Решение № 246 от 02.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. П., 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200519 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Й. Д. Ч. от град П., ЕГН:********** против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с АТСС, серия К № 11952568, издаден от ОД на МВР - П., с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро/100 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ЕФ, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от процесуален представител се иска потвърждаване на издадения ЕФ. Претендират се разноски.

1

РС - П., след като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят Й. Ч. е наказан за това, че на 22.12.2025 год. в 09,27 часа в обл. П., общ.П., на път ПЪРВИ КЛАС, номер 8, км.193+300 е управлявал лек автомобил „М.“ с рег. № ... със скорост 86 км/ч., с отчетен толеранс от минус 3 км/ч., при максимално разрешена скорост за движение в пътния участък 60 км/ч., въведена с пътен знак В26.

Пояснено е че автомобилът е заснет с мобилна радарна система АТСС ARH CAM S1 № 1250b3d, насочена към град Пловдив. С това си деяние жалбоподателят бил нарушил чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.

Жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, съображенията за което са следните:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП.

Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 2

26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В процесния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени доказателства по делото) мобилна радарна система, за чието използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на същото. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – засичани са били приближаващите се и отдалечаващи автомобили – и в двете посоки. Отразени са и броя на установени нарушения - 34. Протоколът е регистриран с посочен номер. Доказателства, че същият е съставен на процесната дата – 22.12.2025 г. и отразява надлежното използване на посоченото място и време на автоматизираното техническо средство се съдържат в самия него. Освен датата на използване на техническото средство – 22.12.2025 г. , в протокола е посочена и датата на приемането му от служител на ОД на МВР П. – също 22.12.2025 г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола, както и датата на проверка – 22.12.2025 г., също удостоверена с подпис от съответния полицейски служител върху протокола.

Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на 3

Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е спазен.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на 5 броя фотоси, които последното изготвя за констатираните нарушения в хода на работата му. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането, предвид възможността за допустима техническа грешка която е отчетена в полза на нарушителя.

На следващо място в ЕФ са посочени и нарушените разпоредби на ЗДвП - чл. 21, ал.2, вр. ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено фотозаснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания ел. фиш е посочен вида и серийния номер на техническото средство. Те са посочени и в протокола за проверка № 241-СГИСИС/19.06.2025 г. на Българския институт по метрология и в изготвените фотоси, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.

Като се има предвид приложените фотоснимки, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство, което е напълно валидно и са изготвени в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити в долната част на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били и приближаващите се, и отдалечаващите се автомобили, т.е. и в двете посоки, като процесният е бил приближаващ се.

Оттук се установява и посоката му на движение - към град Пловдив. От принципа на работа на АТСС не може да има съмнение, че отчетената скорост 4 е на автомобила с рег.№ .... От техническа гледна точка камерата засича този автомобил, който попада в точката на събиране на двата вектора хоризонтален и вертикален (на снимките техните начална и крайна точки са изобразени с триъгълници), а в тази пресечна точка е автомобилът на жалбоподателя. На следващо място на снимките е посочено и разстоянието от камерата до ППС – 156 метра. С оглед това посочено разстояние и мястото на разположение на камерата след знака, въвеждащ ограничението на скоростта от 60 км/ч – на 200 метра след знака, както и получената информация от ОПУ П. за зоната на действието на знака, въвеждащ ограничението, то нарушението категорично попада и е извършено в зоната, в която е ограничена скоростта на движение до 60 км/ч. В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за посочения пътен участък тази стойност е 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 (поставен на км. 193+200 – в посока гр.

Пловдив, отменена забрана с пътен знак В34, монтиран на км.193 +720), а водачът се е движил със скорост 86 км/ч., установена след отчетен толеранс.

Както вече се каза, при установяване на скоростта на движение следва да се отчете толеранс от минус 3 % от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради което посочената на снимковия материал, отчетена скорост на движение на МПС от 89 км/ч, съответства на скорост от 86 км/ч. и е налице превишение на скоростта от 26 км/ч.

Относно авторството на деянието, което се оспорва трябва да се каже следното:

Видно от приложената справка за собственост на МПС, собственик на заснетия с превишена скорост лек автомобил е „НОВА СТАЙЛ“ ЕООД.

Представляващият търговското дружество е жалбоподателят и именно в това му качество е ангажирана административно – наказателната му отговорност. В обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило 5 нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. Същият единствено е представил молба, в която е посочил лицето, което според него действително е управлявало автомобила, но не е изпълнил дадените му указания за представяне на копие на СУМПС на соченото като водач лице /писмо на Началник СПП на л.48 в делото/. При това положение жалбоподателят правилно е бил санкциониран за констатираното нарушение. В този смисъл и предвид разписаните законови разпоредби касателно административно – наказателно отговорното лице за нарушения на ЗДвП, за които се издава ЕФ, авторството на нарушението в лицето на санкционирания субект е безспорно доказано.

Размерът на санкцията е съобразен с предвидения такъв в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено място от 21 до 30 km/ч.

Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че издаденият ЕФ, като законосъобразен следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на ОДМВР- П. - териториалната структура на МВР, издала ЕФ, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно в хода на съдебното производство и на основание чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- П. - учреждението издало ЕФ. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството се разгледа в две кратки съдебни заседания, без разпит на свидетели, като процесуалният представител на ОДМВР П. не участва в същото, а е представил само кратко становище по същество, поради което съдът счита, че следва да определи минималното възнаграждение в размер на 66,47 евро (равностойността на 130 лева), които да се възложат в тежест на въззивника.