Решение № 15 от 17.08.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова при участието на секретаря СилвиА. Б. Шишкова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902389 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Я. срещу решение № 336 от 01.07.2022г. по в.т.д. № 52/2022г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е отменено решение № 260429 от 11.11.2021г. по т.д. № 1065/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на касатора, на основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 15 000 лева, разлика над сумата от 30 000 лева до сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Й. Я., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 25.07.2019г. по причина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК № РВ 1570 ВМ, нарушил виновно правилата за движение по пътищата, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане, като вместо това исковете на касатора са отхвърлени; в частта, с която е отменено решението 1 на първоинстанционния съд за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 30 000 лева, считано от 30.08.2019г. до 29.11.2019г., и вместо това искът за лихва за този период е отхвърлен; както и в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение над размера от 45 000 лева до 120 000 лева, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане.

В остА.лата част, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за заплащане на А. Н. Я. на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на А. Й. Я. до размера от 30 000 лева, със законната лихва за забава от 29.11.2019г., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според посоченото от касатора в жалбата приетото от въззивния съд като общо дължимо обезщетение от 100 000 лева е несправедливо. Правилно е било установено за А. Н. Я., че е преживяла и продължава да изживява душевна болка и страдание от смъртта на съпруга си, че създадената между тях връзка е била изключително силна, градена в продължение на повече от половин век, че след настъпилата несвоевременна смърт на съпруга й тя се е затворила в себе си, животът й се е променил коренно. Намаляването на обезщетението от въззивния съд обаче не е било обосновано с никакви конкретни и ясни аргументи, а са били изложени чисто субективни виждания на съда. Това създава неяснота и явно отклонение от задължителните критерии за правилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Неправилно е бил определен принос на пострадалия за пътния инцидент от 70%. По делото не е имало никакви доказателства за движение на починалия велосипедист в лявата лента. Дори да е имало принос на пострадалия за ПТП, той не би могъл да е повече от 5%10%. Неправилно не е била присъдена лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за търсеното обезщетение (30.08.2019г.).

Тези оплаквания се поддържат и в открито съдебно заседание пред 2

Върховния касационен съд.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваните части да бъде отменено и искът за обезщетение уважен в пълния размер от 120 000 лева, със законната лихва за забава от 30.08.2019г. до окончателното плащане, както и да бъде отменено въззивното решение в частта относно законната лихва от 30.08.2019г. до 29.11.2019г. върху присъдените 30 000 лева обезщетение, решението за което обезщетение е влязло в сила.

От насрещната стрА. по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Споделя се като правилен изводът на въззивния съд относно размера на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за съпричиняване на вредите от пострадалия в обем на 70%, както и за правилно определяне на начален момент на дължимата лихва за забава.

С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса дали съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), и да обсъди всички конкретни съществуващи обстоятелства и въз основа на общата им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост, както и по въпроса дали в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включват, на основание чл. 429 от КЗ, лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от увреденото лице до изплащане на обезщетението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на 3 чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от стрА. с интерес от обжалването.

Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, съдържаща оплакване срещу приетия от първоинстанционния съд общ размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, преживяла съпруга, от смъртта на А. Й. Я.

(150 000 лева), с направено искане обезщетението да се намали на 100 000 лева; да се определи процент на съпричиняване от пострадалия от 80%, а не 70%, както е приел първоинстанционният съд, и да се присъди лихва за забава за период след изтичане на три месеца от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие – 29.11.2019г., доколкото уведомяването и първата претенция са били заявени на 29.08.2019г.

След постъпване на жалбата на застрахователното дружество от А. Н.

Я. е била подадена насрещна въззивна жалба – за осъждане на застрахователното дружество да заплати още 75 000 лева допълнително към присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 45 000 лева (след приспадане от първоинстанционния съд на принос от 70% от прието за дължимо обезщетение от 150 000 лева), или общо 120 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава от 29.08.2019г. до окончателното плащане.

Съгласно подадената насрещна въззивна жалба не е бил оспорен определеният от първоинстанционния съд като справедлив размер на обезщетението от 150 000 лева. Възразено е било срещу приетия принос от стрА. на пострадалия за пътния инцидент, съответно процента на този принос – 70%, като завишен.

