Решение № 260878 от 07.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260878 гр. Пловдив,07.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети април,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева

ЧЛЕНОВЕ:

Радостина Стефанова

Светлана

Станева при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1201/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Община

Пловдив,ЕИК-*********,гр. Пловдив,пл.Стефан Стамболов № 1 с кмет З. Д.,чрез процесуалния представител юрск.М.Д. против решение № 1120/09.04.20г.,постановено по гр.д.№ 2570/18г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.,с което е признато за установено,че К.Р.Х.,ЕГН-********** *** и Г.Д.Д.,ЕГН-********** ***,притежават правото на собственост по отношение на Община Пловдив върху реална застроена част от поземлен имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив,одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК с приблизителна площ от около 60 кв.м,която е разположена под сграда с идентификатор ***,както и че действащите кадастрална карта и кадастрални регистри в гр.Пловдив,одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК съдържат грешка,която се изразява във включването на тази реална част от около 60 кв.м.в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в гр.********* с площ от 816 кв.м.,с трайно предназначение на територията: урбанизирана,начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект,с номер по предходен план:

504.486,кв.10,парцел XXVIII-504.1199, която грешка е била допусната и пренесена от КП И РП,одобрени със заповед № 57/03.02.1973г.съгласно Приложение № 8 към съдебно-техническа експертиза на вещо лице–геодезист В.Г. на л.208 от делото и следва да се отстрани съгласно скица-проект Приложение № 7 на л.207 от същата експертиза.

Жалбоподателят счита обжалваното решение на първо място за недопустимо поради неотстранен порок в исковата молба-непосочване на придобивно основание от страна на ищците,на което основават претенцията си.На следващо място намира решението за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.Излагат се съображения във въззивната жалба в подкрепа на това становище и се иска от съда да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение,респ.да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да отхвърли предявения иск.Претендира направените по делото разноски и юрск.възнаграждение.

Въззиваемите К.Р.Х. и Г.Д.Д. намират жалбата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.Претендират разноски пред въззивната инстанция.

ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо решение страна,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР от К.Р.Х. и Г.Д.Д. ***.

Ищците твърдят,че са собственици на реална застроена част от поземлен имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** по действащата КККР на гр.Пловдив,одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК с приблизителна площ от около 60 кв.м.,която е разположена под сграда с идентификатор ***,както и че действащите кадастрална карта и кадастрални регистри в гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изп. Директор на АГКК съдържат грешка,изразяваща се във включването на тази реална част от около 60 кв.м.в поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** вместо в собствения им поземлен имот с идентификатор ***,находящ се в гр. *********** с площ от 816 кв.м., с номер по предходен план: 504.486, кв.10, парцел XXVIII-504.1199, която грешка е била допусната и пренесена от КП И РП,одобрени със заповед № 57/03.02.1973г.

Ищците посочват,че придобивното основание,въз основа на което се легитимират като собственици на процесния имот с идентификатор *** е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том VII, дело № 1929/1969, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том XVII, дело № 8009/1970г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том 3, рег. № 4079, дело № 515/2015 както и нот. акт за доброволна делба № 140, том II, рег. 2917, дело 321/2017г.

