Решение № 563 от 22.04.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Плевен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430104763 по описа за 2025 година

Гр.д.№4763/2025г. на ПлРС, е образувано по искова молба от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление адрес гр.София, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ***, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - управител, чрез юрк. А. Г., против В. С. Д., от гр. Плевен, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи сумата от общо 805,74лв., от която: сумата от 649.93лв.- главница, сумата от 150.15лв.- договорна лихва, за периода 29.03.202423.04.2025г. и сумата от 5.66лв.- обезщетение за забава, за периода 23.04.2025- 15.05.2025г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е и издадена заповед на изпълнение по ч. гр.д.№ 3167/2025г. по описа на ПлРС. Твърди се, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние №477250/28.02.2024г., при условията на 3ПФУР, въз основа на който в полза на ответника е отпуснат кредит от 700лв., при ГПЛ от 40.15%. Твърди се, че съгласно чл. 2, ал.

2 от Договора, сумата е преведена на ответника по банкова сметка- в Уникредит Булбанк.

Твърди се, че сумата по кредита е следвало да бъде върната на 14 вноски, в периода 29.03.2024г. - 23.04.2025г., всяка в размер от 50лв. Твърди се, че от страна на ответника има плащане на сума от 50лв, с която е погасена вноска с падеж 29.03.2024г. и сума от 0,07лв.- от вноска с падеж 28.04.2024г, като дължимият остатък от главницата е 649.93лв. и сумата от 150.15лв.- договорна лихва, дължима за периода 29.03.2024- 23.04.2025г. Сочи, че към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението е изцяло падежирало. Сочи се, че с настъпването на крайния падеж на задължението- 23.04.2025г., ответникът е изпаднал в забава и от тогава е начислена лихва за забава, в размер от 5.66лв. за периода 23.04.20251 15.05.2025г. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства В срока по чл. 131 от ГПК, отв. В. С. Д., чрез особен представител адв. Ц.П., депозира отговор на ИМ, като изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на иска. Оспорва се наличието на валиден договор за заем между страните, сочи се, че договорът не е подписан от ответника, както и че не е получил сумата по договора. Прави се възражение за прекомерност на претендираните лихви и неустойки.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №1650/23.05.2025г. по ч.гр.д.№ 3167/2025г. на ПлРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява факта на сключване на договор за кредит от разстояние №477250/28.02.2024г., при условията на ЗПФУР, между страните, въз основа на който, в полза на ответника- като заемател, е предоставена сумата от 700лв, за срок от 420 дни., при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40,15% за срока на договора и ГПР от 48,44%..; общо дължима сума- 873,25лв.

От съдържанието на договора за кредит се установява също, че в чл. 3, ал.1 е уговорено задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение – в срок от 5 дни, считано от датата на сключване на договора- под формата на банкова гаранция или двама поръчители, които да отговарят на определени условия- посочени. В чл. 3, ал.2 от Договора е посочен размер на дължимата неустойка- от 382,98лв. Установява се също, че в чл. 4 от договора са дадени два варианта на погасителен план- с и без предоставяне на обезпечение. По делото, във връзка с оспорванията за наличие на валидно сключен договор за заем, при условията на ЗПФУР, е изслушана и приета СТЕ, от заключението на която се установява следното : ВЛ е установило, сле д съответна проверка, че заявката за кредита е постъпила на 28.02.2024 г., като процедурата по кандидатстване по договор за кредит №477250 е изпълнена. ВЛ е установило, че заявителят е предоставил лични данни в хода на процедурата по кандидатстване; проведен е аудио и видеоразговор. ВЛ е установило също, че в хода на процедурата по сключване на договора за кредит са изпратени имейли на пощенската кутия на заявителя, като на посочен от заявителя телефонен номер *** е изпратен SMS с код за сключване на договора. ВЛ сочи също, че Договор за кредит №477250 е активиран на 28.02.2024 г., като заетата сума е преведена по банковата сметка на - 28.02.2024 г. в 13:15 часа и е изпратен автоматично имейл на 28.02.2025г. за наредена сума.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: между страните между „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД и В. С. Д., на 28.02.2024г. е сключен договор за кредит от разстояние № 477250, със срок за погасяване до 23.04.2025 г.

Отпуснатата и усвоена сума по договора е в размер на 700,00 лв., преведена по банкова сметка в Уникредит Булбанк АД на името на заемополучателя на 28.02.2024 г. в 13:14:59 ч. ;

ВЛ е установило, че е уговорена договорна лихва при ГЛП 40,15%, като общият размер на 2 начислената договорна лихва за целия период възлиза на 173,25 лв. Общата сума за връщане при редовно изпълнение (главница и договорна лихва) е 873,25 лв., разпределена в 14 месечни погасителни вноски с различен размер съобразно погасителния план. ВЛ е установило, че в случай на непредоставяне на обезпечение, е предвидена неустойка в размер на 382,98 лв., при което общото задължение по договора възлиза на 1 256,23 лв. (700,00 лв. главница, 173,25 лв. договорна лихва и 382,98 лв. неустойка). При забава се дължи обезщетение в размер на законната лихва. ВЛ е установило, че от счетоводните данни е видно, че по договора е извършено едно плащане чрез системата Изипей, на 29.03.2024г. в размер на 137,00лв. (70,05 евро), с което са погасени: 50,07лв. главница, 23,10лв. договорна лихва и 63,84лв. неустойка. ВЛ е установило, че за претендирания период неизплатените задължения са както следва: 649,93 лв.- главница, сумата от 150,15 лв.- договорна лихва, за периода 28.04.2024 г. -23.04.2025 г. и сумата от 319,14 лв- за неустойка, която не се претендира от ищеца. ВЛ е установило, че ГПР по договора е посочен в размер на 48,44%, изчислен при включване на главницата и договорната лихва, като в случай, че в изчислението на ГПР бъде включена и договорената неустойка от 382,98лв., ГПР би възлязъл на 186,72%.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.

Съдът приема, съобразно установеното по- горе от фактическа страна, че между страните са възникнали заемни облигационни отношения, по повод сключването на процесния договор за заем. Както бе посочено по- горе, процедурата по кандидатстване по реда на ЗПФУР е изпълнена, като задно с това, сумата по заема е получена от ответника.

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът – заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП и ответника- като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП / физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е 3 доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема, че клаузата по чл. 3,1 от договора за заем е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката, вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП.

Налице е уговорка- чл. 3,2 от договора, с която изначално се определя размер на неустойката, за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от погасителната вноска. Съдът намира, че тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните; същата е и прекомерна- повече от 1/2 от стойността на кредита от 700лв/ посочената неустойка е в размер на 382,98лв. /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Уговорената и дължима неустойка, по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита, както е посочило и ВЛ по ССЕ. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 48,44%- т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита. По силата на § 1, т.

1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 4 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.