Решение № 68 от 15.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. В.Т., 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ивелина Солакова

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Въззивно гражданско дело № 20224100500883 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1188/07.11.2022г. по гр.дело№2261/2022г. на ВТРС, съдът е: -отменил, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, уволнението на М. С. Д., извършено със Заповед№480/6.7.2022г. на Директора на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т.; -възстановил, на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, М. С. Д., на заеманата преди уволнението длъжност „Завеждащ административно-техническа служба“; осъдил, на основание чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ, ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. да заплати на М. С.

Д. сумата 4632.30лв., представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното уволнение за периода: 06.07.2022г.-24.10.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.09.2022г., като отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер 7680.00лв.; -осъдил, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. да заплати на М. С.

Д. сумата 616.06лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете; -осъдил, на основание чл.78 ал.3 oт ГПК, М. С. Д. да заплати на ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. сумата 238.10лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете; -осъдил, на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ПГЕ„А.П.” гр.В.Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата 345.29лв., представляваща дължимата държавна такса за производството.

Против решението(за неговата отмяна изцяло, респ. отхвърляне на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ) е подадена въззивна жалба от ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т.(чрез адв. Б. Н.Н. от ВТАК – редовно упълномощен).

Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В отговора си М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК – редовно упълномощен) оспорва жалбата.

Също така, против решението(в частта относно частичното уважаване на претенцията по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ) е подадена въззивна жалба от М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от 1

ВТАК) с искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта относно присъждане на обезщетението и уважаване на претенцията в пълния и предявен размер. Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока не е депозиран отговор от страна на ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т..

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т.(чрез адв. Б. Н.Н. от ВТАК) против Решение№1188/07.11.2022г. по гр.дело№2261/2022г. на ВТРС. Счита, че работодателят на ищцата издал процесната Заповед№480/06.07.2022г. и с която заповед Д. отказала въобще да се запознае със съдържанието и в 10.32ч. на 06.07.2022г., както и да я получи срещу подпис.(за установяване и доказване на това обстоятелство са положили своите подписи свидетели). Вследствие това поведение на Д., с придружително писмо№767/ 07.07.2022г. била изпратена въпросната заповед на Д. чрез куриерска услуга. Счита, че безспорно било доказано от ответника, досежно незаконосъобразното поведение и тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, извършено от на 04.07.2022г. в абсолютен разрез със Заповед№43/15.09.2021г. на работодателя, заверено копие от която по реда на чл.32 от ЗАдв. приложихме по делото и в която изрично е упоменато какви задължения са били вменени на М. Д., цитира заповедта: “изпитните варианти да се съхраняват от госпожа М. Д. - ЗАТС в канцеларията на отговорно пазене“. Безспорно било установено от ответника, че поведението и действията на ищцата на 04.07.2022г. са били продиктувани и основани на нейно изключително погрешно разбиране въобще по отношение законосъобразното изпълнение на трудовите и задължения. Нещо в повече - същата е целяла и практически е саботирала трудовия процес и нормална дейност на работа в ПГЕ, при това с ясно изразена причина и нескрит нарочен мотив - предходно прекратяване на трудовото правоотношение на сина и Д.Е.Д. с ответника и неговото освобождаване от работа. Оспорват се твърденията на ищцата в писмените и обяснения от 05.07.2022г. досежно обстоятелството, че “тестове не се съхраняват и никога не са се съхранявали в канцеларията“, като жалбоподателят заявява, че именно отговорността за това е била вменена единствено и само на М. Д.. От страна на жалбоподателя се оспорва неаргументираността в решението на ВТРС относно некредитирането на едни показания на свидетели(св.С.К.К.), за сметка на други показания(св.М.Н.), като за последните се твърди, че били „противоречиви и заинтересовани“. На 04.07.2022г. св.С.К.К. била пред канцеларията, в която работи ищцата, при което е „чула как същата казва на директора, че не разполага е билети, тъй като синът и ги е накъсал“. Въпросното обстоятелство - че при поискване от директора ищцата не предоставила изпитни билети, не се спорело от последната. Ответникът представил Заповед№43/15.9.2021г. на директора на учебното заведение, в която изрично били упоменати задълженията на ищцата по повод изпитния процес, които задължения включвали и съхраняването на изпитни варианти.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че същата не била достигнала до знанието на ищцата - поне не и по установения за това служебен ред. Св.М.Н. давала разнопосочни и уклончиви отговори, като заявила, че „няма спомен заповедта да е била връчвана на ищцата Д.“.