Направеното в жалбата възражение за недопустимост на решението настоящата инстанция намира за неоснователно.Ищците са конкретизирали с няколко уточнителни молби придобивното основание,въз основа на което се легитимират като собственици.Не е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота как с НА № 169/1969г.за покупко-продажба ищците се легитимират като собственици на посочения имот,след като в НА купувачът е Д. Д.-лице,различно от ищците.При проследяване на сделките,обективирани в посочените по-горе нотариални актове е видно,че с НА № ******г.Д. Д. е придобил чрез покупко-продажба ПИ пл.№ 676 с площ от 500 кв.м.,с НА №153/1970г.Г.Д. е закупил имот пл.№ 647а,също от 500 кв.м.Впоследствие от двата имота е образуван ПИ с идентификатор ***,(видно от СТЕ) и този имот е бил съсобствен между Г.Д. и друго/други лица.С НА № 121/2015г. и с НА № 122/2015г.Г.Д. е прехвърлил на ищците собствените си ид.части от имот с идентификатор ***,но имотът е останал съсобствен до момента,когато съсобствениците са уредили отношенията си с доброволна делба,обективирана с НА № 140/2017г.Видно от цитирания НА,от съсобствения ПИ с идентификатор *** са образувани два недв.имота: ПИ с идентификатор *** с площ от 169 кв.м.и ПИ с идентификатор *** с площ от 816 кв.м.,като ищците са станали собственици по силата на делбата именно на втория имот-***.Поради горното настоящата инстанция намира,че ищците са посочили точно и ясно придобивното основание,на което се позовават като собственици.Атакуваното решение не е недопустимо,както се твърди във въззивната жалба и не следва да се обезсилва като такова.

Според ищците имотът им е бил образуван от имот с пл.№ 647а по плана на гр.************“, описан в НА № 153/1970г. и от имот с пл.№ 670 по плана на гр.************“,описан в НА № 169/1969г.,като имот с идентификатор *** е образуван от имот с идентификатор ***.

Според ищците двата имота 647а и 676,от които е образуван имот с идентификатор *** преди последното изменение,а впоследствие поземлен имот с идентификатор ***, са били с обща площ от 1000 кв.м. В одобрените през 2009г. КККР на гр.П. имотът е отразен с площ 985 кв. м., като необяснимо защо целият имот бил изместен на запад и към него е заснета част от улицата от запад с идентификатор ***.

Това изместване в западна посока е довело до заснемане част от имота на ищците в обхвата на ПИ с ид. *** и на ПИ ***. Твърди се, че в източната част от имота ищците имат изградена съществуваща постройка, нанесена в КК и означена с идентификатор *** с площ 126 кв.м.,с предназначение селскостопанска сграда.Тази сграда според одобрената кадастрална карта,попадала частично (с площ около 60 кв.м.) в ПИ с идентификатор № ***,както и частта от закупения през 1970г. имот 647а - тяхна собственост,върху която е застроена описаната сграда № ***.

Ищците поискали да се поправят описаните грешки при изработването на КК,като се промени границата на собствения им имот ***, понастоящем *** и съседния с идентификатор *** и същата да мине по контура на сградата с идентификатор ***.Била подготвена необходимата преписка за провеждането на процедурата,но от СГКК–Пловдив уведомили ищците за постъпило възражение от Община Пловдив срещу исканото изменение, с което бил формиран спор за собственост.

Ответникът счита,че ПИ с ид.*** отговаря на част от имот пл. № 332,одобрен със заповед № 57/03.03.1973г.Със заповед № 139/15.02.1983г. на Председателя на ОНС – Пловдив на основание чл.95 във вр. с чл.98 ЗТСУ(отм.)е отчужден парцел за ивици за високо напрежение – имот пл. № 332 по плана на „************,като собствениците са обезщетени с апартаменти. С протокол № 25/17.06.1988г. на Комисия по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) са оценени държавните места като придаваеми по регулация към парцела „********“ в т.ч. и част от имот пл. № 332 с площ от 476 кв.м., а със заповед № ИК-1018/01.06.1988г.на Председателя на ИК на ГНС-Пловдив на основание чл.105 ЗТСУ (отм.) имот пл. № 332, отчужден за ивица за високо напрежение, находящ се на ул. ********е завзет.

Община Пловдив твърди,че имот ***,към който е заснета процесната част,е частна общинска собственост на основание чл.2,ал.1,т.2 от ЗОС вр. с § 7,ал.1,т.3 от ПРЗ на ЗМСМА,поради което и не е налице грешка при заснемането му в КККР.

