Решение № 30 от 28.02.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Нова Загора, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20222220200549 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0306-001848/24.10.2022 г., издадено от Началника на РУ - Нова Загора към ОДМВР-Сливен.

Жалбоподателят М. Д. Д. с ЕГН ***** и адрес: *********, чрез пълномощника си адв.М. Г. Т. от АК - Стара Загора посочва, че не е доволен от наказателното постановление, с което му били наложени три имуществени санкции „глоба“ в размер на 20 лева.

В жалбата се посочва, че на 09.11.2022 г. му било връчено процесното наказателно постановление, което счита за незаконосъобразно и неправилно.

Твърди, че в административното производство, в рамките на което е издадено Наказателното постановление, били допуснати съществени нарушения на изискванията на ЗАНН, относно реда за установяване на административното нарушение и за налагане на административното наказание. Същото било издадено при нарушения на процесуалния и материалния закон.

От съставеният Акт за установено административно нарушение, въз основа на който било издадено настоящото НП, му бил връчен препис, в който е отразено, че след запознаването със съдържанието на акта няма възражения срещу него. Заявява, че това не отговаряло на истината, тъй като при съставянето на акта пожелал да изрази писмено своите възражение срещу акта. Първоначално актосъставителят отказал да му даде възможност да упражни това свое право с аргумента, че в акта нямало предвидено място за това и просто нямало къде писмено да посочи в акта възраженията си. След изрично настояване от страна на жалбоподателя, че има право да посочи възраженията си и желае да упражни това право, след дълги консултации от негова страна с трето лице по телефона, му била дадена възможност да посочи възраженията си срещу акта върху екземпляра на актосъставителя от акта. Така в екземпляра от акта, който му бил връчен не само, че не били отразени възраженията на жалбоподателя, а дори било посочено че няма такива. Счита, че с това е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната му отговорност със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление.

Също така АНО бил допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не бил посочил точното място на извършване на твърдяните нарушения. Видно от АУАН и от обжалваното НП, мястото на извършване на нарушението било конкретизирано с посочване на града, улицата и конкретен обект, в близост до който е бил автомобилът, но нито била 1 посочена евентуалната посока на движение на автомобила, с който се твърди да са извършени нарушенията, нито посоката, в която е бил спрян за престой или паркиран.

Жалбоподателят счита, че така описаното в АУАН и обжалваното НП не дава достатъчна яснота относно мястото на извършване на нарушението и е било необходимо допълнително конкретизиране, за да се установи мястото на извършване на нарушението.

Счита също така, че АУАН и обжалваното НП били съставени в нарушение на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, установяващи минималните стандарти, които следва да бъдат спазени при описване на нарушенията. Вменените му във вина нарушения не били индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере какво точно му се вменява във вина и срещу какво да се защитава. Допуснато било нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, включително и мястото, било направено без достатъчна пълнота, яснота и конкретика, включително и при противоречия.

По отношение на твърдяното нарушение, описано в т.1 от обстоятелствената част от НП било посочено, че не съобразява поведението си с пътната маркировка М1 единична непрекъсната линия, като я пресича, с което виновно бил нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и нищо повече. Липсвало ясно и точно описание на твърдяното нарушение от фактическа страна, само едно бланкетно посочено нарушение, без отразяване евентуално при движение ли и в каква посока по въпросната еднопосочна улица е пресякъл пътната маркировка, ако пък автомобила е бил в престой или паркиран, както се твърдяло в АУАН и НП, как и кога изобщо я е пресякъл маркировката, изобщо в движение ли е бил автомобила или паркиран или в престой при извършване на проверката от органите. Липсата на достатъчно конкретика, пълнота и яснота при описанието на нарушението, счита за съществено нарушение на правилата, което винаги водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Освен това не бил извършил твърдяното в АУАН и НП нарушение, посочено в т.1., а именно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Излага, че действително на 06.10.2022 г. с личния си автомобил с peг.номер ********* се придвижвал в гр.Нова Загора по улица „Кънчо Чамов“ в посока заведение за хранене „Аладин фууд“ на ул.„Петко Енев“. На кръстовището между тези две улици, завивайки наляво по улица Петко Енев на улицата видял, че има поставени два знака: отгоре бил поставен пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“, а под пътен знак Д4 бил поставен пътен знак със специално предназначение Д1.2 „Брой на пътни ленти, посоки и указания за движение по тях“, като в същия било забранено с пътен знак В27 паркирането вдясно на улицата по дясното платно и указано с пътен знак Д19 паркирането да се осъществява в лявата лента. Влизайки в еднопосочната улица, движейки се плътно вляво, без да пресича маркировката, спрял за престой плътно в лявата страна на улицата до Аладин фууд. Скоро, около минута след като бях спрял, зад него спряли и контролните органи и извършили проверка.

Твърди, че не бил извършил описаното в т.1 нарушение, тъй като не бил пресичал маркировката M1 на въпросната улица. Освен това ограничението да не се пресича пътната маркировка M1 имало изключение, когато същата очертава границите на платното за движение в еднопосочна улица. В конкретния случай било налице именно това изключение: по еднопосочната улица „П.Енев“ с пътен знак било указано, че в лявото платно се паркира, а дясното платно е за движение по улицата и границите му за движение са очертани с маркировка M1.

