Решение № 7353 от 04.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7353 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100100912 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба В. Г. Д., с която е предявен срещу Столична община установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване правото на ищеца, че е собственик на основание придобивна давност, изтекла в периода 2011 г. – 2025 г., на недвижим имот с недвижим имот с идентификатор ***, с площ 1174 кв.м., находящ се в област София (столица), община Столична, гр.

София, район Триадица, ул. „********“, местност IV-55, номер по предходен план 1047.

Ищецът твърди, че от 2011 г. започнал да се грижи и облагородява недвижим имот с идентификатор ***, с площ 1174 кв.м., находящ се в област София (столица), община Столична, гр. София, район Триадица, ул. „********“, местност IV-55, номер по предходен план 1047. Твърди, че от 2011 г. до настоящия момент е упражнявал правата на собственик върху имота, като засадил дръвчета, положил насипна настилка, върху която паркирал личните автомобили. Поставил маси, столове и надуваем басейн и там организирали събирания с приятели. На 14.02.2024 г. чрез кмета на Район Триадица към Столична община и до нотариус В.а Г.а с район на действие СРС, с рег. № 340 на НК подал молба-декларация за обстоятелствена проверка 1 за признаване право на собственост върху недвижимия имот. Столична община, район „Триадица“, издала удостоверение, в което е посочено, че имотът не е държавна или общинска собственост. От областна администрация също е издадено удостоверение, в което е посочено, че за процесния недвижим имот не е съставен акт за държавна собственост. Посочва още, че противно на издаденото удостоверение, кметът на район „Триадица“ е издал заповед и е актувал имота като общинска собственост.

Ответникът Столична община оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца за непрекъснато и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху имота, като собствен. Поддържа, че Столична община е единствен собственик на имота, като за същия е издаден акт за частна общинска собственост № 2240 от 27.03.2024 г., вписан в имотния регистър.

Твърди, че в отговор на искането за извършване на обстоятелствена проверка на ищецът е уведомен, че за процесния недвижим имот е открита процедура по съставяне на акт за общинска собственост и не са открити данни за съставен акт за държавна собственост преди 01.06.1996 г. Позовава се на въведения през 31.05.1996 г. с промени в Закона за собствеността мораториум, с който се прегражда възможността имоти, представляващи частна държавна или общинска собственост, да могат да се придобиват по давност.

Разпоредбата е обявена за противоконституционна с решение на КС от 24.02.2022 г., обнародвано в ДВ на 04.03.2022 г., като в мотивите на самото решение се сочи, че обявяването на мораториума за противоконституционен, тоест на разпоредбата на § 1, алинея 1 от ЗДЗС, с която е въведен, не се засяга неговия досегашен ефект. Ето защо поддържа, че придобивната давност е била спряна и не е текла за през процесния период за времето от лятото на 2011 г. до 04.03.2022 г., т.е. началният срок, от който ищецът би могъл да претендира собственост, придобита чрез давностно владение, е 04.03.2022 г. и да владее и упражнява необезпокоявано фактическа власт върху процесния имот, с намерение трайно да го свои, без да бъде обезпокояван, до 04.03.2032 г. Сочи, че Столична община, район „Триадица“ е манифестирала, че е единствен собственик на имот, като е изготвила и вписала Акт за частна общинска собственост № 2240 от 27.03.2024 г., вписан в имотния регистър с № 65, том LI, регистър 23015, дело 17203 от 29.03.2024 г.

2

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право. Т.е. осъществяването от страна на ищеца на фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответника по смисъла на чл.99 ЗС.

Установява се от акт №2240 за частна общинска собственост, издаден на 27.03.2024 г., че процесният поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1174 кв.м., с местонахождение - гр. София, район Триадица, ул.

„********“, местност IV-55, представляващ реална част от УПИ II- 1047, е частна общинска собственост, предоставен за управление на СО-Район „Триадица“.

Съобразно чл.86 ЗС, в редакцията й към ДВ. бр.31 от 17 Април 1990 г., не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана е стеснена с изменение с ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. С § 1, ал.1 от ЗР на ЗС, изм. - ДВ, бр.105 от 2006 г., е постановено, че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2007 г., а с последващи изменения на нормата срокът е последователно променян, последно – с ДВ, бр.7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., според който давността спира да тече до 31 декември 2022 г. С Решение на Конституционния съд № 3 от 2022 г., обн. ДВ, бр.18 от 2022 г. по к.д.

№16/2021 г., е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал.1 ЗР на ЗС. КС изрично е посочил в мотивите на цитираното решение, че с обявяването на §1 ДР ЗС за противоконституционна разпоредба не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело следва да се приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти 3 частна собственост, относно периода: от въвеждането му (01.06.1996 г.) до обявяването му за противоконституционен с влизане в сила на конституционното решение на 07.03.2022 г., три дни от датата на неговото обнародване (04.03.2022 г.), съгласно чл.151, ал.2, предл.2 КРБ.

Установява се от показанията на свидетеля Г.П.Л., че считано от 2011 г. познава ищеца като съсед – след като е започнал е да ремонтира, а после се е нанесъл в апартамент в нова сграда - жилищен блок на ул. „********, в която сграда живеел и ищецът. В съседство до нея имало имот, ищецът ангажирал багер, с който да се изхвърлят боклуците, натрупани в имота и да се оформи мястото, ползвал имота като свой, поддържал в него зеленчукова градина и плодни дръвчета, полагал грижи за насажденията. Пред всички живущи ищецът се е манифестирал като собственик на имота, а друг, освен него, ищецът не е виждал да ползва имота.

Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху имота чрез непрекъснато и необезпокоявано владение на имота в продължение на периода от 2011 г. до предявяване на исковата молба. Твърди, че в този период е владял необезпокоявано имота със съзнанието, че е собственик. По делото – от събраните гласни доказателства, се установяват заявените в исковата молба твърдения. Същевременно, както бе посочено по-горе, доколкото процесният имот е частна общинска собственост, при прилагане на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, от въвеждането му – 01.06.1996 г. до обявяването му за противоконституционен с влизане в сила на конституционното решение – три дни от датата на неговото обнародване – 07.03.2022 г., давностният срок спира да тече. Ето защо в периода от 2011 г. до 07.03.2022 г. за ищеца не е текла придобивна давност на основание § 1, ал.1 от ЗР на ЗС, а в периода 07.03.2022 г. – до предявяване на исковата молба – 27.01.2025 г. не е изтекъл достатъчен срок, с който законът свързва придобиване на права, доколкото чл.79 ЗС изисква непрекъснато владение в продължение на 10 години.

По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява възникване на заявеното придобивно основание чрез осъществяване на фактическия състав на чл.79 ЗС и предявеният иск е неоснователен.

4

По разноските:

На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение – за сумата от 300 лв.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. Д., ЕГН: **********, срещу Столична община, адрес: гр. София, ***, установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване правото на ищеца на собственост на основание придобивна давност, изтекла в периода 2011 г. – 2025 г., на недвижим имот с недвижим имот с идентификатор ***, с площ 1174 кв.м., находящ се в област София (столица), община Столична, гр.

София, район Триадица, ул. „********“, местност IV-55, номер по предходен план 1047.

ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН: **********, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5