Така, според работодателя, съдът неправилно приел, че ищцата не е имала задължение да съхранява и пази изпитни варианти по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“, предназначени за провеждане на изпит по посочения предмет, както и задължение да съхранява и пази изпитни варианти по каквито и да било други учебни предмети. Ако не била своевременно оказаната помощ и съдействие от страна на св.М.Н.(въпреки че била с прекратено трудово правоотношение), то ищцата Д. практически е била изпълнила целите си да не предостави изпитните варианти за изпита. По повод нарушението на 05.07.2022г. от показанията на св.С.С. се установило, че на посочената дата свидетелката на два пъти е запитала ищцата дали е виждала 2 хигиенистката на училището, но последната не и отговорила, като свидетелката заявява, че няколко минути по-късно е чула крясъци, идващи от директорската стая, при което е влязла в същата и там е заварила директорът да иска писмено обяснение от ищцата за обидното и отношение към нея и колегите. Твърди се, че такова обяснение ищцата е отказала да даде въобще и че същата е обиждала както св.С., така и директора, след което е напуснала стаята. По този начин ищцата съвсем умишлено сама се поставила в ситуация да не изпълнява добросъвестно трудовите си и служебни задължения и да прави опити да саботира цялостния трудов и служебен процес в ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т. на 04.07.2022г., като на следващия ден 05.07.2022г. вече си позволила да обижда и да се държи провокативно и демонстративно спрямо самия неин пряк ръководител и работодател, нещо което било абсолютно недопустимо. Според жалбоподателя, налице е неприложимост на чл.193 ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника/служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В действителност следвало приложението на чл.193 ал.3 от КТ - разпоредбите на чл.193 ал.2 от КТ не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина“. Моли съда да отмени решението на ВТРС, като отхвърли претенциите по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл.344 ал.1 т.2 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. По делото не било приложено искане за писмено обяснение, каквото има за дисциплинарното нарушение от 04.07.2022г., още по-малко пък е налице удостоверяване на отказ на Д. да го получи, напр. по начина, по който е удостоверен отказ да получи обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение. Твърди се, че не били поискани обяснения във връзка с открито дисциплинарно производство и респ. не е налице отказ да бъдат дадени такива. Счита, че правилно първоинстанционният съд констатирал, че дори твърдяното поведение на ищцата, описано в заповедта за дисциплинарно нарушение, да се разгледа по същество, което не било нужно предвид процедурното нарушение, същото не представлявало нарушение на трудовата дисциплина, камо ли такова, което да доведе до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Що се отнася до твърдяното деяние, извършено на 05.07.2022г., същото било описано най-общо като скандал между служители в училището, възприет за дисциплинарно нарушение. Моли съдът да остави без уважение депозираната жалба. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

Във въззивната жалба, подадена от М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК) се навеждат доводи, че макар към датата на постановяването на цитираното решение, същото е било правилно, доколкото обезщетението е изчислено от датата на оставане без работа до датата на устните състезания, към момента Д. продължавала да бъде без работа, което предпоставяло нейния интерес за настоящата жалба. Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ обуславя основателността и на иска по чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, тъй като обуславящата предпоставка е незаконността на уволнението. С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е останал без работа или е работил на по-ниско платена работа, но за не повече от шест месеца, считано от датата на прекратяването на трудовия договор. Моли съдът да отмени 3 решението на ВТРС в частта относно присъденото обезщетение и уважи претенцията в пълния и предявен размер. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание ПГЕ“А.С.П.“ гр.В.Т.(чрез адв. Б. Н.Н. от ВТАК поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена(да бъдат отхвърлени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ) , респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата и доразвити в представена писмена защита. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание М. С. Д.(чрез адв.И. Б.Б. от ВТАК), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно в частта относно предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 от КТ, чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ за сумата 4632.30лв., представляващи обезщетение за оставане на М. С. Д. без работа за периода: 06.07.2022г.-24.10.2022г., като бъде да отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за времето, през което М. С. Д. е останала без работа, вследствие на незаконно уволнение, за разликата от уважения размер на иска, възлизаща на 3047.70лв. и вместо него бъде уважен в пълния му претендиран размер 7680.00лв. Претендира разноски за въззивното производство. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

С въззивните жалби и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.