Заявява, че не бил извършил твърдяното в АУАН и НП, посочено в т.2 нарушение, а именно нарушение на чл.94, т.3 от ЗДвП.

Отразявайки от фактическа страна в АУАН и НП единствено извода, че не е паркирал възможно най-вдясно по посоката си на движение успоредно на оста на пътя, а „престоява/паркира неправилно вляво по посоката си на движение“, наказващият орган не бил изпълнил задължението си да даде пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа страна. Отново както в АУАН, така и в НП не било установено дали се касае за престой или паркиране. Всъщност съвсем бланкетно било посочено нарушението, без да се посочва автомобилът паркиран ли е бил или в престой.

Разяснява, че не бил извършил твърдяното нарушение и счита, че не е налице нарушение, тъй като както било посочено, по улица „Петко Енев“ в гр.Нова Загора, която е еднопосочна, с пътни знаци било указано паркирането да се извършва в лявото платно.

2

Освен това в чл.94, ал.4 от ЗДвП било изрично посочено, че на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. В конкретния случай бях спрял автомобила си за престой плътно вляво в съответствие с указанията на пътните знаци на улицата, без същия по какъвто и да е начин да пречи или затруднява движението по дясното платно на еднопосочната улица.

Твърди, че не бил извършил твърдяното нарушение в АУАН и НП, описано в т.3, а именно престоява на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението-нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Докато в т.2 се сочело, че бил паркирал неправилно, в т.3 от обстоятелствена част на НП вече се установявало, че е в престой.

В посочената за нарушена правна норма на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП били предвидени няколко хипотези на неправилно паркиране или място, където престоят и паркирането са забранени и първата от тях била превозното средство да създава опасност, втората превозното средство да е пречка за движението, третата превозното средство закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В обстоятелствената част и в АУАН и в НП било посочено, че процесното МПС е създавало пречка за движение на останалите МПС-та и опасност. Нито в АУАН и нито в НП било описано обаче с какво и как процесното МПС е създало опасност и е пречело на движението на останалите МПС.

Липсата на това изложение водело до непълнота на фактическата обстановка относно признаци, касаещи обективната страна на нарушението като било нарушено правото му на защита, като фактическата обстановка не била описана в пълнота съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Заявява, че не бил извършил така твърдяното нарушение, тъй като автомобилът му по никакъв начин не е пречил на движението или създавал опасност. Така спрян за престой автомобилът не представлявал пречка или опасност за движението, тъй като автомобилът бил спрян плътно в ляво, успоредно на оста на пътя, и без да навлиза в дясното платно, което било свободно за движение на други превозни средства по еднопосочната улица.

Така спрян за престой автомобилът му не представлявал пречка за други участници в движението, нито създавал опасност за движението.

От друга страна в обстоятелствената част и в АУАН и в НП било посочено, че процесното МПС създавало пречка за движението и опасност, и в същото време се сочело, че извършеното нарушение по чл.98, ал.1 от ЗДвП: Престоява на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. Налице било видимо противоречие в обстоятелствена част и неяснота от фактическа страна, като не ставало ясно коя от двете хипотези на неправилно паркиране или престой твърди актосъставителя, че е извършил, което нарушавало правото му на защита и било невъзможно да разбере какво нарушение му се вменява. Изричното изброяване на отделните хипотези в закона, налагало извода, че всяка от тях има самостоятелно приложно поле и съдържанието им не се припокрива.

Счита, че в тази връзка, непълното и неточно описание на конкретните фактически обстоятелства, при които били извършени нарушенията, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на АУАН и НП. Констатирания недостатък бил съществен и поради това, че рефлектират върху правото му на защита, ограничавайки възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви обстоятелства се твърди, че го бил извършил и въз основа на какви факти.

Счита, че е налице липса на конекситет между описаните нарушения в АУАН и НП и се установява несъответствие между описаните факти в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, което води до противоречие.

Моли също така да бъде съобразена компетентността на актосъставителя и наказващият орган.

От друга страна следвало да се посочи, че настоящия казус бил класически случай на маловажно нарушение. За да е деянието такова, то следвало от него да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлявало маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Сочи, че преценката дали дадено деяние следвало да се квалифицира, като маловажно била строго индивидуална.

Преценящия орган следвало да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така 3 също и от личността на дееца, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо било да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при евентуалното му извършване. В процесния случай евентуално извършените нарушения от жалбоподателя били точно такива - маловажни. Ето защо АНО след като се бил запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая, като маловажен и да приложи чл.28 от ЗАНН. С оглед, че евентуално констатираните нарушения без от тях да има каквито и да е настъпили вредни последици, както и с оглед липсата на други нарушения и съответно наказания на жалбоподателя по ЗДвП, се касаело за маловажни нарушения, които не е имало основание да се наказват и представлява маловажен случай.