Решение № 643 от 17.06.2020, Районен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 643 гр.Бургас,17.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ при участието на секретаря М.Р, като разгледа НАХД № 1659 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И.Н.Б. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, против Наказателно постановление № 508480-F528513/27.04.2020г., издадено от изпълнителен директор в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл. 174, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗПКОНПИ и на основание същата разпоредба на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност. Фактическата обстановка не се оспорва, но се посочва, че дори да има пропуск, то той е неволен и неумишлен. Застъпва се, че дружеството, в което жалбоподателката е имала дялове, не е действало от повече от три години и тя е забравила за съществуването му. Допълва се, че в момента, в който жалбоподателката е осъзнала този факт, тя веднага е прекратила участието си в дружеството. Твърди се, че жалбоподателката не е орган по приходите, а лице по трудово правоотношение, както и че цитирането само на нормата на чл. 174 ЗПКОНПИ е неправилно.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че е допуснала нарушението поради незнание, доколкото не е предполагала, че щом фирмата не е действаща, пак следва да се декларира. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган се представлява от пълномощник – юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата. Излага подробни доводи в подкрепа на тезата, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката л. 28 гръб, НП е връчено на жалбоподателката на 04.05.2020г., а жалбата е депозирана на 07.05.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

На 10.05.2019г. бил сключен трудов договор между жалбоподателката Б. ***, по силата на който Б. приела да изпълнява длъжността „специалист“ (шифър по НКПД: 33593009) в ТД на НАП – Бургас със срок на изпитване от 6 месеца и до завръщане на титуляра Жасмина Мирчева, считано от 13.05.2019г. На 13.05.2019г. жалбоподателката попълнила декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ (л. 71), в която собственоръчно декларирала, че не е управител на търговско дружество и не е съдружник в такова.

В последствие била извършена тематична проверка от Инспектората на НАП във връзка с подадените декларации, като в хода на проверката св. И.Д. – ст. инспектор, констатирал, че към 13.05.2019г. жалбоподателката Б. е била управител и съдружник в търговско дружество „Усмивка 78“ ЕООД с БУЛСТАТ: *********, видно от справка от търговския регистър (л. 66).

При тези факти свидетелят преценил, че с факта на невярното деклариране жалбоподателката е осъществила нарушение по чл. 174, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което и в нейно присъствие съставил срещу нея АУАН № F528513/02.12.2019г. (л. 35-36). След съставяне на акта препис бил връчен на Б., която го подписала и получил копие от него, заявявайки, че в тридневен срок ще подаде възражения, както и че действията й са били без умисъл, понеже тя не е държавен служител, а дружеството не е действащо от 2016г.

В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателката депозирала писмено възражение (л.55), в което възпроизвела твърдения, аналогични с тези в процесната жалба.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката, не дал вяра на възражението, а също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 174, ал. 2 ЗПКОНПИ, поради което и на основание същата разпоредба, наложил на жалбоподателката „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Като цяло жалбоподателката не оспорва и фактическата обстановка, а излага доводи от правно естество.

При така установените факти съдът прави следните прави изводи.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗПКОНПИ, видно и от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-266/25.02.2019г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието/санкцията за нарушението е индивидуализирано правилно.

Противно на становището на жалбоподателката съдът счита, че коректно АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 174, ал. 2