ответника, с която е обявено цялото задължение за предсрочно изискуемо на основание чл.19.1, б."е" от договора за кредит поради допуснато просрочие от 25.09.2011г. и неплащане на 42 погасителни вноски, което към 02.04.2015г. е в размер на 90 677,83лева.

Поканата е връчена на 27.04.2015г., но ответникът не предприел действия за изпълнение на задължението си по договора, поради което ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу двамата кредитополучатели, по което е образувано ч.гр.дело №1504/2015г. на РС Разград, издадена е заповед за незабавно изпълнение, като са осъдени длъжниците при условията на солидарност да заплатят сумата по договора. Постъпило е възражение в срок от ответника, във връзка с което е предявен иск за установяване вземането на ищеца по договора за кредит.

Предвид изложеното ищецът предявява иск за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми :

-60435,66лева главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 27.08.2015г. до окончателното плащане;

- 357,37лева текущо начислена договорна лихва за перидоа от 25.08.2015г. до 25.08.2015г. ;

- 19 088,18лева договорна лихва за просрочена главница за перидоа от 25.08.2011г. до 25.08.2015г. , -1575,92лева наказателна лихва за просрочена главница за перидоа от 25.08.2011г. до 25.08.2015г.,

-9570,61лева договорна неустойка за периода от 25.09.2011г. до 25.08.2015г.;

- 741,53лева лихви по преструктурирани кредити до 25.08.2015г.,

При условията на евентуалност предявява обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми. Претендира направените разноски.

Ответникът Е.С.П., чрез назначеният му особен представител, в писмения отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Оспорва кредитът да е обявен за предсрочно изискуем, тъй като нотариалната покана представлява уведомление за настъпила предсрочна изискуемост и не представлява акт на банката, с който кредитът е обявен за предсрочно изискуем, както и поради липса на доказателства за уведомяването. Оспорва твърдението за липса на плащания по договора, както и автентичността на Анекс №1 от 29,07.2010г. по отношение неговия подпис. Твърди, че договорът за кредит е обезпечен с недвижим имот и с настоящото дело се претендира повторно плащане. Възразява да се дължат лихви за просрочена главница за периода от 25.08.2011г. до 25.08.2015г., както и договорна неустойка, тъй като произтичат от нищожни клаузи поради противоречие с добрите нрави.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника.

Твърди, че уведомлението за предсрочна изискуемост, съдържащо се в нотариалната покана, е връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като е залепено уведомление на входната врата и е пуснат екземпляр от същото в пощенската кутия. Твърди, че към датата на подаване на заявлението не е реализирано обезпечението по договора. Оспорва възражението за наличие на нищожни клаузи в договора за кредит.

В допълнителен писмен отговор, ответникът поддържа възраженията си.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба е представен договор за кредит "Жилище плюс"№26799/05.11.2007г., от които се установява, че между ответника, М. С.П. и "А.Б.Б." АД е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставена сумата в размер на 65 800 лева за покупка на недвижим имот, описан в него. Кредитополучателите се задължили солидарно да отговарят за изпълнение на договора като върнат сумата при условията, регламентирани в него, в срок до 25.10.2027г. Договорено е погасителните вноски, съобразно погасителния план, да бъдат събирани от банката чрез удържането им от съответна разплащателна сметка. В чл.19.1 е предвидено, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато са просрочили над 30 дни една погасителна вноска или лихва. Ответникът не оспорва сключването на посочения договор за кредит, поради което следва да се приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на което за ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената сума при условията на солидарност с другия кредитополучател.

Представен е анекс №1 от 05.11.2007г. към горепосочения договор, с който е преструктурирана главницата като е формирана редовна главница, включваща 61 297,99лева-редовна главница и 746,20лева просрочена главница. Предвидено е разсрочване издължаването на просрочените задължения за неустойка от 700,00лева и 2400лева просрочена годишна лихва. Одобрен е погасителен план за издължаване на преструктурираната главница. Ответникът оспорва автентичността на Анекс №1 от 29,07.2010г. по отношение неговия подпис, поради което е открито производство по чл.193 от ГПК и е приета съдебно-графологична експерпертиза, по която е направено заключение, че подписът, положен на оспорения документ като кредитополучател от името на Е.С.П., не положен от същото лице. Съдът кредитира заключението на СГЕ, което е обективно и обосновано, и въз основа на него приема, че оспорването на анекс №1 от 05.11.2007г. е доказано. Въз основа на това следва да се направи извод, че същият не е породил правни последици по отношение на ответника и задължение за връщане на предоставения кредит при предоговорените с анекс №1 условия. Установява се наличие на задължение за ответника да върне получената сума при първоначалните условия на договора от 25.11.2007г.

