Решение № 2588 от 26.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2588 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330100298 по описа за 2026 година

Предявени са главен иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК и евентуален искпо чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата Д. Д. Т., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. К. Д., е предявила против „ЕОС Матрикс” ЕАД, ЕИК: 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от ****** ***** Т.И.В., иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 1 456, 07 евро- главница по договор за кредит от 02.06.2008 г., сумата от 256, 45 евро- договорна лихва за периода 19.07.2011 г.- 13.08.2012 г. и сумата от 7, 76 евро- наказателна лихва за периода 19.07.2011 г.13.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 182, 23 евро- разноски, по издаден изпълнителен лист от 17.08.2012 г., по частно гр. дело № 12728/ 2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в, по който е образувано изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ ****** *****, рег. № ***, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от 31.01.2018 г. на ответника.

При условията на евентуалност, ако събраната по изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ ****** *****, рег. № ***, сума в размер на 5 209 евро се окаже разпределена по сметка на ответника, се моли за осъждането му да я върне, като получена без основание.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист от 1

17.08.2012 г., по частно гр. дело № 12728/ 2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в, в полза на „Обединена Българска Банка“ АД, за сумата от 2 847, 82 лева. По листа се образувало изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ ****** *****, рег. № ***. Ответникът придобил вземането на банката с договор за цесия от 31.01.2018 г. Това изпълнително дело било прекратено на 16.11.2018 г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като изпълнителният лист бил върнат на ответника и на 02.04.2025 г. въз основа на него се образувало ново изпълнително дело № ****/**** г., пак по описа на ЧСИ ****** *****, рег. № ***. По същото бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника, в следствие на който на 01.07.2025 г. „УниКредит Булбанк“ АД превела по сметка на ЧСИ сумата от 9 869, 05 лева, а на 26.06.2025 г. „ЦКБ“ АД превело сумата от 278 лева и на 29.10.2025 г.- сумата от 40, 87 лева. Твърди се, че сумите по изпълнителното дело не били дължими, защото били погасени по давност. Посочва се, че от датата на прекратяване на първото изпълнително дело- 16.11.2018 г. започвала да тече 5годишна давност, която изтекла на 16.11.2023 г., без да е спирана или прекъсвана. Новото изпълнително дело било образувано по- късно- на 02.04.2025 г., когато вече вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. На второ място се твърди, че нямало уведомление за цесията и прехвърленото вземане не било противопоставимо на длъжника. В тази връзка моли да се установи недължимостта на платените сумите по изпълнителния лист, поради изтекла давност. Претендират се и разноските в производството.

С допълнителна молба посочва, че на страната не било известно дали събраната по изпълнителното дело сума била разпределена по сметка на взискателя. В тази връзка при условията на евентуалност, ако се установяло в хода на делото, че събраната сума вече е разпределена към ответника, спрямо него се предявява осъдителен иск. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди, че между ищцата и „ОББ“ АД бил сключен договор за банков кредит, вземането по който било придобито от ответника с договор за цесия от 31.01.2018 г. Банката образувала заповедно производство по частно гр. дело № 12728/ 2012 г. на ПРС, по което се издал изпълнителен лист, по който първо било образувано изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ ****** *****, рег. № ***, а след прекратяването му- и изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ ****** *****, рег. № ***. И по двете изпълнителни дела не била връчена на длъжника ПДИ, поради което заповедта за изпълнение не била влязла в сила и затова давност не била започнала да тече. Отделно, кредиторът не бил проявил бездействие за събиране на вземанията си, като по изпълнителните дела депозирал регулярно молби за предприемане на изпълнителни действия. По време на извънредното положение пък давността била спряла по силата на специалния закон. Евентуалният иск бил неоснователен, защото сумата не била преведена по сметка на взискателя, а стояла по сметка на ЧСИ, поради което ответникът не се бил обогатил неоснователно. Моли за отхвърляне на исковете. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се представлява, но взема писмено становище по спора.

