Решение № 839 от 10.06.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. П, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Петя Ст. И. като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430105483 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 26050/26.09.2024 г. на „Т*****“ ЕАД ЕИК: *******, срещу К. Л. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Л.о, община н, ул.

„Л. Д.“ №57, област П, и М. Л. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Л.о, община н, област П, ул. „Л. Д.“ №25, в качеството им на наследници на Л. К. В..

С исковата молба са предявени два осъдителни иска за осъждането при разделност на всеки от двамата ответника да заплати сумата от 194,68 лв. главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., както и 35,57 лв. лихва за забава за периода от 02.03.2022 г. до 05.09.2024 г., ведно законната лихва върху главницата, от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответниците са клиент на „Т*****“ АД и дължат суми за консумиране и незаплатена ТЕ за негов топлоснабден имот, находящ се в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ап. 16. Родителите на ответниците починали преди подаване на исковата молба, а техният баща Л. К. декларирал, че той и П М.ова В.а, са съсобственици при равни права на описания имот. Посочените ответниците се явявали единствените наследници на деклараторите. Формулират доводи, че ответниците като собственици на топлоснабден имот, са клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявало при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Те, съгласно ал.2 от ЗЕ, влезли в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Ищецът твърди, че в случая ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. и с тях се регламентирали 1 търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ сочи, че е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според ищеца задължението на ответниците за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца ответниците изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. От приложеното извлечение от сметка за абонатен номер № 817, се установявало, че ответникът е използвал доставяната топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Иска се от съда да уважи предявените искове и се претендират разноски.

В срока за отговор съгласно чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника М. Л.

К..

В срока за отговор съгласно чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника К. Л. К. чрез назначения му особен представител адв. П. от АК П. Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с твърдението, че в процесното жилище няма топломери и радиатори, както и твърдението, че страните се намират в облигационни отношения. Счита за относима разпоредбата на чл. 62,ал.1 и 2 от ЗЗП, поради това, че няма изрично искане от негова страна за присъединяване към централно отопление и следователно няма задължение да заплаща услуга, на тоз който я е предоставил. По отношение на сградната инсталация, ответникът счита, че всеки съсобственик може да ползва тази инсталация без това да нарушава правата на другите съсобственици, тъй като тя служи за пренасяне на флуид с определени параметри до отоплителните тела. В този контекст, ответникът счита, че уредбата в ЗЕ за сградната инсталация противоречи на чл. 17,ал.3 от КРБ Ползването на вещта е неприкосновено и не представлявало задължение, а право. Разпределянето на загубите от ползването на сградна инсталация счита за „данък“ в полза на търговско дружество, с който се нарушава чл. 32 от РБ чл. 8 от КЗПЧОС. За да е налице продажба следвало да е налице индивидуализация по количество и качество и тъй като отчитането е сезонно, едва след изравнителна сметка може да има реална продажба. От друга страна, ищецът не представил доказателства за това, че е предоставено съгласие за авансово плащане от ответника по сделката. След като сметките били по прогнозни дялове, ответникът счита същите за нереални и върху тях не се дължало лихва. Мораторните лихви се начислявали върху действителни пропуснати ползи, а не прогнозни сметки, поради което разпоредбата на чл. 33 ,ал.1 от ОУ счита за незаконна.

В с. з. ищецът поддържа исковата молба и по сметката на топлофикационното дружество нямало постъпили плащания, предмет на исковата претенция. Моли исковете да бъдат уважени.

В с. з. ответникът М. К. неоспорва исковата претенция и заявява, че ще заплати същата вкл. тази за ответника К. К., който не е в България. Изрично заявява, че признава иска.

В с. з. ответникът К. К. се представлява от назначения особен представител адв. П., чрез който оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът признава, че има само щранг лира в банята на имота.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните правни изводи:

Видно от изисканите справки от НБД/л.34-36 и л.47/ е, че Л. К. В., ЕГН **********, е починал на 25.11.2013 г., за което е издаден акт за смърт №1568/25.11.2013 г. на Община П.

Неговата съпруга П М.ова В.а, ЕГН **********, е починала на 08.12.2013 г., за което е издаден акт за смърт №6/10.12.2013 г. от община н. Техни единствени наследници са К. Л.

К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в с. Л.о, община н, и М. Л.

2

К., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П и настоящ адрес в с. Л.о, община н.

