Определение № 22864 от 26.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22864 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева

Членове:

Атанас Маджев

Илина В. Златарева Митева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100508780 по описа за 2026 година

Производството е по реда 274 и сл., във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е вследствие на упражнена частна жалба с входящ № 224547 от 13.07.2026 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез процесуалния му представител – адвокат М., срещу Определение от 30.06.2026 г., което е постановено по гр.д. № 1124/2026 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 171278/29.05.2026 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК подадена от ответника, с която е поискано изменение на Решение № 8555 от 09.05.2026 г. в частта му относно разноските.

В жалбата се правят оплаквания, че съдебният акт на районния съд във връзка с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неправилен. Посочва се, че ангажирания от ищцата – Ж. договор за правна защита и съдействие, въз основа на който е прието уговарянето и извършването на разход за адвокатски хонорар в размер на 1100 лв. е нищожен, поради ясно несъответствие в размера на договореното с него възнаграждение с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, тъй като същия, нито е справедлив, нито е обоснован. Освен това същия противоречи на добрите нрави.

Изводите на СРС за неоснователност на това възражение не се споделят от жалбоподателя. Отрича се, че с възражението страната се стреми да упражни чужди за нея права произтичащи от договор между други страни, а единствено се брани срещу последиците от този договор създаващи разноски, чието плащане се търси от нея.

Застъпва се виждането, че присъденото т първата инстанция адвокатско възнаграждение в полза на ищцата в размер на 562,42 евро е прекомерно, като се маркира, че Наредбата за определяне на адвокатските възнаграждения и възприетите в нея минимални размери могат да служат единствено за ориентир при определянето на подлежащия на репариране разход за платено адвокатско възнаграждение, но не обвързват съда с минимална долна граница. Възнаграждението подлежи на преценяване при всеки конкретен случай, като се изследва спецификата на конкретния разгледан правен спор, като от значение са интереса, вида и размера на положения 1 адвокатски труд, като и фактическата и правна сложност на делото. Според жалбоподателя извън тези общовалидни критерии, трябва да се държи сметка и за това, че относно спорните въпроси по делото има натрупана солидна съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори; както и дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя при упражняване на съответната искова защита. Подчертава се и това, че без да направи опит за извънсъдебно разрешаване на спора си с ответника, ищцата директно е пристъпила към предявяване на правото и на иск. Казаното мотивира жалбоподателя да смята, че справедливия размер на адвокатското възнаграждение трябва да бъде определен в по-нисък от възприетия от СРС размер. Настоява се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на такова, с което разноските присъдени под формата на адвокатско възнаграждение с решението на СРС да бъде изцяло изключени като перо или възнаграждението да бъде редуцирано по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК до справедлив и адекватен размер съответстващ на положения от адвоката труд.

Ответникът по частната жалба – В. Ж., чрез адвокат Р. я счита за неоснователна и настоява тя да бъде оставена без уважение. Настоява на това, че договора за правна защита и съдействие сключен между нея и процесуалния й представител по делото е валиден, а уговореното с него адвокатско възнаграждение от 1100 лв. кореспондира на извършената работа по делото. Същият не е в отклонение с фактическата и правна сложност на спора, а напротив съобразен е с нея. Солидарна е с мотивите на СРС, в които са възприети минимални стандарти за възмездяване на адвокатски услуги предоставяни в други държави-членки на ЕС при праг от 600 евро. Нямало предпоставки адвокатското възнаграждение платено от ищцата на адвоката й в рамките на проведеното производство пред СРС да се възприеме за прекомерно по смисъла вложен в процесуалната норма на чл. 78, ал. 5 ГПК и въз основа на това да бъде редуцира.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, като правото на обжалване е упражнено в установения двуседмичен срок.

По същество частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното производство по гр. д. № 1124/2026 г., по описа на СРС, 26 състав, е приключило с изцяло благоприятен за ищцата резултат – по предявения от нея иск е признато за установено в отношенията й с ответното дружество, че сключения помежду им договор за паричен заем №1338875 от 07.07.2025 г. е недействителен на основание – чл. 22, връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9-10, чл. 19 и чл. 10а ЗПК. С решението „СИТИ КЕШ“ ООД е осъдени да заплати на В. Е. Ж. сумата в общ размер от 1 252,61 евро – представляваща разноски направени за провеждане на защитата пред СРС. Сред тези разноски попада и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1100 лв. /562,42 евро/.

В срока по чл. 248 ГПК от ответника – „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез процесуалния му представител – адвокат М. е формулирано искане за изменение на постановеното решение от 09.05.2026 г. в частта му за разноските, като изцяло се изключи или редуцира по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК признатото, като разход адвокатско възнаграждение в размер на 562,42 евро.