Установява се, че банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до ответника по пощата, която е върната с отбелязване, че получателят е непознат на адреса. Изпратена е нотариална покана за доброволно плащане на задълженията по договора, в която се съдържа уведомление за това, че към 02.04.2015г. по кредита има просрочени задължения, считано от 25.09.2011г., които са 42 на брой, всяко с падеж 25-то число на месеца, за периода от 25.09.2011г. до 25.03.2015г., като периодът на забавата е по дълъг от 1200дни. Поради изложеното и на основание чл.19.1, б."е" от договора за кредит цялото кредитно задължение, включващо главница, лихви и неустойки, към 02.04.2015г. в размер на 90 677,83лева, е обявено за предсрочно изискуемо. Поканата е изпратена на адрес, посочен като постоянен в договора за кредит. Отбелязано е, че поканата е връчена на адресата чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, като е удостоверено посещението на адреса на 07.04.2015г., 08.04.2015г. и 09.04.2015г., но не е открито лицето и не е намерено друго лице, което да получи поканата, след което е залепено уведомление на входната врата на ап.71 и пуснато в пощенската кутия на ап.71 на 09.04.2015г.

Установява се,че на

27.08.2015г. е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу двамата кредитополучатели, по което е образувано ч.гр.дело №1504/2015г. на РС Разград, издадена е заповед за незабавно изпълнение, като са осъдени длъжниците при условията на солидарност да заплатят сумата по договора. Ищецът подал възражение, във връзка с което е образувано настоящото дело.

Изслушана е основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение, че сумата от 65 800,00лева е отпусната по сметка на М. С.П., от която са удържани 1316,00лева такса управление. На 07.11.2007г. от сметка с титуляр М. П. е усвоена сума в общ размер от 64 484лева, която представлява договорената главница, намалена с таксата за управление. От предоставената от ищеца хронология на извършени погасителни вноски от страна на М. П. вещото лице установява, че в периода от 23.11.2007г. до 31.01.2017г. са отразени плащания на главница, редовна лихва, просрочена главница и неустойка в общ размер от 66 620,96лева.

За периода от 25.10.2010г. до 07.04.2015г. са отразени извършени плащания по лихви по преструктуриран кредит в общ размер от 1617,15лева. Съгласно разпределението на парични суми по изп.дело №20157610400303 е събрана принудително сума в общ размер от 44 514лева, като за ищеца е разпределена сума от 41 045лева, преведена на 31.01.2017г., от която е отнесена за погасяване на главницата сума в размер на 34 050,08лева, а разликата от 6994,92лева представлява удържани разноски и юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание вещото лице допълва, че сумата от 66 620,96лева е размера на всички плащания към 31.01.2017г., от което 41 045лева е преведена на ищеца, съгласно разпределителен протокол по изпълнителното дело. Към 07.08.2015г. погасената сума от длъжника е била в размер на 66 620,00лева, минус 34 050,08лева, която е постъпила в резултат от съдебното изпълнение, към която следва да се добави сумата от 1617,15лева. От сумата от 91 000лева към 27.11.2019г. е преведена сумата от 41 045,00лева, а като погашение е отнесена сума от 34 050,08лева, като разликата от 6994,92лева е удържана като такси, комисионни, разноски и е постъпила в банката, но не е отнесена към главницата.

В допълнително заключение вещото лице определя размера на задължението по договора за кредит към следните дати-02.04.2014г., 22.02.2015г. и към.25.08.2015г. От данните по изпълнителното дело е установено, че след проведена публична продан и след разпределение на ищеца е преведена сума в размер на 41 045,00лева на

31.01.2017г. Въз основа на допълнителна информация от банката вещото лице определя размера на дълга по договора за кредит към 28.11.2019г. и 24.09.2020г. Във втора допълнителна ССЕ вещото лице определя размера на дължимите по договора за кредит суми без прилагане клаузите на анекс №1 От 29.07.2010г. към 02.04.2014г., 22.02.2015г., 25.08.2015г., 28.11.2019г., 24.09.2020г. и 22.04.2021г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.