От представената декларация по чл. 14, чл. 27 и параграф 2 от ПЗР на ЗМДТ се установява, че Л. К. Величков е декларирал имот в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ет. 6, ап.

16 като съсобствен, топлоснабден с наличен елемент топлофикация в имота и около него, между него и П М.ова В.а. Деклараторът посочил, че имотът е придобит с нотариален акт, обективиращ договор, от 17.02.1988 г., издаден от МНО-КЕЧ гр. П.

Видно от удостоверението от Община П от 17.10.2024 г. е, че Л. К. имал декларирано имущество актуално към 17.10.2024 г. – декларация №54496/26.03.1998 г. по чл. 14/27 ЗМДТ, за жилище с РЗП 63,52 кв. м., находящ се в гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ет. 6, ап. 16 Договор №0640461/11.11.2002 г. е сключен между „Н.И.“ ООД като изпълнител и етажна собственост гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, Б и В, представлявано от Р.П.И., ЕГН **********, като възложител, с предмет: изпълнителят да монтира индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост съгласно ЗЕ. Срокът на действие на договора е 5 години считано от датата на неговото подписване. По смисъла на определенията на договора, ползвателят е задължено лице, титуляр на сметка в ТЕЦ П ЕАД –собственик, наемател, обитаващ жилище и нежилищна площ от етажната собственост, ползваща централно топлоснабдяване. Основните задължения на изпълнителя съгласно Раздел II са да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон за достоверност, подписван от техника и ползвателя, да разпредели количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация въз основа на решение на протокола на общото събрание на етажната собственост; да предостави на възложителите ежемесечна информация за дяловото разпределение на количеството на топлинна енергия и топпла вода на отделните имоти.

Едно от основните задължения на възложителите съгласно раздел III е че всеки един един потребител се задължава да сключи индивидуален договор за дялово разпределение на топлинна енергия, а отказът не освобождавал ползвателя от задълженията му произтичащи от решението на общото събрание на етажната собственост.

В бр.233 от 13.12.2007 г. на вестник „Посоки“ и от същата дата на вестник „Труд“ е видно, че ищцовото дружество е публикувало общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. П.

От представените справки за консумирана топлинна енергия за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г. за потребител №1016518, К. Л. К. М. Л. К., с адрес: гр. П, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ап. 16, абонатна станция №100688, на разпределение на НЕЛБО, се установява, че отопляемият обем на имота е 127,430 м3, за който е отчетен дял от месечната енергия за отопления на имота както следва: 31.01.2022 г. – 0,753%; 28.02.2022 г. – 0,797%; 31.03.2022 г.

-0.795%; 30.04.2022 г. – 0,993%; 30.11.2022 г. – 0,981%; 31.12.2022 г. – 0,840%; 31.01.2023 г.0,897%;28.02.2023 г. – 0,867%; 31.03.2023 г. – 0,964%; 30.04.2023 г. – 1,250 %; 30.11.2023 г. – 0,780%; 31.12.2023 г. – 0,762%; 31.01.2024 г. – 0,693%; 29.02.2024 г. – 0,780%; 31.03.2024 г. – 0,864%; 30.04.2024 г. – 1,523%. Видно още от справките е, че за описания имот, потребител №1016518, показанието на топломера се е увеличавал за всеки отчетен период.

Видно от препис-извлечение от сметка за абонатен № 1016518, ж. к. ****, бл. 18, вх. А, ап. 16 е, че за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2204 г. е начислена главница в размер на 389,36 лв., лихва за периода от 02.03.2022 г. до 05.09.2024 г. 71,41 лв. От справката за реализираната топлоенергия за периода от 01.2022 г. до 04.2024 г. се установява, че начислената главница е за доставена топлоенергия без ИРУ с ДДС – 112,43 лв., сградна инсталация 268,57 лв., услуга разпределение с ДДС 8,36 лв.

Горната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателствени средства и признати от страните факти.

Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като същите са последователни и непротиворечиви по между си, и се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са допустими обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД.

Основателността на главния иск по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, е предпоставена от наличието на следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през исковия период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите предоставени в топлоснабдения имот; че ищецът е изправна страна по договора, изискуемост на претендираните вземания и техния размер.

Безспорно е, че ищцовото дружество като енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, има правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в. „Нощен труд“ и в. „Посоки“, поради което съдът намира, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.