Определение № 2413 от 21.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2413 гр. Варна, 21.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501222 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №14279/23.02.2023г. от Е. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. „К. с.“, бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. *, общ. Столична, обл. София (столица) срещу разпореждане №40667/07.11.2022г., постановено по ч.гр. дело №20223110114645/2022г. по описа на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, общ. Столична, обл. София (столица) заповед за незабавно изпълнение №7051/07.11.2022г. за сумата от 114592.28 (сто и четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и две евро и двадесет и осем евроцента) евро, представляваща дължима главница за периода от 21.11.2016 г. до 31.10.2022 г. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL19440/18.08.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение от 03.09.2008 г., Анекс № 1/12.04.2011 г., Анекс № 2/30.10.2012 г., Договор за заместване в дълг от 09.12.2013 г., Анекс № 3/13.12.2013 г., Анекс № 4/29.05.2015 г., Анекс № 5/11.12.2015 г. и Анекс № 6/13.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 54645.10 (петдесет и четири хиляди 1 шестстотин четиридесет и пет евро и десет евроцента) евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.11.2016г. до 21.07.2022г.; сумата от 12827.14 (дванадесет хиляди осемстотин двадесет и седем евро и четиринадесет евроцента) евро, представляваща наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 21.11.2016 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 566.90 (петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща нотариални такси и разноски за периода от 24.07.2018 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 310.22 (триста и десет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща разноски по уведомяване за периода от 19.10.2022 г. до 31.10.2022 г., на основание чл.

417, т. 2 ГПК, както и направените съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 7139.29 (седем хиляди сто тридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) лева и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 6119.57 лева (шест хиляди сто и деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно в противоречие с материалния закон и процесуалните норми. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства, които да доказват наличието на задължение. Извлечението от счетоводни книги не отговаря на изискванията по чл.417 от ГПК. Същото не може да удостовери от кога е забавата за плащане и дали задължението е изискуемо.

На следващо място не са представени доказателства за заместване в дълг на жалбоподателката Еленена М..

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането, в частта за незабавно изпълнение.

По делото не е постъпил отговор от кредитора „ Юробанк България“ ЕАД.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба вх. №14279/23.02.2023г. е подадена в срока по чл.419, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез 2 пълномощник с надлежна представителна власт. Подадено възражение по чл.414 от ГПК прави жалбата допустима, като разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по чл.417 от ГПК от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Е. С. М. и „Заложна къща Ема“ ЕООД за сумата от 114592.28 (сто и четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и две евро и двадесет и осем евроцента) евро, представляваща дължима главница за периода от 21.11.2016 г. до 31.10.2022 г. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL19440/18.08.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение от 03.09.2008 г., Анекс № 1/12.04.2011 г., Анекс № 2/30.10.2012 г., Договор за заместване в дълг от 09.12.2013 г., Анекс № 3/13.12.2013 г., Анекс № 4/29.05.2015 г., Анекс № 5/11.12.2015 г. и Анекс № 6/13.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 54645.10 (петдесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и пет евро и десет евроцента) евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 21.07.2022 г.; сумата от 12827.14 (дванадесет хиляди осемстотин двадесет и седем евро и четиринадесет евроцента) евро, представляваща наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 21.11.2016 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 566.90 (петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща нотариални такси и разноски за периода от 24.07.2018 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 310.22 (триста и десет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща разноски по уведомяване за периода от 19.10.2022 г. до 31.10.2022 г., на основание чл. 417, т. 2 ГПК, както и направените съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 7139.29 (седем хиляди сто тридесет и девет лева и двадесет и девет стотинки) лева и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 6119.57 лева (шест хиляди сто и деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки) лева, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Към заявлението е представен документ по чл.417, т.2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от счетоводни книги от 31.10.2022г. по банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL19440/18.08.2008 г.

3

Приложени са и Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL19440/18.08.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение от 03.09.2008 г., Анекс № 1/12.04.2011 г., Анекс № 2/30.10.2012 г., Договор за заместване в дълг от 09.12.2013г., Анекс № 3/13.12.2013 г., Анекс № 4/29.05.2015 г., Анекс № 5/11.12.2015 г. и Анекс № 6/13.05.2016г.

Въззивният съд констатира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2 от ГПК.

След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна страна, в тази връзка удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Същото съдържа минималното изискуемо съдържание по чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, като включва броя на вноските, които не са издължени /68 бр., включващи главница, ведно с лихви/, общият размер на просрочената сума от 71390.61евро, посочен е и общият размер на непогасената част, конкретизиран по главници, договорни лихви, неустойки, такси, разноски по уведомяване.