2

На свои ред ищеца – Ж., чрез пълномощника й по делото – адвокат Р. е депозирала отговор, като чрез него е оспорило искането за изменение на решението в частта му отнасяща се до разноските. Поддържано, че решаващият състав съвсем правилно е приложил процесуалния закон, като е отчел резултата от делото, поведението на страните, направените от тях доказани разноски и в частност е преценил, че платеното адвокатско възнаграждение е адекватно и справедливо за положения от адвоката нает от ищеца труд.

С обжалваното определение от 30.06.2026 г. СРС е оставил без уважение молбата на ответника - „СИТИ КЕШ“ ООД имаща за основание чл. 248, ал. 1 ГПК, като е мотивирал, че няма предпоставки да ревизира решението си относно обема на отговорността за разноски състоящи се в разхода направен ищцата за възмездяване на труда на ангажирания от нея в процеса адвокат.

Предявяването на искови молби пред българския съд в защита на нарушени или застрашени права и законни интереси представлява конституционно право на всеки правен субект. На тях законът е предоставил и гарантирал правната възможност да се обръщат към надлежните държавни органи с искане за защита и съдействие на правата, които се твърди, че са възникнали. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Следователно, добросъвестно упражняване на публични процесуални права е налице, когато то е предприето с убеждението, че то съществува. Настоящият състав намира, че в случая няма основание да се, счита, че ищцата се е отклонила от добросъвестното упражняване на публичното си процесуално право на иск, доколкото при направена служебна справка в ЕПЕП се установява, че за защита на своите интереси, като страна по заемното правоотношение с ответника е инициирала само едно производство, което е това развило се по гр. д. № 1124/2026 г., по описа на СРС, 26 състав и е разрешено в нейна полза. По делото е доказано, че за участието си по това производство тя е упълномощила и заплатила на адвокат. Уговореният и платен от нея хонорар е в размер на 1100 лв., като договорът за правна защита и съдействие, който има за предмет този хонорар е напълно валиден, доколкото не противоречи на императивни правни норми, нито на добрите нрави. Съдът напълно споделя мотива на първата инстанция, че действителността на този договор не може да бъде предмет на оспорване от трето за него лице, което е различно от страните по него, като аргумент за обратното не може да бъде засягането на правната сфера на ответника от уговореното с този договор възнаграждение, което се калкулира, като разноски понесени по делото. В случая следва да се има предвид и качеството му на страна в исковия процес, съответно, че когато е несъгласен с размера на уговорения и платен от насрещната страна адвокатски хонорар, ответникът има на разположение изрично уредено процесуално средство за защита – възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, от което същия се е възползвал, като го е противопоставил своевременно.

Относно упражненото възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което ответника е направил своевременно още на датата - 23.04.2026 г./момент предшестващ съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания/, то следва да се посочи, че уговореното и платено за представителството на ищцата в производството 3 възнаграждение в размер на сумата от 1100 лв. е прекомерно по своя размер. С Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет са приети за необвързващи съда. При определяне на следващото се като разноски на насрещната страна адвокатско възнаграждение съдът дължи да отчете осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна на адвоката в изпълнение на договора за правна защита и съдействие при съобразяване на вида и сложността на спора и интереса по делото. В случая ангажирания от ищеца адвокат е изготвил и депозирал по делото искова молба, с която е предявил за разглеждане един иск за установяване нищожност на договора, чиято цена възлиза на 7000 лв. Производството по делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, на което пълномощника на ищеца не се е явил, съответно в пределите на съдебното дирене е извършено действия по събиране на доказателства, чрез приемането на писмените такива и изслушване на експертно заключение. В случая спорът се отличава с ниска фактическа и правна сложност, като вложения от адвоката труд не е съществен по своя обем. Касае се до стандартен и широко разпространен в практиката спор за защита на потребителски права, като по същия няма никакви процесуални усложнения. В този контекст, настоящия състав намира, че адекватното и справедливо възнаграждение за адвокатския труд положен от ангажирания от ищеца процесуален представител в пределите на делото развило се през 2026 г. трябва да бъде репариран, чрез възмездяване в предел не по-висок от сумата от 250 евро, което означава, че възражението за прекомерност на разноските следва да бъде уважено за сумата над 250,00 евро до 562,42 евро, а решението постановено по гр. дело № 1124 от 2026 г. на СРС, 26 с-в следва да бъде изменено в частта му относно разноските, като същите се редуцират до сумата от 940,19 евро, включващи заплатени от ищцата държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея и представлявал я по делото адвокат.

При тези си мотиви Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частната жалба с вх. № 224547 от 13.07.2026 г. подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез процесуалния му представител – адвокат М., Определение от 30.06.2026 г., което е постановено по гр.д. № 1124/2026 г. на Софийски районен съд, 26 с-в, с което е оставена без уважение молбата с вх. № 171278/29.05.2026 г. по чл. 248, ал. 1 ГПК подадена от ответника, с която е поискано изменение на Решение № 8555 от 09.05.2026 г. в частта му относно разноските, и ПОСТАНОВЯВА