За да отмени частично и да потвърди частично първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че към 25.07.2019г.

„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ПВ 1570 ВМ.

На същата дата, около 22:30 часа, на път ІІ-56, км.76+000 (между кв. „Ген.

Николаево“ и кв.“Парчевич“ на гр. Раковски) по причина на водача на автомобила Нейко Тодоров Нейков, застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (движение с несъобразена скорост), е настъпило пътнотранспортно произшествие (сблъсък), при което А. Й. Я., 4 велосипедист, движещ се по същия път, тогава на 75 години, е починал.

Причинена е била тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота.

Ишцата А. Н. Я. е съпруга на починалия при пътния инцидент велосипедист.

Относно тези обстоятелства са били възприети изцяло фактическите изводи на първоинстанционния съд. Обстоятелствата не са били и спорни във въззивното производство.

Споделен е бил изводът на първоинстанционния съд за принос на пострадалия за вредоносния резултат от 70% – че велосипедистът е преминал неочаквано (без подаден сигнал) от лявата пътна лента в лентата за движение на лекия автомобил, попадайки в опасната зона на движение на автомобила, обстоятелство, спорно между страните в производството.

За справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 100 000 лева. Съдът е посочил, че преди смъртта на А. Й. Я. семейството живеело добре, отношенията между съпрузите били добри, както и че ищцата преживявала тежко смъртта на съпруга си и липсата му; след инцидента почти не излизала от вкъщи и продължава да скърби за загубата му. Но като е съпоставил изложените в исковата молба твърдения в подкрепа на заявената по основание и размер претенция и събраните доказателства относно тези факти, въззивният съд ги е намерил фаргментарни и неустановяващи в пълнота твърденията относно отношенията на ищцата с нейния съпруг приживе и преживяванията, свързани с неочаквА.та му смърт. Не са били установени обстоятелства, които да определят житейската връзка като изключителна или в онази степен, каквато е описА. в исковата молба, както и са липсвали доказателства за твърдяното в исковата молба състояние на дълбока депресия, чувство на безизходица и конкретни здравословни проблеми вследствие от загубата. В този смисъл са били приети основателни оплакванията на застрахователното дружество във въззивната жалба.

С оглед тези изводи на въззивния съд дължимото обезщетение (100 000 лева), след коригирането му с възприетата степен на съпричиняване на вредите от стрА. на пострадалия (70%), е било определено на 30 000 лева.

Първоинстанционното решение в частта на присъдената сума от 15 000 лева обезщетение, представляваща разлика между сумите от 30 000 лева и 45 000 лева, е било отменено, с отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от ЗЗД в тази 5 част. В остА.лата обжалвА. във въззивното производство част (за дължима сума на обезщетение от 30 000 лева и за недължимост на сума над 45 000 лева до 120 000 лева обезщетение) първоинстанционното решение е било потвърдено.

За основателно е било намерено възражението на ответника относно началната дата на дължимата мораторна лихва. Началната дата на дължимост на лихвата, според въззивния съд, е била 29.11.2019г., при приложимост на нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Решението на Окръжен съд – Пловдив за присъждане на законна лихва за забава върху сумата от 30 000 лева, считано от 29.08.2019г., е било отменено и искът за присъждане на лихва за забава за периода от 29.08.2019г. до 29.11.2019г. е бил отхвърлен.

Фактическите констатации на въззивния съд са били основани на посочените, представени и събрани в първоинстанционното производство доказателства - писмени доказателства, заключения на комбинирА.та съдебна автотехническа и медицинска експертиза (основно и допълнително заключение), както и показанията на изслушаните свидетели – основно Й. Ф. Г., съсед и братовчед на А. Н. Я., П. А.

Р., съсед, и водачът на автомобила „Опел Вектра“ Нейко Тодоров Нейков.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт са посочени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.

Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз 6 основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да А.лизира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.

Разпечатката съдържа 42 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab5998fb-af67-4779-b436-c41a5e392e5d