2

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане по частно гр. дело № 12728/ 2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в, на 17.08.2012 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 7821/ 15.08.2012 г., по силата на който ищцата е била осъдена да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, следните суми: сумата от 2 847, 82 леваглавница по договор за кредитна линия от 02.06.2008 г., сумата от 501, 58 евро- договорна лихва за периода 19.07.2011 г.- 13.08.2012 г., сумата от 15, 18 евро- наказателна лихва за периода 19.07.2011 г.- 13.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2012 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от общо 356, 42 лева.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала против ищеца изпълнително дело № ****/**** г. на ЧСИ ****** *****, рег. № ***. С молба от 27.06.2018 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, с оглед сключен с банката договор за цесия от 31.01.2018 г. С постановление от 01.10.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради това, че по него не са предприемани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, считано от 21.11.2012 г. Видно от удостоверение от ЧСИ, изпълнителното дело е прекратено на 16.11.2018 г., архивирано е на 08.01.2019 г. и е унищожено на 24.04.2025 г.

С молба от 02.04.2025 г. ответникът е образувал срещу ищеца въз основа на същия изпълнителен лист ново изпълнително дело- с № ****/**** г., пак по описа на ЧСИ ****** *****, рег. № ***. Приложени са договорът за цесия, приложения, уведомление до длъжника за прехвърлянето, пълномощни. По делото е извършено имуществено проучване на длъжника, в която връзка са постъпили съответни справки. Изпратени са и запорни съобщения до банки, като е наложен запор на банкови сметки на длъжника. Във връзка с издадената по настоящото дело обезпечителна заповед, с разпореждане на ЧСИ от 27.01.2026 г. изпълнителното производство е спряно.

Видно от удостоверение от ЧСИ, по изпълнителното дело са постъпили след запор следните суми: на 26.06.2025 г.- 278 лева, на 01.07.2025 г.- 9 869, 05 лева и на 29.10.2025 г.40, 87 лева, които обаче не са разпределени към взискателя, а се съхраняват по служебната сметка на ЧСИ.

Копие от двете изпълнителни дела са приложени към настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се 3 основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок- настоящата хипотеза, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На второ място, според ТР № 3/ 2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.

На трето място, според т. 10 на ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според отбелязванията на ЧСИ, по първото изпълнително дело- № ****/**** г., считано от 21.11.2012 г. не са извършвани никакви изпълнителни действия и то е било прекратено на 16.11.2018 г.

Междувременното конституиране от месец 06.2018 г. на ответника като нов взискател въз основа на договор за цесия не прекъсва валидно давността, защото тук няма хипотеза на присъединяване на взискател, тъй като предишният кредитор се заменя с нов на база договор за прехвърляне на вземане и повече той не е кредитор наред с новия, за да се приеме, че се присъединява и нов кредитор, с което да се прекъсва давността.

След прекратяване на делото на основание на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, започва да тече петгодишната погасителна давност, която изтича най- късно на 16.11.2023 г., а второто изпълнително дело- № ****/**** г., е образувано чак на 02.04.2025 г.

Вече към датата на предявяване на настоящата искова молба- 13.01.2026 г., въпросната петгодишната погасителна давност, считано от настъпване на перемцията, отдавна е била изтекла, дори и допълнително да се прибавят още два месеца повече във 4 връзка с обявеното в страната извънредно положение, наложено през 2020 г. поради пандемията от Ковид- 19.

Горните съображения, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда за основателност на предявената претенция, която следва да бъде уважена изцяло, доколкото по делото се установява несъмнено, че вземанията на ответника по изпълнителния лист са били погасени по давност, която не е била прекъсната в хода на изпълнението с валидни изпълнителни действия.

След като е уважен главният иск, не са се сбъднали процесуалните предпоставки за разглеждането на евентуалния такъв, още повече, че видно от издаденото от ЧСИ удостоверение, събраните в хода на принудителното изпълнение суми не са били разпределени към ответника и още се съхраняват по сметка на ЧСИ, т.е. няма хипотеза на неоснователно обогатяване на кредитора в принудителното изпълнение.