По отношение на вземането от 310.22лв., същото представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – реално сторените разходи за обявяване на предсрочна изискуемост, които са следствие от неизпълнение на договора за банков кредит от страна на кредитополучателите – чл.82 от ЗЗД. Обстоятелствата от фактическия състав, при който възниква това вземане за обезщетение за вреди са договорно неизпълнение, реално претърпени вреди, тяхната равностойност и предвидимост, пряката и причинна връзка между тях и виновното неизпълнение на длъжника.

Тези обстоятелства следва да бъдат установени чрез официален или изходящ от длъжника частен документ по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК, с които се доказва само изискуемост на вземането, установено с документа по чл.417 от ГПК, тъй като са елементи от фактическия състав, от който то възниква.

В случая са представени фактури, издадени от ЧСИ Захари Димитров /длъжностно лице/ за сумата от 310.22лв. Същите удостоверяват реално сторени разходи, извършени от банката в изпълнение на дадените задължителни указания с т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, длъжникът да бъде 4 надлежно уведомен за настъпилата предсрочната изискуемост.

Заявителят/банката се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

Волеизявлението за предсрочна изискуемост е оформено в покана, връчена на основание фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК чрез ЧСИ.

Според правилото на чл.47, ал.1 от ГПК в хипотезата, в която адресът живее на адреса, но не може да бъде намерен, връчителят следва да проведе три посещения, едно, от които в неприсъствен ден, след което да се залепи уведомление и пусне такова в пощенската кутия при осигурен достъп. В хипотезата, в която адресатът е напуснал адреса и това е надлежно удостоверено, връчителят само залепя уведомление.

И при двете хипотези, ако адресатът не се яви да получи книжата след изтичане на двуседмичния срок е необходимо да бъде продължено връчването по месторабота по чл.47, ал.3 от ГПК.

В настоящия случай доказателствата сочат на редовно проведена процедура по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Видно от приложения по делото констативен протокол за извършени действия относно връчването от частния съдебен изпълнител, е осъществено посещение на постоянния на длъжницата / три пъти в рамките на един месец, единия в почивен ден/. Залепено е уведомление на входната врата на апартамента. След изчерпване на процедурата по връчване на постоянния и настоящия адрес и изтичане на срока за получаване на уведомлението, частният съдебен изпълнител е предприел действия по връчване чрез работодател, което също се е оказало безрезултатно. Следователно са налице всички факти, които водят до приложението на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което следва, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането.

По отношение на направеното възражение за давност в частната жалба следва да се отбележи, че същото не подлежи на разглеждане в заповедното производство, а в исковото такова.

По изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за постановяване на 5 незабавно изпълнение на издадената заповед и за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден.

Предвид изходът от спора на частния жалбоподател не се следват разноски.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №40667/07.11.2022г., постановено по ч.гр. дело №20223110114645/2022г. по описа на Варненския районен съд, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, общ. Столична, обл. София (столица) срещу Е. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж. к. „К. с.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, общ. Столична, обл. София (столица) заповед за незабавно изпълнение №7051/07.11.2022г. за сумата от 114592.28 (сто и четиринадесет хиляди петстотин деветдесет и две евро и двадесет и осем евроцента) евро, представляваща дължима главница за периода от 21.11.2016 г. до 31.10.2022 г. по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL19440/18.08.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение от 03.09.2008 г., Анекс № 1/12.04.2011 г., Анекс № 2/30.10.2012 г., Договор за заместване в дълг от 09.12.2013 г., Анекс № 3/13.12.2013г., Анекс № 4/29.05.2015 г., Анекс № 5/11.12.2015 г. и Анекс № 6/13.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 54645.10 (петдесет и четири хиляди шестстотин четиридесет и пет евро и десет евроцента) евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 21.07.2022 г.; сумата от 12827.14 (дванадесет хиляди осемстотин двадесет и седем евро и четиринадесет евроцента) евро, представляваща наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 21.11.2016 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 566.90 (петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева, представляваща нотариални такси и разноски за периода от 24.07.2018 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 310.22 (триста 6 и десет лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща разноски по уведомяване за периода от 19.10.2022 г. до 31.10.2022 г., на основание чл.

Разпечатката съдържа 39 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab5c4341-8ad4-4955-ab36-2ab5d2c1ec53