От представените по делото писмени доказателства и изготвената СТЕ се установява,че първоначално имотите по НА от 1969г.и 1970г. № 676 и 647а са заснети в кадастрален картон от 1952г.,в който са заснети и нанесени с молив границите на имот пл.№ 676.Имот пл.№ 676,записан на името на Д. Д. е с площ от 500кв.м.,а имот 647а ,(в разписния лист е записан като имот пл.№ 676а),е на името на З. П.,с дописан собственик Г. Д.,и също с площ от 500 кв.м.

Към момента на придобиване на имотите действащ е бил плана от 1960г.СИЗ „********“,в който също са нанесени с молив границите на имот пл.№ 676.Според обясненията на в.л.Г.,дадени в съд.заседание пред настоящата инстанция,кадастралният картон от 1952г.е като „чернова“ на кадастралния план,в който се нанасят геодезически заснемания и на база на този картон се изработват кадастралните планове,които се одобряват със заповед.На база тези картони към онзи момент не е направен официално кадастрален план,планът от 1960г.не е посочен в заповед от Община Пловдив.Според вещото лице първият официален кадастрален и регулационен план е този от 1973г.,но предхождащите го картони от 1952 и 1960г.все пак представлявали някакъв създаден кадастър.

По регулационния и кадастрален план от 1973г. са заснети имоти с пл.номера 331 и 332,като имот 331 е съответен на имот 676 по кадастъра от 1952г.По същия план се предвижда отчуждаване на имот №

331 и част от имот № 332,но със заповед от 01.06.1988г.на ИК на ГНС-Пловдив е отчужден само имот № 332,а по делото липсват данни за отчуждаване на имот пл.№ 331.

През 2009г.е одобрена Кадастрална карта на Пловдив,при която на имот № 331 по плана от 1973г.съответства ПИ с идентификатор

***,а на част от имот № 332 по плана от 1973г.съответства ПИ с идентификатор ***.

Според заключението на вещото лице и дадените от него обяснения се установява,че в плана от 1973г. източната граница на имот пл.№ 331 (съответен на № 676(стар) не е идентична на тази по плана от 1960г. и разликата между тях е именно предмета на настоящото дело.Извода на вещото лице е,че при проследяването на границите на имот 676 последователно по плановете има грешка в кадастралния план

СИЗ-Пловдив от 1973г.,в който е заснета граница на имот № 331,различна от границата по плана от 1960 и 1952г.

В обясненията си,дадени в о.з.на

12.04.21г.вещото лице посочва,че и в трите плана-от 1952г.,от 1960г.и от 1973г.източната граница на имота,предмет на изменение на кадастралната карта,е показана по различен начин и линията не съвпада изцяло.Имотната граница по плана от 1973г. не съвпада с тази по плана от 1960г.и този от 1952г.Сега със съществуващата сграда нейната източна граница съвпада с този от 1952г.,което показвало,че имотната граница е била тази,но в плановете тази линия,която се предлага като изменение на кадастралната карта,представлява продължение на източната граница на имота.Според експерта най-вероятно в плана от 1973г. има малка неточност в отразяването на източната граница.

Районният съд е приел,че разликата в границите на процесния имот в плана от 1952г. и 1973г. е довело до грешното заснемане на имота в действащата кадастрална карта.В тази връзка при действието на новия план не се установявали данни за отчуждаването на имот пл. № 331,макар че такова отчуждаване било предвидено,поради което и в случая дворищната регулация не била приложена, а от там имотните граници не можели да съвпадат с регулационните предвиждания, имотните граници били такива,каквито били по предходния план.Съдът е констатирал,че е бил отчужден единствено имот № 332 за отредената по плана ивица за високо напрежение,като границите му съответствали на границите на отчуждената част от имот пл.№ 332,понастоящем с идентификатор № ***,но за имот пл. № 331 не е проведена отчуждителна процедура, поради което и действието на регулационния план по смисъла на чл.110 от ЗТСУ (отм.) на абсолютно придобивно основание не можело да бъде зачетено поради неприложената регулация и в тази връзка е цитирал и ТР № 3/15.07.1993г. на ОС на ВС.